Да убиеш руски еднорог... два пъти

Русия може и да смята за голям успех превземането на това, което е останало от някогашния украински град Авдеевка, но не означава, че не търпи загуби на други фронтове.

При това солени загуби.

На 23 февруари стана ясно, че руските военнокосмически сили са загубили самолет за далечно радиолокационно откриване и управление "Бериев" А-50.

Първо се появиха кадри в социалните мрежи, показващи пожара след падането на самолета в Краснодарски край, недалеч от бреговете на Азовско море и на малко повече от 200 километра от фронтовата линия в Украйна. След това се появиха и клипове, на които се вижда как А-50 пуска топлинни примамки преди да се взриви във въздуха.

Според една версия причина за експлозията е ракета от американска ПВО система Patriot, дадена на Киев от САЩ, докато според друга А-50 е свален с модернизирана ракета от стара украинска зенитно-ракетна система С-200.

Съществува и вариант, при който руската противовъздушна отбрана сама е свалила самолета по погрешка, обърквайки го за чужд обект при опита си да порази украински ракети.

Проблемът за Русия в случая е не загубата на толкова важен самолет, а фактът, че губи трети толкова важен самолет в рамките на една година.

Преди това през януари един А-50 е свален над Азовско море, а миналия февруари друг такъв е силно повреден на земята след атака с дронове срещу беларуска авиобаза.

Може никога да не разберем как точно са унищожени тези самолети, но със сигурност знаем защо.

"Бериев" А-50 е вероятно най-скъпата машина руските военновъздушни сили и е изключително приоритетна цел за всеки противник. Един такъв самолет струва над 300 милиона долара в последната си модификация и изпълнява изключително важни задачи.

Представлява руския еквивалент на американските системи АУАКС и може да служи като въздушен команден център за координация на до 10 приятелски бомбардировачи и изтребители.

Далеч по-ценни обаче са радарните системи. Обикновено един радар, разположен на земята, колкото и голям да е, все пак е ограничен от естествени препятствия като планини и хълмове.

От друга страна комплекс от радиолокационни системи на 10 000 метра надморска височина не само че има предимството да е подвижен, но и съставя оперативна картина в дълбочина от 300-400 километра, като в случая А-50 разполага с капацитет едновременно да засича, разпознава и различава стотици различни цели по суша, въздух и вода.

Смята се, че обхватът за въздушни цели е 650 километра, а за наземни - около 300 километра.

От тази гледна точка самолетът е съществен за налагане на контрол върху противниково въздушно пространство, тъй като дава ранни предупреждения за заплахи, попълва дупки в собствената противовъздушна отбрана заради мобилността си и подпомага насочването на балистични и крилати ракети.

Без подкрепата на такива сложни системи дейността на останалите приятелски летателни апарати ще бъде далеч по-опасна, а възможностите на противовъздушната отбрана - затруднени.

Самолетът вижда толкова надалеч, че може да реагира дълго преди да бъде заплашен от каквото и да е. Тоест унищожаването му във въздуха на теория е като да се опиташ да откриеш и убиеш еднорог - нещо невъзможно.

Снимка: Wiki Commons

От началото на годината Русия загуби два от своите "еднорози" и сега ще трябва да ги заменя.

Последният "Бериев" е сглобен през 1992 година в Узбекистан и до началото на текущата война Русия разполага с общо между 7 и 9 действащи машини, повечето обновени до най-новата модификация А-50У от 2011 г.

Сега вече са най-малко с два по-малко, а възможностите да бъдат възстановени в краткосрочен план са крайно ограничени.

От една страна стои загубата на персонал. Екипажът на А-50У е около 15 души, от които поне 10 са висококвалифицирани в работата със специализирана и сложна техника. Обучението на такъв тип експерти отнема години.

При всички положения има набор от подготвени хора, но загубата на около 30 души в рамките на няколко месеца със сигурност е сериозна.

По-големият проблем в случая е загубата на технологии. Фактът, че за последните три десетилетия не е създаден нито един нов самолет от подобен тип говори достатъчно за трудностите.

Съветският съюз е произвел между 30 и 40 броя, но след разпада му Русия единствено и само е модернизирала вече съществуващи платформи и е продала няколко на Индия.

Webcafe Анализ

Битката за Авдеевка ни показа как Русия иска да спечели войната в Украйна

Търпеливо, без значение от собствените жертви, докато не задуши противника си 

Най-бързият вариант за попълване на загубите би бил връщане на служба на стари модели. Тяхното състояние обаче не е известно, а и използват остарели аналогови технологии, чиято модернизация ще е сложно начинание в условията на международни санкции.

Надеждите са в разработката на следващия модел А-100. Той също използва за основа военнотранспортния самолет Ил-76МД-90, само че разработката му се точи вече осма година отново заради санкциите.

Първоначалните планове бяха тази година да бъдат въведени два броя, но към настоящия момент няма изгледи подобно нещо да се случи.

Единственият вариант е военното министерство да даде ясен приоритет за този проект и отдели ценни ресурси от други направления като производство на дронове и ракети.