Как се стига до производството на този Москвич - това е история, обрасла в легенди, митове и откровени измислици.
Една от основните причини е, че колата е абсолютно копие на Opel Kadett, макар че руснаците недотам умилително я наричат "Слон" заради предната решетка и масивния външен вид.
Москвич-401 се ражда в автомобилния завод в Москва и е първият съветски автомобил, влязъл в серийно производство.
Една от най-популярните легенди твърди, че след Втората световна война СССР успява да изземе от няколко автомобилни завода в Германия набор от скици и инструкции за сглобяване на автомобили, включително и Opel. Впоследствие Москвич-401 е изграден едно към едно по описанията от немските скици.
Към този мит се прибавят и твърденията, че още преди войната Йосиф Сталин много харесва вида на Opel Kadett и силно настоявал един ден Съветският съюз да разполага именно с такава общодостъпна за народа кола.
Александър Андронов, който след войната е главен дизайнер в Московския автомобилен завод, в биографията си до известна степен отрича историята на Москвич-401 да е толкова славна. Да, действително колата е разработена като копие на Opel, но съветските инженери я изработват от по-здрав и тежък метал и нанасят някои сериозни промени.
Работата по автомобила започва още през 1945 г., когато на висшите лица в Кремъл са показани редица идеи за съветска кола.
Още през март 1946 г. са готови подробните чертежи и немалко образци на частите на бъдещия автомобил. Тук вече част от митовете се оказват верни, защото се следва почти дословно одобрения от Сталин вариант - модел с четири врати, открояваща се предница и вид, който по мнение на съветския лидер е непреходно модерен.
Все пак, както казахме, съветските инженери правят изменения с германския оригинал. Москвич-401 има необичайно предно окачване, а скоростният лост вместо отдясно на шофьора е преместен зад волана. Каросерията е подсилена, рамката на колата е изцяло метална във време, в което на много места още се прави от дърво.
Двигателят е 1,1 литра и е четирицилиндров, скоростната кутия е тристепенна, като мощността е 23 конски сили, което за онова време никак не е било чак толкова слабо представяне. Работата по двигателя е напълно готова през 1954 г. и на следващата година започва серийното производство.
Именно Москвич-401 дава силен тласък на съветската автомобилна индустрия.
Той се превръща в кола не само на обикновените хора, но е предпочитан и от редица певци и актьори. Автомобилът търпи модернизации буквално през няколко седмици и така конските му сили достигат до 26, ръчната спирачка е скрита под предното табло и самото табло се сдобива с две жабки с капаци.
Колата обаче си има и своите непреодолими проблеми. Мнозина се оплакват, че купето е твърде тясно и неуютно и в него липсва отопление. Багажникът се отваря чрез бутон в таблото, което също се приема за неудобно решение. Външна брава пък отначало има инсталирана само на дясната предна врата.
Максималната скорост на Москвич-401 е 90 км/ч, но още при 40 км/ч колата започва да се усеща нестабилна и дори се съобщава за преобръщания. При температури под -15 градуса се налага да се налива гореща вода, за да се нагрее маслото и автомобилът да потръгне.
И въпреки че е заместена бързо от по-модерния Москвич-402, тази кола все още може да се види в някои отдалечени руски провинции, макар и обикновено по-скоро като антика, отколкото в движение.
