Тези дни една декларация отприщи природно бедствие с библейски мащаби. На пръв поглед в нея няма нищо особено - поредните аргументи в битката за Банско, която и без това се води ожесточено на най-високо държавно ниво.
Проблемът е, че под документа се подписаха някои от най-великите ни шампиони. От другата страна на барикадата ги нарекоха "проститутки" и ситуацията излезе от контрол.
Защо спортисти се ангажират политико-икономически - това е съвсем отделна тема. Да, вероятно става дума за пари, прибрани под една или друга форма. Но нима Стефка Костадинова, Боян Радев и останалите великани нямат право на позиция? На собствен избор?
Тяхната популярност е продукт на дългогодишен труд и впечатляващи успехи. Затова думата им тежи, без значение какво точно казват. И преди да ги обвиним в сребролюбие, нека си припомним защо самите ние излизаме от вкъщи всяка сутрин.
Кубрат Пулев извади езика на младеж в безсъзнание и също си навлече голяма беда - какво правел боксьорът навън в 4 сутринта, вместо да тренира като луд за следващия си мач...Бедни ми Кобра, защо не остави момчето да се задуши, та да мирясат стожерите на морала поне веднъж?
Само че няма никакъв шанс това да се случи. Дали Гришо излиза с известна приятелка, дали Бербо рисува картини, дали Матей воюва с федерацията - винаги имаме приготвен по един камък в ръката. Нали до един сме светци...
Може би е време да свикнем, че спортистите също са хора. Не е никак задължително да са добри, доблестни и непокварени според личните ни претенции и стандарти. Те са под прожекторите, защото владеят до съвършенство професията си. За останалото не дължат обяснение на никого.
