Локо Пловдив за първи път в историята си взе Купата на България след победа с 1:0 над Ботев в пловдивския финал на "Васил Левски" вчера.
Това беше двубой, който няма да бъде забравен скоро - защото този сезон Локо и Ботев внесоха доза надежда в прогнилия български футбол и финалът между тях беше най-смисленото нещо, което се случи цяла година по родните терени.
Само вижте останалите събития на клубно ниво в дните преди мача: боксовата круша Верея е аут от първенството заради черно тото, докато грандовете са все по-слаби и сменят треньорите си през три месеца на случаен принцип.
Националният тим и Левски правят треньорска въртележка, за която доскоро надменно отричаха и изкарваха журналистите виновни. А към края си шампионатът е пълен с безинтересни и безсмислени мачове пред обидно малко публика, докато оплетеният регламент на Първа лига никак не помага на зрителите да бъдат съпричастни.
Не че е трудно да блеснеш на този фон, но пловдивските клубове доказват, че са различни и че са управлявани поне една идея по-адекватно.
Ако има нещо общо в тяхното управление, то е, че проявиха търпение към своите треньори и това им носи успех.
Христо Крушарски беше руган и гонен от привържениците на "Лаута", множество пъти призоваван и да уволни Бруно Акрапович. Бяха обиждани и доведените от треньора чуждестранни футболисти. Босът не отстъпи, не хвърли акциите, остави треньора, довери се на визията му. Сега самият Акрапович и играчи като Анте Аралица, Стивън Езе и Ален Ожболт записаха имената си със златни букви в историята на Локомотив.
В Ботев Николай Киров води тима вече три години, веднъж спечели Купата на България, после и Суперкупата. Сега Белия отново изведе "канарчетата" до финала, впрочем миналия сезон също заслужаваше да е финалист, но го спря съдийската тесла на полуфинала срещу Славия.
Ботев разочарова във финалния мач, но поддържа постоянно високо ниво в последните години и не спира да показва атрактивен футбол, макар че смени доста играчи - естествено, в основата са Киров и неговият екип.
Ботев и Локо си приличат и по агитките, които са вършили доста възмутителни неща през годините, но умеят да създават атмосфера на всеки стадион и вчера също направиха един паметен футболен празник.
На феновете им костваше доста усилия да стигнат до София навреме (част от тези на Локо дори закъсняха за първия съдийски сигнал), но те подкрепяха любимците си бурно и до последно, разгърнаха красиви и мащабни хореографии. Тази на Ботев беше вдъхновена от сериала Game of Thrones и представляваше карта, върху която бяха поставени емблемите на отборите, елиминирани по пътя към финала.
А когато в 8-ата минута беше почетен легендарният бивш футболист на Ботев Динко Дерменджиев, феновете на Локомотив реагираха с голямо уважение и освен че аплодираха, издигнаха транспарант "Пловдив почита легендите! Чико, почивай в мир!".
В началото на втората част черно-бялата агитка в сектор "Г" показа и своята хореография, като образува огромно знаме в черно, бяло и червено.
На терена през повечето време не беше толкова интересно - финалът беше оспорван, но не и особено качествен. Бруно Акрапович обаче спечели тактическия сблъсък, неутрализира силните страни на противника и неговият тим беше по-мотивиран, по-освободен и по-решителен.
Накрая едни ликуваха, други плакаха. Купата можеше да има само един носител след последния съдийски сигнал, но сякаш от този исторически финал и двата пловдивски клуба спечелиха.
Защото доказаха значимостта на Пловдив за българския футбол, доказаха, че градът заслужава да има хубави нови стадиони, доказаха и че могат да изградят силни отбори, без да разполагат с бюджетите на Лудогорец, ЦСКА и Левски.
Сега остава повече родни клубове да последват пловдивския пример за развитие - и да ни карат по-често да говорим поне с малко позитивизъм за българския футбол.
