Украинската армия вече разполага с 14 броя британски танкове Challenger 2, които съвсем скоро ще се включат на фронта срещу Русия.
Те ще бъдат снабдени и с боеприпаси с обеднен уран, както обяви правителството в Лондон.
Новината предизвика противоречиви реакции заради характера на този компонент, който е основна част от ядрените оръжия.
Провокира и съответния отговор от Москва, като руският президент Владимир Путин предупреди, че страната му "ще отговори подобаващо, ако колективният Запад започне да използва оръжия с радиоактивно съдържание."
Два дни по-късно Путин и беларуският му колега Александър Лукашенко обявиха, че са постигнали споразумение на територията на Беларус да бъдат разположени руски тактически ядрени оръжия с краен срок 1 юли за изграждане на инфраструктурата за тяхното съхранение.
От своя страна британското правителство в официално изявление защити решението си за доставка на боеприпаси с обеднен уран, който "е стандартен компонент и няма нищо общо с ядрените оръжия".
"Британската армия използва обеднен уран в своите бронебойни снаряди от десетилетия", твърдят от Лондон. "Русия знае това, но умишлено се опитва да дезинформира. Независими изследвания на учени от групи като Royal Society са оценили, че всяко въздействие върху личното здраве и околната среда от използване на боеприпаси с обеднен уран вероятно ще бъде слабо."
Какво обаче представлява това и може ли действително да се счита за ядрено оръжие?
Като за начало Службата за разоръжаване на ООН определя обеднения уран като "токсичен тежък метал и основен отпадъчен продукт от обогатяването на уран. Това е веществото, което остава, след като се отстранят силно радиоактивните изотопи на урана при използване на ядрено гориво или производството на ядрени оръжия."
Като характеристики двата компонента имат една и съща химическа токсичност, но огромна разлика по отношение на радиоактивната токсичност, тъй като обедненият уран има изключително ниско съдържание на радиоактивния изотоп уран-235.
Така обедненият уран се явява много по-малко радиоактивен не само от обогатения, но и от този, който се намира в естествено състояние в природата.
Може би най-основното му качество е неговата изключително голяма плътност, което го прави подходящ за цивилна употреба. Например използва се за противотежести при производството на самолети и ракети или баласт в кораби. Също така е компонент за защита в медицински апарати за рентгенография и радиотерапия.
Разбира се, своето място има и военната употреба
Високата плътност на метала го прави подходящ за употребата му като компонент от брони за танкове. Една от най-добрите в света е британската композитна броня Chobham, която се използва от танковете M1 Abrams, Challenger 1 и 2 и корейския K1.
В някои от своите модификации Chobham включва пласт обеднен уран между различните пластове на други сплави. Дори Международната атомна агенция (MAAE) оценява обеднения уран като "по-устойчива защита в сравнение с конвенционална стоманена броня."
По отношение на оръжията обеднения уран се счита за метал, който повишава пробивните качества на един снаряд и съответно е подходящ за използването в бронебойни боеприпаси.
От една страна той предоставя ефективна кинетична пробивна сила и в същото време има свойството да изостря снаряда още повече при удар. Освен това обедненият уран се самозапалва, когато е изложен на високо налягане и температура над 600 градуса по Целзий
Това превръща метала в едно особено опасно оръжие, когато е поставен в подходящ боеприпас. В случая Украйна ще получи 120-милиметрови снаряди за предоставените 14 танка, които ще служат за по-добро противодействие срещу защитата на руските бронирани машини
С подобни боеприпаси разполагат редица държави, включително Русия, но досега единствено армиите на САЩ и Великобритания са ги използвали открито. Това се случва по време на войната в Ирак от 1991 г. и след това в конфликта срещу Сърбия в Косовската война от 1999 г.
Тук някъде се появяват и големите противоречия.
Обедненият уран има изключително ниска радиоактивност, но все пак си остава токсичен елемент. Притесненията са свързани по няколко направления.
Първо, отломките от снаряди или ударена цел могат да бъдат потенциално опасни в случай на продължително излагане. От друга страна при взрив се образува облак от прах, който също би могъл да се окаже дългосрочен замърсител на околната среда, ако попадне във водоизточници или почвата.
МААЕ цитира редица изследвания на ветерани от войните в Ирак и на Балканите, както и на хора, които са пострадали от експлозии на снаряди с обеднен уран или са били в контакт с отломки. Досега няма нито едно ясно и категорично проучване, което доказва дълготрайни негативни последствия.
Подобни са заключенията от доклади на Световната здравна организация и Научния комитет на ООН за ефектите от радиацията.
Все пак притесненията остават.
Проучване, публикувано в списанието Environmental Pollution през 2019 г., предполага, че може да има връзки между използването на оръжия с обеднен уран и повишаване на раковите заболявания и малформациите при новородени в някои части на Ирак.
Друго безпокойство, според Службата на ООН по въпросите на разоръжаването, е, че "в следконфликтна среда наличието на остатъци от обеднен уран може допълнително да увеличи безпокойството на местното население", докато от Програмата на ООН за околната среда през 2022 г. изразяват притеснение, че потенциално използване на спорния метал в Украйна може да причини "кожни проблеми, бъбречна недостатъчност и да увеличи рисковете от рак".
ООН все още няма конвенция за забрана на обеднения уран за военни цели, а оръжия с подобен метал не се считат за ядрени.
Проблемите с тях представляват рисковете от чисто химическата токсичност, а не толкова от радиоактивност.
Въпреки всичко MAAE предупреждава за тяхната употреба и насърчава провеждането на още изследвания по темата.
