Филмов разврат 2014

Сухи, сиви и болезнено банални времена настъпиха за седмото изкуство или поне за неговата най-комерсиална форма. Прецизно калкулираното влечение на големите холивудски студия към политически коректно и консервативно семейно забавление заплашва окончателно да стерилизира филмовия пейзаж.

Системата си отглежда послушна и посредствена публика, която се скандализира от тревожно съдържание, морална двойнственост и черен хумор. Поради този вкусов регрес палава плътска екстраваганца като "Вълкът от Уолстрийт" шокира неподготвената аудитория с потопени в опиати и сексуалност картини.

Ерос и Тантаос бяха агресивно изтикани в ъгъла на индустрията от удобни и безопасни комиксови супергерои, проектирани да завършат успешно мисията по финалното инфантилизиране на мейнстрийм публиката. И затова всеки филм, който е смятан за заплаха от най-различни тесногръди групи за натиск върху кинобизнеса, трябва да бъде третиран от ценителите като важен agent provocateur, носител на промяна и изразител на съпротивата срещу всепоглъщащата вълна от глуповати и мекушави корпоративни продукти.

Нека видим кои заглавия до края 2014-а притежават необходимия ресурс от разврат и поквара, за да противостоят на схематичните семейни забавления, за които всяка провокация е пагубна

Дотук в българските кина вече проникнаха очарователно упадъчни пиршества за сетивата като "Нимфоманка" на Ларс фон Триер, "Съветникът" на Ридли Скот, "Само Бог прощава" на Никълъс Уиндинг Рефн и, разбира се, "Вълкът от Уолстрийт" на Скорсезе. Експлозивната енергия от секс, насилие и неконвенционални идеи, освободена от тези произведения, вече се нуждае от нова детонация.

Най-скорошният взрив идва под формата на една дългоочаквана екранизация. Тези дни отвъд океана най-после се разля разгулната образност на "Гавра", базиран на едноименната книга от гениалния шотландски хулиган Ървин Уелш. Фенчетата на подходящата за деца и родители поредицата "Х-мен" ще бъдат като ритнати в слабините, след като видят как техния нов любимец Джеймс Макавой (изиграл младия професор Ксавие в последните два филма от сагата) влиза в изтръпналата от друсане кожа на най-гадното ченге в Единбург - Брус Робертсън.

Алкохол, наркотици, сексуално насилие, подли номерца, брутални манипулации...

Това е само закуската на този класически ървинуелшовски дегенерат, програмиран да притесни всички пуритански настроени консерви в тъмния киносалон. Светлината в неговия живот изгрява през тормоза над останалите.

Ще усещате с удоволствие как неподготвените за подобен филм зрители се гърчат некомфортно на седалките си, докато антигероят на Макавой изнудва непълнолетно момиче за фелацио, ползвайки полицейската си значка като аргумент.

"Гавра" е разкошен каталог на порока и е просто задължителен за почитателите на провокативното кино. Ако имаме късмет тази "приятна свинщина" ще акостира и в българските кина. Това уточнение е приложимо към почти всички следващи заглавия в импровизирания ни списък, защото подобни творби никога не са сигурни за по-малките пазари като България. Но за "Гавра" надеждата е, че ще "опетни" програмата на някои от софийските фестивали.

Оставаме на Острова с друго природно бедствие.

"Дом Хемингуей" е мръснишка черна комедия, издържана в добрите традиции на британското гангстерско кино

Тук ви очаква Джуд Лоу - гол, наедрял и подивял, с ретро бакенбарди и желание да изчука целия свят. Но само след като изшмърка Еверест от кокаин. Лоу в ролята на Дом е автентичен динамит. Всеки, напоен с порок кадър от този филм, е доказателство за това колко много се е забавлявал Джуд по време на снимките. Еуфорията му е заразна. Както и венерическите болести, които 90 процента от образите в "Дом Хемингуей" очевидно разнасят заедно с дрогата, оръжието и крадените пари.

Най-разпознаваемото палаво заглавие за лятото е "Град на греха 2", режисирано от Робърт Родригес и Франк Милър и вдъхновено от едноименните комикси на последния. Очарователното насилие, тревожната атмосфера, извратените персонажи и безпощадно разкошните гърди на Ева Грийн ще осигурят значим интерес към стилизираната касапница.

Филмът лази по нервите на нахални религиозни и консервативни организации с огромно влияние върху кино индустрията, които в кръстоносния си поход за "запазване на семейните ценности в американското общество" цензурираха плакат, показващ естетически задоволителните физически характеристики на мисис Грийн. Женското зърно е най-големият кошмар за "старата Америка", останала някъде в патриархалните бълнувания от 50-те години.

Не всички аморални филми гарантират качество. Дори напротив. Но все пак заслужават известна доза интерес. Сред порочните премиери на 2014-е има откровено второкласни изкушения като "Медицинска сестра 3D", "Всички мажоретки умират" и "Късметлийско копеле", играещи по струната на хоръра и софт-порното.

Любопитни са и по-смислени предложения като "Играчите" с Жан Дюжарден и "Каньоните" на Пол Шрейдър по сценарий на Брет Ийстън Елис. Първият от тях също предизвика скандал заради плакат. Сексуално сугестивните пози на Дюжарден с чифт изящни женски крака накара дори френското общество да настръхне и да поиска тяхното сваляне от публични места. А пък "Каньоните" е интригуващо упражнение по трансгресия, издържано в екстремния стил на своя автор Елис, останал в историята с романа "Американски психар".

Всички тези заглавия вече са по-скоро секси изключения в изчистения от острота и провокация, хигиенизиран филмов пейзаж. Понякога покварата трябва да бъде бранена от натиска на тривиалния морал. За качественото кино това е природен закон.