Няма друг автор от 19 век с такова мощно присъствие в съвременната попкултура като Едгар Алън По. Той е участвал в "South Park" и "The Simpsons" и се появява като герой в още редица филми.
Лицето му е на албум на "The Beatles", той разрешава престъпления заедно с Батман в комедийния сериал "Batman: Nevermore" и преследва сериен убиец във филма "Гарванът" от 2012г.
Фенове на писателя носят лицето му на татуировки, бижута и тениски.
По се ражда на днешната дата през 1809 г. и това може да се приеме за рождената дата на хорър литературата. Всичко тръгва от По. Той повлиява творчеството на най-големите фигури в хорър майсторството: Хауърд Лъвкрафт, Стивън Кинг, Алфред Хичкок.
Едгар Алън По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата.
Неговото творчество спомага за възникването на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Очаквано, това го довежда до сериозни финансови затруднения.
Животът на По е белязан от трагедии.
Родителите му умират, когато той е само на 3 години. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка "Тамерлан и други поеми".
После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк.
Едгар има връзка със Сара Елмира Ройстер и вероятно тайно се сгодява с нея, но бащата на Сара впоследствие изгаря всички писма от По и не дава своето съгласие за техния брак. Говори се, че тя е жената, която го е вдъхновила за поемите "Гарванът" и "Анабел Ли".
Докато учи във Вирджинския университет обаче, По губи връзка със Сара и впоследствие разбира, че тя се е омъжила за Александър Шелтън. Обезнадежден, писателят отпътува за Бостън през април 1827 г. Там той се издържа с временна работа като чиновник и журналист, но не може да се издържа сам за дълго и постъпва в армията като редник.
В началото служи във Fort Independence на бостънското пристанище за 5 долара на месец. През същата година публикува първата си книга - стихосбирка от 40 страници, озаглавена "Тамерлан и други стихове" и подписана "от жител на Бостън". Отпечатани са само 50 бройки. Книгата не е удостоена с каквото и да е внимание от читателите или от критиката.
След военната служба писателят се връща за кратко в Балтимор при неговата овдовяла леля Мария Клем, дъщеря ѝ Вирджиния Елиза Клем (първа братовчедка на По), брат му Хенри и неговата баба Елизабет Кайрнес По. През това време той публикува втората си книга, "Ал Араф, Тамерлан и други стихове" в Балтимор през 1829.
По пътува до Уест Пойнт и става кадет през 1830 г. През октомври 1830 г. Джон Алън сключва брак с втората си съпруга - Луис Патерсън. Бракът и скандалите с Едгар за извънбрачните деца на Джон Алън го карат в крайна сметка да изостави своя доведен син.
Скоро след това По решава умишлено да напусне Уест Пойнт, за да бъде даден на военен съд, което и се случва. На 8 февруари 1831 г. той е осъден за грубо пренебрегване на дълга и неподчинение на заповеди, за отказите му да участва в учебния процес и да посещава църквата. По тактически пледира невинен, за да предизвика уволнението си, знаейки че при всички случаи ще бъде обявен за виновен.
В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. На 29 януари 1845 се появява поемата "Гарванът" в "Evening Mirror" и става световна сензация.
Въпреки че това веднага прави името на Едгар далеч по-популярно, той получава едва 9 долара за своята публикация.
Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. Тя получава първите симптоми на болестта докато свири на пиано и пее. По го описва като прекъсване на кръвоносен съд в гърлото й. Биографи и критици предполагат, че често срещаната тема за "смъртта на красива жена" в творбите на По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата му.
Мистериозна смърт
На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор "в ужасно състояние и... нуждаещ се от спешна помощ", според думите на човека, който го намира - Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта.
Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови.
Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името "Рейнолдс" през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: "Господ да помогне на бедната ми душа" (Lord help my poor soul).
Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като "мозъчна претовареност" или "интелектуална възбуда", често срещани тогава евфемизми за смърт поради уронващи репутацията причини като алкохолна болест.
Истинската причина за смъртта му обаче, си остава загадка.
В деня, когато Едгар Алън По е погребан, се появява дълъг некролог в New York Tribune, подписан от "Лудвиг". Скоро съобщението е публикувано из цялата страна. Текстът гласи:
"Едгар Алън По е мъртъв. Той умря в Балтимор преди два дни. Това известие ще разтревожи мнозина, но малко ще скърбят за него".
Впоследствие "Лудвиг" е идентифициран като Руфъс Уилмот Грисуолд, редактор, критик и антолог, който мрази По и се опитва да унищожи репутацията му след смъртта му.
Мистериозността, която забулва живота и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след края му. От 1949 г. насам незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата.
Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът винаги е един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.
Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.
