Напук на идеите на Европейския съюз (ЕС) за радикално ограничаване на въглеродните емисии, Германия блокира плановете от 2035 г. да се забрани продажбата на превозни средства с двигатели с вътрешно горене.
Лансираният от Европейската комисия (ЕК) законопроект предвижда да се спре изцяло на територията на Общността продажбата на автомобили с въглеродни емисии, а избраният срок за това е 2035 г.
Германската автомобилна индустрия обаче иска отсрочка за своите коли с бензинови двигатели, а правителството в Берлин очевидно е готово да слуша тяхното лоби.
Преди дни германският транспортен министър Фолкер Висинг обяви, че към момента страната му не може да се съгласи подобна цялостна забрана на двигателите с вътрешно горене, с което хвърли в хаос европейските бюрократи.
Този ход на властите в Берлин слага прът в колелото на усилията, които Европейската комисия полага за намаляване на емисиите от парникови газове от сферата на транспорта. Редуцирането на вредните газове от превозните средства заема важно място в стремежите на ЕС да постигне климатична неутралност към 2050 г.
Според мнозина това може да даде лош пример и за други страни от ЕС, правителствата на които не виждат борбата с климатичните промени като водещ приоритет. Редица такива страни, най-вече в Източна Европа, поставят акцента най-вече върху икономическата стабилност и от тяхната гледна точка интересът им е за запазване на по-мръсните, но въпреки това далеч по-евтини към момента изкопаеми горива.
Дълго време планираната забрана за двигателите с вътрешно горене в ЕС изглеждаше като сигурна работа и сякаш беше само въпрос на време да се стигне до общо съгласие по темата. Дори идеята да имаше противници, ядрото от водещите икономики в блока поддържаше идеята и следваше общата линия.
Въпросът е защо се стигна до това заинатяване на Берлин?
Причината за това може да се търси в транспортния министър Висинг и във факта, че той идва от най-малкия коалиционен партньор в сегашното германско правителство - Свободната демократическа партия (СДП).
Формацията е с дяснолиберални и пропазарни позиции, като по отношение на въпроса със забраната на двигателите с вътрешно горене иска да се направи едно изключение. Въпросната вратичка, която е целта на Висинг и колегите му от СДП, е за допускането на двигатели, използващи т.нар. е-горива.
Това са синтетични горива, произвеждани от комбинация между водород и въглероден диоксид, който могат да бъде извлечен от атмосферата. За тях се смята, че са климатично неутрални, стига енергията, необходима за производството им, да идва от възобновяеми източници.
Според привържениците им това е начинът за преход от изкопаемите горива към по-зелени източници на енергия.
Много експерти обаче остават скептични относно това колко широко може да е приложението на е-горивата и доколко те могат да бъдат жизнена алтернатива.
По тяхно мнение синтетичните горива изискват повече енергия за производство, отколкото зареждането на електрическо превозно средство. Според тях подобни решения трябва да бъдат ограничени само за по-специалния случай като въздушния и морския транспорт, докато използването им в голям брой превозни средства би било похабяване на зелена енергия.
Независимо от това Висинг настоява за дерогация от законодателството на ЕС, позовавайки се на необходимостта от "отвореност" към новите технологии. Той и партията му целят да защитят интересите на своя автомобилен сектор.
В световен план повечето производители на автомобили вече са планирали спирането на производството на двигатели с вътрешно горене за 2030 г. или дори преди това. Големите играчи в индустрията масово инвестират вече в алтернативни превозни средства на батерии и на водород.
Въпреки това няколко големи германски концерна като BMW, Mercedes и Volkswagen искат да продължат да продават своите коли по целия свят, тъй като само Европа е поставила изискване за толкова близка дата.
А предвид това колко важно е автомобилостроенето за немската икономика, СДП се опитват да защитят позициите на концерните.
Темата обаче може да предизвика сериозни трусове в цялото правителство, тъй като дяснолибералната партия е единствената в управляващата коалиция, която се противопоставя на забраната за продажба на коли с двигатели с вътрешно горене. Другите две формации - социалдемократите и зелените (особено зелените) я поддържат твърдо.
Депутати и евродепутати на Зелените вече излязоха с остри позиции срещу хода на министър Висинг, който според тях поставя под въпрос надеждността на Германия в общ план и дава на "десни и популистки" правителства извинението сами да блокират ключови политики на Европейския съюз и да взимат други "за заложници", докато водят своите си борби с Брюксел.
"Германия не е коя да е страна, а най-голямата и икономически най-силна страна-членка на ЕС, към която другите държави гледат и по която се ориентират до известна степен", коментира пред Politico евродепутатът от Зелените Расмус Андерсен.
Решението на Берлин за блокада на забраната предизвика остри реакции и от други страни, включително другата водеща европейска икономика - Франция.
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че Европейският съюз и Германия са в процес на "конструктивни разговори" относно спирането на продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене в Съюза до 2035 г.
Тя коментира, че ЕК е отворена към новите технологии при автомобилите, но трябва да се търси равновесие с климатичните цели.
По думите ѝ в разговорите с Берлин все още се търси този баланс, но изрази надежда, че той ще бъде намерен.
