Само няколко дни след началото на руската инвазия в Украйна президентът Володимир Зеленски направи обръщение към Европейския парламент с молба за прилагане на бърза процедура по присъединяване на страната му към Европейския съюз (ЕС).
Още същия ден той подаде и официалната молба за членство, като примерът му бе последван от Молдова и Грузия.
Причината, естествено, е агресивното поведение на Русия и търсенето на защита от страна на Украйна в рамките на една от най-големите политически и икономически общности в света.
Лично председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Киев, за да обсъдят заедно с президента възможностите, като по време на визитата Зеленски попълни и така наречения въпросник за членство - отправна точка за ЕС да вземе решение за приемането на Киев.
Това, което следва сега, е Комисията да даде по ускорен път оценка на базата на Копенхагенските критерии за членство - стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата; функционираща пазарна икономика; способност за изпълнение на всички задължения, свързани с членството.
Очакванията са оценката да бъде положителна и Украйна скоро да получи официален статут на кандидат-член след евентуално консенсусно съгласие на всички европейски лидери по преговорната програма. Това ще се случи в рамките на следващите няколко седмици до срещата на Европейския съвет на 23-24 юни в една наистина ускорена процедура, която обикновено би могла да отнеме цели месеци или дори години.
Дебатът вече е в ход, но докато за Грузия и Молдова ситуацията не е чак толкова спешна, то за Украйна съвсем не е така и Зеленски ще търси всички възможни начини за присъединяване, имайки предвид войната в страната му.
И все пак какви наистина могат да бъдат реалните перспективи на Украйна за присъединяване към Европейския съюз?
Евросъюзът без съмнение представлява един от най-мащабните политически, икономически и чисто човешки проекти в историята досега. Появява се като следствие от разрушителните световни войни и идеята европейските нации да се обединят на базата на общи принципи и идеали, така че никога повече да не се повтарят подобни трагедии.
На дневен ред е прилагането на същата идея спрямо Украйна, където в момента се случва една от най-големите трагедии за последните десетилетия.
В случая обаче има твърде много проблеми и предизвикателства, които далеч не се свързват с почти очевидното чисто политическото решение Украйна да получи "Да".
Трябва да бъде ясно, че цялата политика по разширение на Европейския съюз е един изключително комплициран процес от процедури, който става все по-сложен от 1995 г. насам с всяка една следваща вълна на разширение. Става въпрос за извършването на структурни реформи на почти всяко едно ниво в държавата-кандидат, както и въвеждането на европейско законодателство, натрупвано в продължение на 70 години.
Трудна задача дори за развити демокрации като Австрия, Финландия и Швеция, на които им отнема почти четири години да преминат през целия процес и да се хармонизират с ЕС. Това е и най-краткият преговорен процес досега.
За сравнение на България и Румъния отнема повече от 10 години, за да бъдат приети и то с много уговорки и условия.
На подобен фон Украйна не изглежда никак добре във вътрешнополитическо и икономическо отношение. Страната страда от традиционните за всяка постсоциалистическа държава високи нива на корупция, съчетани с липса на върховенство на закона и изключително силна организирана престъпност.
Войната сама по себе е както повод за ускорено присъединяване, така и много голям проблем.
Един от много важните критерии за присъединяване към Европейския съюз е страната-кандидат да няма каквито и да е неразрешени териториални или гранични конфликти с други държави. През последните десетилетия това стана стимул за някои държави като Хърватия и Словения или Унгария и Румъния да си стиснат ръцете след десетилетия на спорове помежду си.
Идеята е те да бъдат разрешени преди присъединяването, така че да не стават повод за въвличането на Съюза в тях и в крайна сметка Европа отново да стане поле на националистически и иредентистки конфликти.
Тук Русия изиграва своята роля чрез откъсването на територии от Украйна. Още през 2014 г. е анексиран полуостров Крим и бе подкрепено отцепването на самопровъзгласилите се републики в Донбас. В момента този процес продължава с овладяването на нови територии от Източна и Южна Украйна, която вече няма достъп до Азовско море.
Едва ли можем да си представим, че в някакъв момент Русия ще се съгласи Украйна отново да възвърне суверенитета си над вече загубеното и в същото време в Киев едва ли ще приемат загубите. В същото време Брюксел не може да приеме държава без пълен контрол върху територията си.
Има и друг проблем - останалите държави, които водят преговори за присъединяване.
В момента със статут на "кандидат-членове" са Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. След тях следват Босна и Херцеговина и Косово, чиито вътрешно- и външнополитически проблеми им пречат да преминат напред и да започнат официални преговори.
Ако бъдат направени компромиси за Украйна, то без съмнение същото ще поискат и останалите с желание да бъдат част от европейската общност, което само по себе си може да компроментира цялата идея за спазване на общоприети стандарти, принципи и норми и може да наложи дори промени в някои от основните договори на ЕС.
Така че европейските лидери и бюрократите в Брюксел ще трябва внимателно да преценят по каква формула да се работи по присъединяването на Киев.
Без съмнение задача, която поставя много пречки и предизвикателства. Украйна може би в момента е по-близо от всякога до Европа, но в същото време може да се окаже и безкрайно далеч.
