Ако сте смятали, че писателите са силно интровертни хора, които стоят в компанията на виното и котката си, докато гледат замислени в пространството, лъжете се.
Нищо човешко не е чуждо и най-талантливите сред тях, а това се доказва от следващите редове, представящи легендарните литературни вражди в България и по света.
Ърнест Хемингуей срещу Франсис Скот Фицджералд
Най-известните врагове в литературата се срещат през 1925 г. и първоначално става приятели. Фицджералд сипе хвалебствия за Хемингуей пред влиятелния за времето си редактор Максуел Пъркинс, но изглежда, че авторът на "Старецът и морето" не е обичал да му се помага и да бъде задължен на някого.
Вместо да му благодари, Хемингуей открито напада Фицджералд както за характера на романите му, така и за личния му живот, обявявайки, че го смята за страхливец, който се държи за полата на жена си.
В отговор Фитцджералд пише, че "Ърнест е досаден алкохолик, който сам саботира кариерата си".
Йордан Йовков срещу Елин Пелин
В основата на този конфликт стои драмата "Боряна", чийто сюжет силно напомня за "Гераците".
След като Елин Пелин гледа постановката по текст на Йовков, открито напада писателя, че е плагиатствал повестта му. Във вестник "Литературен глас" Пелин прави съпоставка между героите и сюжетната линия и открива голямо сходство.
Седмица по-късно Йовков публикува своето виждане, като заявява, че никога не е чел "Гераците" на Елин Пелин. Писателят от Байково също не бави коментара си и в отговор пише една от знаменитите си реплики: "Ако в България се роди гений, това ще е геният на завистта".
Труман Капоти срещу Гор Видал
Този писателски дуел се базира само на завист.
Повод е брой на списание Life, озаглавено "Младите американски писатели: Освежаващата група на новодошлите на американската сцена", който посвещава солидна част на Труман Капоти и няколко реда за Гор Видал.
След публикуването на списанието Видал е еднакво обиден и на издателите, и на Капоти, заради което публикува заядливи коментари срещу колегата си. Капоти не му остава длъжен и отговаря, че Гор не е достатъчно добър писател, за да му прави забележки.
Тяхното съперничество продължава до смъртта на Труман Капоти, което Гор Видал определя като "забележителен ден за литературата".
Габриел Гарсия Маркес срещу Марио Варгас Льоса
През 1976 г. двамата писатели се срещат на кино премиера и Маркес е усмихнат до уши, защото вижда свой дългогодишен приятел.
Вместо с прегръдка обаче Марио Варгас го посреща с юмрук в лицето, посинявайки едното му око. "Как смееш да идваш при мен след това, което направи с Патриша в Барселона?", крещи Льоса.
Жената, която разбива приятелството им и става повод за една от големите вражди в литературата, е съпругата на Марио Варгас Льоса - Патриша, която, след като разбрала за изневярата на мъжа си, потърсила за "утеха" при най-добрият му приятел Габриел Гарсия Маркес.
И той я утешил в спалнята си, след което я изпратил със съвета да се разведе с Марио.
Тя обаче не се развежда, а се връща при мъжа си и му прощава за изневярата. Той също ѝ прощава, но завинаги къса приятелството си с Габриел Гарсия Маркес и след случката обсъжда него и творбите му само с лошо.
Доре Габе срещу Елисавета Багряна
Двете поетеси, единствените жени, които попадат в задължителната програма по българска литература, имат тясна връзка на омраза, защото едната краде съпругът на другата.
Когато Елисавета Багряна среща голямата си любов - литературният критик и преподавател Боян Пенев - той е женен за Дора Габе.
Но това не му пречи да има връзка със своята студентка. Боян и Багряна се влюбват и той напуска жена си, с което слага начало на враждата между тях, продължила до смъртта на литературния критик.
Чарлз Дикенс срещу Уилям Такари
И досега не е сигурно дали тази вражда не е просто инсценировка, с която Дикенс помага на приятеля си Уилям да добие популярност, но в литературата съперничеството между тях се записва като "аферата в Гарик".
"Гарик" е клуб, посещаван от джентълмените в Лондон, където се събират да обсъждат политика, изкуство, а понякога и личният си живот. В един от тези разговори Такари случайно издава аферата на Дикенс с неговото протеже Елън Тернан.
В отговор Дикенс пише унищожителна критика срещу Такари, нападайки го почти по всички показатели, включително и възрастта му.
