Думите "съветски електромобил" може и да звучат като абсолютен оксиморон, но всъщност 30 години преди Tesla да стане хит на пазара, ВАЗ успяват да завършат собствен електрически автомобил.
Всъщност за това изобретение на завода в Толиати не е познато дори и на много от самите руснаци, а и на пръв поглед колата не се различава от обикновено Жигули комби.
Още повече, че от руския електромобил са успели да произведат едва 47 бройки, повечето от които са заминали за Украйна.
Идеята за такава кола се заражда в СССР още в края на 70-те години на миналия век. Тогава въпросът за опазването на околната среда от вредни емисии не стои на дневен ред, особено пред Москва, но немалко държави се опитват да разберат дали е възможно да бъде създаден автомобил на батерии.
Русия вижда в електрическия автомобил перфектното градско превозно средство за доставка на по-дребни стоки и продоволствия, без да се хаби бензин.
ВАЗ-2801 - советская экспериментальная модель электромобиля#НашАвтопром pic.twitter.com/Wzg4shn8PZ
— История (@history__ru) May 31, 2017
Затова и през 1979 г. руското Министерство на отбраната възлага на ВАЗ да разработи собствена версия на електромобил. След известни колебания инженерите от автомобилния завод решават да използват основата на ВАЗ-2101, продаван още под името Жигули. Така се появява ВАЗ-2801 - съветският електромобил.
В периода 1980-1981 г. са произведени въпросните 47 бройки от него, въпреки че тогава идеята е електрическата кола да се прави далеч по-масово. Външният вид на автомобила леко заблуждава - той всъщност е двуместен и само с две предни врати, останалата част от каросерията е оформена като кутия, в която се намира батерията.
Советский электромобиль ВАЗ-2801: за 30 лет до Tesla и Вольво. pic.twitter.com/AVKRo0P9D0
— Циник (@Zol_ter) October 18, 2017
Самата батерия е с впечатляващо тегло от 380 килограма, което прави електромобила не особено пъргав и бърз.
Максималният пробег бил 110 километра, но ако водачът шофира с максимум 40 км/ч. ВАЗ-2801 иначе можел да вдигне до около 87 км/ч, само че това изчерпвало батерията му със светкавична скорост. Излишно е да казваме, че зарядни станции за подобни коли липсвали не само в СССР, но и в целия свят.
Това не е единствената причина производството на електромобила да не стигне особено далеч.
Огромното тегло на батерията пречи на товароносимостта на колата, освен това заради нея тя се превръща в тромава и трудна за маневриране машина. Електронното оборудване пък се оказало скъпо, въпреки че срещу неговата стойност се получава малък преход с ограничена скорост.
По-голямата част от електромобилите от Толиати заминали за Украйна, която тогава все още попада в рамките на Съветския съюз, но няколко бройки отпътуват и към Москва. Целта е автомобилите да бъдат тествани в реални условия, но в съветската столица така и не успяват да им намерят приложение заради описаните по-горе недостатъци.
Украинците се оказват малко по-изобретателни и намират приложение на ВАЗ-2801 - те раздават колите на служители в телевизионни сервизи, за да могат те да обикалят по адреси. Няколко електромобила служат и за разнасяне на хляб и закуски.
По време на експлоатацията възниква и друг проблем - никел-цинковата батерия има едва 100 до максимум 150 цикъла на зареждане.
След като те бъдат изчерпани, автомобилът става неизползваем поради липсата на резервни батерии. Затова през 1984 г. опитите за оптимизиране и производство на още бройки от електрическата кола са напълно преустановени.
Любопитното е, че оттогава насам из руските сайтове за продажба на автомобили втора ръка се появява по някой и друг екземпляр от ВАЗ-2801. Повечето оцелели коли са модифицирани до неузнаваемост, като тежката слаба батерия е заменена от някакъв вид двигател с вътрешно горене.
Все пак се смята, че от това чудо на съветския инженерен гений са запазени около две-три бройки, които са напълно непроменени и пазят спомена за времена, в които СССР се е опитал да има собствен електрически автомобил.
