„Харесвам фойерверките, но ги паля в градини или на щандове за кебап. Никога не паля собствената си къща“, бе коментарът преди време на Златан Ибрахимович за поредната изцепка на Марио Балотели.
На 3 октомври Ибра навърши 35 години, а навръх рождения му ден сравнението с Балотели не е случайно.
Двамата си приличат по много неща: арогантни са, говорят високомерно, имали са тежко детство, винаги са център на вниманието и са безбожно талантливи.
Шведът обаче се различава съществено не само от италианския си колега, но и от всички останали. Принципите му създадоха „Златан-стайл“, както самият той е кръстил маниера си на игра.
Златан-стайл обаче е много повече от брилянтните голове със задна ножица, безкрайната палитра от финтове, тоновете отличия и карате-отиграванията. Той напуска пределите на стадиона и се пренася в живота.
“Можеш да изкараш момчето от гетото, но не можеш да изкараш гетото от момчето.”
Едва ли може да сме по-съгласни с Ибрахимович, а и кой би се осмелил да му противоречи. Но истината е, че поведението му го направи нация от един човек – тук въобще не включваме произхода на родителите му.
И колкото и да не можем да изкараме гетото от него, той режисира всичко в кариерата си хирургически прецизно, за да се превърне във фолклорен герой.
Няма значение какво говори, как действа или колко добре играе, защото е смятан за футболно божество. Златан-стайл е разликата между това да си култов и това да си леке, да прощават феновете на Марио Балотели.
Нападателят постави границата между футбола и личния живот. Успя да се дистанцира от жълтата преса, измислените семейни скандали, проблемите и всичко евтино и пошло. И бъдете сигурни, че ще напусне играта като цар, когато му дойде времето.
Нека на празника на шведа да се замислим колко много ще ни липсва, когато всичко приключи.
Ибрахимович не е изчезващ вид, защото е сам, единствен. И за разлика от повечето си колеги, никога не се опита да бъде модерен, но пък винаги остана на мода.
