Ако се вгледаме в историята, не са много случаите, в които отношенията между България и Русия на държавно ниво са толкова лоши, както е в момента.
Войната в Украйна и по-широкият конфликт между Запада и Русия доведе до безпрецедентната за последните 30 години ситуация, при която Москва и София са на прага на скъсване на дипломатическите отношения.
Причината за подобно нещо е решението на нашето правителство да изгони от страната 70 души от дипломатическия и техническия персонал на представителствата на Руската федерация у нас с обвинението, че въпросните хора са свързани с чужди служби и са работили срещу интересите на България.
Отправено бе и искане за временно закриване на генералното консулство в Русе.
Като отговор посланик Елеонора Митрофанова връчи вербална нота в нашето Министерство на външните работи, с която в ултимативен тон се поставя искане за оттегляне до 12 ч. на 1 юли 2022 г. на нотите на обявените за персона нон грата служители на руските задгранични представителства.
Това така и не се случи, a Mитрофанова обяви, че ще предложи на ръководството на страната си да разгледа въпроса за закриване на посолството без отлагане.
На дипломатически език това представлява открита заплаха за прекъсване на дипломатическите отношения между двете държави, която със сигурност е била съгласувана с руското Външно министерство.
Именно в Москва ще бъде взето крайното решение дали да бъде изпълнена заплахата, ако България не се сниши и не отмени решението си.
По същество сме свидетели на едно вдигане на залозите от страна на някои партии от коалиционното правителство на Кирил Петков в опит да бъде демонстрирана сила във външнополитически план на фона на вътрешнополитическата криза, вота на недоверие, намаляващите шансове за нов кабинет и все по-голямата вероятност за предсрочни избори.
При всички положения ходът с изгонването е доста дързък и провокативен, имайки предвид големия брой засегнати дипломати и друг персонал, но много вероятно е да има резон в него, ако си припомним разбитата шпионска група, водена от бивш отговорен служител във военното ни разузнаване, който предаваше тайни в руското посолство.
От своя страна, Русия няма как да не отговори при положение, че посланик Митрофанова много често си е позволявала да употребява поучителен, понякога дори арогантен тон по отношение на нашата държава и вътрешните ѝ политически действия.
Реципрочният отговор на Москва би бил изгонването на същия брой хора от нашите представителства там, но това е невъзможно - България не разполага с толкова персонал в представителствата си в руската столица, Санкт Петербург и Екатеринбург. Така следващият ход в дипломатическия инструментариум остава прекъсването на отношения.
Какво обаче действително означава това?
В модерната история България и Русия установяват за първи път дипломатически отношения на 7 юли 1879 г., като от тази дата насам те са били прекъсвани на няколко пъти.
Например през 1886 г. Русия къса официална връзка със София като следствие от кризата с неуспешния проруски преврат срещу княз Александър Батенберг и неговата последвала абдикация. Това води до дълъг 10-годишен период на разрив, през който двете държави не поддържат официални контакти.
Прекъсване на дипломатически отношения има и през Първата световна война. Възстановени са за кратко след Октомврийската революция, за да бъдат прекъснати отново през есента на 1918 г. Чак през1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР, но десет години по-късно, на 5 септември 1944 г., те ще бъдат прекъснати от Москва преди Червената армия да нахлуе тук в начвечерието на преврата от 9 септември.
Прекратяването на нормалните дипломатически отношения винаги води до отзоваване на дипломатически представители и закриване на дипломатически мисии и обикновено възниква в резултат на война или при изключително сериозни усложнения между държавите.
По същество самият акт не е разписан подробно във Виенската конвенция за дипломатически отношения, която е приета от ООН през 1964 г.
Там обаче се регулира какви задължения и права имат страните, като член 45 постановява, че при прекъсване на дипломатическите отношения или дори въоръжен конфликт приемащата държава трябва да осигури съдействие за бързото напускане на служителите на дипломатическата мисия и техните семейства, както и да уважава и охранява помещенията на представителството заедно с неговото имущество и архиви.
Също така "изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава."
В следващия член 46 пък е записано, че "с предварителното съгласие на приемащата държава и по молба на трета държава, която не е представена в приемащата държава, изпращащата държава може да поеме върху себе си временно защитата на интересите на тази трета държава и на нейните граждани."
Най-общо казано прекъсват всякакви официални контакти на правителствено ниво, а дипломатическите представителства, заедно с целия им персонал, се изтеглят.
Това пряко засяга гражданите, които няма към кого да се обърнат за подкрепа, защита или услуги. Затова понякога, но не задължително, се използва посредничеството на трети страни, които служат и за медиатори във всякакви следващи преговори между правителствата.
В нашия случай изглежда, че топката е в полето на Москва.
Поне засега нашето правителство в оставка не изглежда, че ще отстъпи.
На този фон в Кремъл много вероятно ще изпълнят заканата си, което пък от своя страна ще постави потенциалното бъдещо служебно правителство на Румен Радев в позиция без възможност за официална комуникация с Русия.
