Моето детство имаше аромат на... много неща. Ярки аромати, които и днес като усетя, се връщам назад във времето.
Има аромат най-вече на риванол, с който редовно ожулените ми колене и лакти пожълтяваха до неузнаваемост. Бях непослушно и диво дете, за което никой клон не беше твърде висок и нито един чифт ролкови кънки не бяха достатъчно бързи.
Имаше и аромат на цъфнали липи, бъз и вишни, които зреят до огненочервено в съседния двор. Ах, как миришеха тези вишни!
Но ако някой попита на какво има вкус детството, едно-едничко нещо, то това категорично са сандвичите.
Баба ми всячески се опитваше да ме разсее от пакостите, които върша, за да хапна набързо за обяд или следобедна закуска и да имам заряд за още повече бели.
И винаги успяваше да ме примами у дома да "презаредя батериите" с вкусно приготвен сандвич - филия или две, тънко намазани с продукт за мазане "Калиакра" и изкусително украсени със сърчице от колбас или домат на розичка.
"Калиакра" е българска марка с дълга история и богато наследство, която от десетилетия е до българските семейства, а продуктите ѝ са чудесни за ежедневна употреба, дори извадени директно от хладилника, и правят всяка храна по-вкусна.
Понякога филиите бяха препечени, за да са хрупкави и апетитно покафенели.
Но винаги сандвичите се озоваваха светкавично в чинията и също толкова светкавично изчезваха - толкова бързо се правеха и толкова вкусни бяха.
Зад наглед простичкия сандвич се криеше много любов и грижа, които като малка не разбирах. Бях съсредоточена върху игрите си, по детски погълната от тях в моя си свят.
Но с порастването започнах да осъзнавам.
На мен може и да ми беше досадно баба да прекъсва игрите ми, но пък тя не се уморяваше да измисля нови и нови украси върху иначе обикновената филия бял хляб.
Колко ли търпение ѝ е коствало всеки ден да се опита да ме придума да си изям сандвича?
Всъщност лека-полека започнах да осъзнавам колко любов и грижа се крият зад сандвичите, които похапвах набързо, почти накрак.
Разбрах каква огромна обич може да се таи в сандвичите, когато аз започнах да ги приготвям за по-малкия ми брат.
Той наследи от мен буйния нрав и неизчерпаема енергия, а мама ни оставяше и ме инструктираше строго да не го оставям цял ден да вилнее с празен стомах, без да хапне.
Решена да спазя заръката, започнах да прилагам трика, научен от баба - привличах брат ми на масата със същия добре познат и бърз сандвич.
Включвах в главата си цялата си изобретателност и с желание мажех филия (две-три) с "Калиакра Класика" или "Калиакра Сандвич", току-що изваден от хладилника, а после отгоре редях цели мозайки от колбас, краставица и домат.
Сандвичът се превърна в нашето си "ястие", все така любимо, а и наситено с любов, вложена при приготвянето му. А благодарение на "Калиакра" и в източник на витамини A и D.
Това ястие беше константата, която съпътстваше детските ни занимания и в същото време ни отклоняваше от тях, пренесе се и в тийнейджърството, когато от любовни трепети и вълнения никой няма време да стои дълго пред чинията.
Изберете измежду "Калиакра Класика", "Калиакра с вкус на масло" или "Калиакра Сандвич" за страхотни кулинарни резултати, разнобразни приложения и лесно приготвяне - за себе си или най-близките.
И сандвичът - направен по точно същия начин, с "Калиакра" и украса - стигна тихо, но сигурно и до живота ни на възрастни.
Днес вече знам наистина колко обич се спотайва в наглед лесния сандвич и приготвянето му.
Сещам се за това всеки път, когато извадя някой от продуктите за мазане на "Калиакра", направени с висококачествени внимателно подбрани растителни масла.
А до тях подреждам и останалите неща от хладилника и застана пред дъската, за да "сглобя" сандвичите за някое любимо същество - човека до мен, брат ми, гост, който иска да се засити и да похапне вкусно още сега.
Винаги се прокрадва топъл спомен за ожулените колене, които дори и не мислех едно време, защото си дояждах сандвича.
И независимо дали хапвам сандвич, или го приготвям, усещам онази топлота, която само истинската любов носи.
