Посещение на който и да е американски президент в конкретна държава винаги е голямо събитие. То обикновено демонстрира какъв курс заема политиката на Вашингтон и какви са приоритетите за Белия дом.
Така че няма как и да не е повече от показателно, че първата визита на Джо Байдън в Близкия изток се случва година и половина след встъпването му в длъжност.
През миналата седмица той посети Израел, където се срещна с премиера в оставка Яир Лапид, президента Ицхак Херцог, наред с други лидери като Нафтали Бенет и Бенямин Нетаняху. След това Байдън отиде до Палестинската автономия, където се видя със своя колега Махмуд Аббас.
В същия ден американският държавен глава продължи пътуването си към град Джеда в Саудитска Арабия за среща с престолонаследника на кралството и де факто негов лидер Мохамед бин Салман, както и с лидерите на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Египет, Йордания и Ирак.
Откакто Байдън влезе официално в Белия дом в началото на миналата година, той пътува многократно до Европа и Азия, укрепвайки най-вече отношенията със съюзниците в рамките на НАТО, Г-7 и Четиристранния диалог по сигурността (САЩ, Индия, Япония, Австралия) в контекста на глобалното противопоставяне с Китай и войната срещу Русия в Украйна.
На този фон близкоизточния вектор в американската външна политика видимо бе поизоставен на заден план, като така се продължи един процес, започнал още по времето на Доналд Тръмп.
Сега Близкият изток отново придобива важност, но този път не заради Иран, Сирия, Ирак или пък войната срещу глобалния тероризъм. Отново става въпрос най-вече за Китай и Русия.
Неслучайно и в съвместното си изявление Байдън и Яир Лапид, освен обичайните бележки относно сътрудничество, приятелство, палестинците и Иран, потвърдиха ангажимента си към суверенитета и териториалната цялост на Украйна, а Лапид определи действията на Русия като "инвазия".
Все пак американският президент пристигна в Израел в един деликатен за страната момент, малко след като управленската коалиция от осем различни партии се разпадна и се стигна до споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори на 1 ноември.
Така страната е на път да проведе пети вот в рамките на малко повече от три години и в реална опасност да попадне отново в политическа безизходица без опция за съставяне на стабилно правителство.
За Байдън моментът е и добра възможност да оцени текущия баланс на сили на политическото поле в най-стария американски съюзник в района.
Неслучайно и президентът бе доста внимателен по отношение на палестинския въпрос, като препотвърди позицията си за двудържавно решение на конфликта, но и повтори противоречивото решение на неговия предшественик да признае Йерусалим за столица на Израел.
В стратегическо отношение обаче посещението в Саудитска Арабия бе далеч по-важно за Байдън, тъй като той трябваше да убеди арабските си партньори да увеличат добива на газ и петрол, за да се намалят цените на световния пазар, повишени заради войната в Украйна.
Срещата на върха в Джеда събра правителствените ръководители на държавите, които произвеждат около 50% от петрола в света, и беше шанс за много от близкоизточните съюзници на Съединените щати, които силно вярват, че Вашингтон е изместил фокуса си от техния регион към Азия, за възстановяване на отношенията с Вашингтон, като получат гаранции за сигурността си.
В крайна сметка не изглежда да има напредък по което и да е направление, без почти нищо обявено в края на няколкодневните срещи. А това в понеделник доведе до нов ръст в цената на петрола.
Тук Байдън е поставен в една много трудна позиция, тъй като е изправен пред редица съюзници, загубили повече или по-малко доверието си в САЩ. Желанието на някои от тях е преговорите за възстановяване на ядрена сделка с Иран да пропаднат.
От своя страна, американският президент пък иска да възроди сделката и да нормализира до приемливо ниво отношенията с Техеран, като залага на дипломацията.
Затова и правителството на Нетаняху в Израел и управлението на Бин Салман в Саудитска Арабия се разбираха далеч по-добре с предишния президент Доналд Тръмп. Просто те споделяха едно и също разбиране за подхода спрямо Техеран, който се изразяваше в американската политика за "максимален натиск" и налагане на санкции.
Байдън обаче се отдели от тази линия и постави като акцент възстановяване на ядрената сделка с Иран - нещо, което не се хареса нито в монархиите от Персийския залив, нито в Израел
И Яир Лапид не пропусна да го отбележи. След срещата с американския държавен глава той повтори позицията на страната си по отношение на Иран, заплашвайки с използването на военна сила и настоявайки, че "думи" и "дипломация" не са били достатъчни, за да спрат ядрените амбиции на Ислямската република.
"Дипломацията няма да ги спре. Единственото нещо, което ще спре Иран, е да знае, че ако продължат да развиват ядрената си програма, свободният свят ще използва сила. Единственият начин да ги спрем е да поставим на масата достоверна военна заплаха", каза израелският министър-председател в оставка.
Израел, Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт имат общата цел не само да ограничат иранските възможности за развитие на ядрен потенциал и ефективна програма за балистични ракети, но също така и да повлияят върху подкрепата на Техеран за въоръжени групировки в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен.
Байдън и близкоизточните му съюзници искат едно и също, но се различават в средствата и подхода си. Агресивната конфронтационна политика на "максимален натиск" на Доналд Тръмп напълно съвпадаше с възгледите им, докато в момента те трябва да се адаптират към желанието на американския президент да върне САЩ в ядрената сделка.
Така в момента се изгражда една ос на сътрудничество, макар и неофициално, в областта на отбраната между Израел и монархиите. То работи като продължение на Авраамическите споразумения и започна като инициатива на Тръмп, но смяната на американския външнополитически курс като че ли го остави да се развива по своя собствена логика, независимо от Вашингтон.
Друга деликатна тема е тази с човешките права.
Американският президент каза, че е повдигнал и въпроса за "възмутителното" убийство на журналиста дисидент Джамал Хашогджи на срещата си със саудитския престолонаследник.
Според американското разузнаване Салман лично е наредил убийството на Хашогджи през 2018-а г., а едно от първите действия на Байдън като президент бе да наложи санкции на десетки саудитци, свързани с убийството, както и да спре редица оръжейни сделки с кралството.
От своя страна, престолонаследникът направи съществени отстъпки, за да реабилитира имиджа си. Въпреки това случаят с убийството продължава да тегне в отношенията между Рияд и Вашингтон и ще продължава да поставя Байдън в неудобното положение да търси баланса между ангажимента си спрямо човешките права и съхраняването на стратегическите отношения с кралството.
А те в момента изглеждат по-важни от всякога, имайки предвид високите залози на войната в Украйна и глобалните последствия от конфликта, вървящи успоредно с агресивното настъпления на Китай.
Това се очертава да бъдат и тенденциите, които ще определят динамиката на международните отношения в следващите месеци и дори години.
Във всеки регион те ще се оформят от тази стратегическа конкуренция, независимо дали става въпрос за политика, икономика или сигурност.
