Името "Кърт Енгъл" е познато на зрителите, които са хващали предаванията на Световната кеч федерация (днес WWE) по време на бума на кеча у нас в началото на века.
Енгъл е делил ринга с имена като Дуейн Джонсън-Скалата, "Ледения" Стив Остин, Гробаря, Трите Хикса и Брок Леснър. В същото време е бил част и от някои от най-забавните задкулисни сегменти, които този вид телевизионно забавление може да предложи - включително надпяване със Стив Остин.
Днес тези славни времена са далеч зад гърба на Енгъл. 54-годишният бивш кечист и олимпийски шампион по борба ежедневно живее с последствията от кариерите си на тепиха и на ринга. И най-вече - от натрупаните страшни контузии.
"Въобще не усещам двете си кутрета (бел.ред. на ръцете). Имах много проблеми с моторните си умения. Ръцете ми изтръпваха за някакво време", разказа Кърт в подкаста си - The Kurt Angle Show, през лятото на 2022 г.
Причината? Чупеният му няколко пъти врат.
Като млад, Кърт Енгъл не е фен на кеча. Не си е представял, че някога ще е част от този тип развлечение, още по-малко - че ще стане едно от най-легендарните имена в него. Търси своето място в спорта без развлекателни елементи.
Едва 7-годишен започва да тренира аматьорска борба. Спортното му бъдеще е очевидно и още от гимназията започва да трупа титли. Това продължава и в колежа, че и отвъд него.
През 1995 г. Енгъл печели златен медал на Световното първенство по борба в Атланта, Джорджия, след което започва подготовката си за Летните олимпийски игри, които трябва да се проведат в същия град през следващата година.
Тогава идва контузията - Енгъл получава фрактури на два шийни прешлена, две дискови хернии и разтягане на четири мускула.
Тук е и първото доказателство за какъв атлет става дума - Енгъл успява да се класира за Олимпиадата, след което прекарва няколко месеца в почивки и рехабилитация, преди да дойде време да излезе отново на тепиха в Атланта.
Именно на Лятната олимпиада американецът записва името си в историята, като печели златен медал в тежка категория (90-100 кг).
Как успява?
"Ами с много молитви и малко "Новакаин" (бел.ред. обезболяващо), защото не ми беше позволено да ползвам кортизон (бел.ред. кортикостероиден хормон)", разказва Енгъл пред изданието Bodybuilding години по-късно.
"Биеха ми инжекции с "Новакаин" преди всеки мач, така че да не си усещам врата, което беше опасно, защото така рискувах парализа, но минах през това, за да спечеля олимпийските квалификации и след това Олимпиадата, след което се пенсионирах", допълва шампионът.
След големия успех през 1996 г. той започва да се оглежда за други кариерни възможности. Още след Олимпиадата от кеч организацията WWE му предлагат 10-годишен договор.
Сделката пропада заради самият Енгъл. Той първо счита кеча за нещо, което е "под нивото му". Също така не разбира, че в този тип развлечение историите са най-важни, а понякога добрата история ще изисква той да е губещият.
Когато поставя абсурдното условие, че никога не може да губи мач, Енгъл изпуска тази възможност.
Едва по-късно мнението му се променя, когато гледа шоуто "Първична сила" и остава впечатлен от това, което хората на ринга - по думите му "атлети от световна класа", правят там.
Така подписва 5-годишен договор през лятото на 1998 г., който е и за по-малко пари. В следващите месеци Енгъл ще се докаже отново като невероятен талант - атлет, който разбира психологията на кеча, как да играе с публиката, как с помощта на уменията си от аматьорската борба да създаде по-реалистично усещане в не толкова реалистичните битки.
Това се съчетава с комедийния му талант, което превръщат егоцентричния му екранен образ на олимпийски шампион в едно от най-интересните неща в WWE. Но успехите му идват с разкритие - кечът носи много рискове.
"Открих, че кечът е много по-изтощителен и варварски от аматьорската борба, която, между другото, е колежанският спорт, където има най-много контузии", казва Енгъл.
В годините на кеч кариерата си той чупи още четири пъти врата си. Неколкократно закрепва положението с бързи операции, за да може по-бързо да се върне на ринга (и изобщо да има тази възможност). Има проблеми и с коленете и гърба си.
Болката се отразява и в друго - Енгъл преминава през зависимост от обезболяващи. След спор с шефа на WWE - Винс Макмеън, напуска компанията и отива в конкуренцията им TNA (днес позната като iMPACT Wrestling). Докато е там, пропада и бракът му със съпругата му Карън, с която има две деца. Няколко пъти е залавян да шофира и след употребата на алкохол.
Енгъл обаче успява да пребори демоните си.
Жени се повторно - за актрисата Джована Яноти, от която днес има 3 деца. Нещо повече, двамата осиновяват 15-годишно момче от България.
Идеята се появява, когато Джована разбира, че децата над 10 години рядко биват осиновявани. "Така че тя реши да осиновим не малко [дете], а по-голямо, за да опитаме да му дадем шанс", разказва Енгъл пред TMZ.
По думите му след "15 дълги месеца документация, обаждания и посещения", в края на 2019 г. най-накрая са успели да осиновят Йосиф и да го отведат със себе си в САЩ.
Междувременно момчето, което не е знаело английски, преминало през 6-месечен курс по езика, за да може да комуникира с новите си родители.
С нарастването на семейството му (има две деца и от първия си брак), Енгъл слага край и на кариерата си на ринга. Това става на събитието "КечМания 35" през същата 2019 г., където - както традицията в кеча повелява при пенсиониране - губи от по-младия си колега Барън Корбин.
Днес олимпийският шампион, превърнал се в кеч легенда, продължава да търпи последствията от натрупаните през годините контузии. Признава, че бързите хирургически операции, с които лекарите са оправяли контузиите на врата му, са донесли проблеми. Ръцете му например са атрофирали и изглеждат доста по-малки, отколкото преди години.
Енгъл признава, че рано или късно ще трябва да се подложи на т.нар. спинална фузия, при която се срастват прешлените, за да се предотврати движението им един спрямо друг.
Това е нещо, което отлага от 15 години. През 2022 г. е минал и през операция за смяна на колянна става.
"Яд ме е да го кажа, но не съм точно същия кечист, какъвто бях", казва Енгъл пред Sportskeeda на въпрос дали би се завърнал на ринга за още един мач.
И може би е по-добре така. Енгъл в рамките на четвърт век доказва няколко пъти как силата на волята може да позволи на атлетите да постигат невероятни неща, въпреки контузиите. Но също така проблемите, с които се бори днес, са и урок, че същите тези контузии не бива да бъдат подценявани.
