Няма как присъдата да е друга – участниците във всички нива по футболната верига у нас се подчиняват на правила, отдавна загърбени, забравени и забранени от модерната човешка цивилизация. От чистачката до президента – абсолютно всички в средностатистическия български футболен клуб са част от организация, която функционира на принципа на силата, на принудата и на потъпкването на основните човешки права и ценности. В сила е законът на джунглата – убиваш или те убиват. Ако не преклониш глава, не си трайкаш и не си държиш езика, изхвърчаш. И дори най-малкото съмнение в послушанието ти, може да ти струва всичко.
Как иначе да си обясним, че през 2019 г. в българския футбол се налага да се прилагат тестове с детектор на лъжата? И това вероятно е само върхът на айсберга – щом за полиграфа се говори открито, кой знае какви други злокобни практики се случват зад вратите в съблекалнята? На какви ли още страховити унижения се подлагат футболисти (че и треньори и служители) заради прегрешенията си? Какво ли се случва с психиката на тези млади човешки същества, които в разцвета на силите си са третирани като крепостни селяни, оставени на произвола на съдбата? А после искаме от тези младежи да демонстрират на терена качества като достойнство, чест и морал.
Е, как да стане, когато всекидневно са тъпкани и мачкани от собствените си работодатели? Връзвани с кабели, за да си изпеят и майчиното мляко?
И всичко това се случва в страна, която от 12 години уж е част от най-свободната територия в модерния свят?! Държава, която уж толкова силно драпа да не изпадне от Европейския съюз и да доказва мястото сред цивилизованите нации...
Истината е, че ако в България имаше поне някакви наченки на социално общество, законност и ред, случилото се в последния кръг от сезона в Първа лига, трябваше да предизвика институционално цунами. Отговорните органи и властимащите трябваше да са нахлули, преобърнали и изтърбушили къщурките на всички замесени в тази невиждана гавра. И не толкова, защото Лудогорец е завъртял схема, за да си осигури поредната шампионска титла, или пък ЦСКА се е пробвал да пробие футболисти на Черно море, за да свали несменяемия първенец от върха – а точно заради крещящите примери за саморазправа и потъпкване на елементарното човешко достойнство.
Защото спортният резултат е най-малкия проблем. Голяма работа, че Кирил Домусчиев пак си начеша крастата и ще поживее още някой и друг месец в сладки самозаблуди, че е голям футболен ръководител.
Ще дойде юли или август, у нас ще пристигне я шампионът на Молдова, я на Казахстан, и истината ще лъсне. Много важно, че на Гриша Ганчев не му излезли сметките – той си дерибейства на „Армията“, никой вече не му търси сметка, че е преместил Литекс в центъра на София и догодина ще се пробва пак. Междувременно, май ще му дадат да си вдигне стадион в центъра на София.
Какъвто и да беше финалът на първенството, нищо нямаше да се промени – нито футболът ни щеше да стане по-добър, нито клубовете ще започнат да функционират на пазарен принцип, нито стадионите ще се напълнят. И през новия сезон ще гледаме едно и също – безкрайно мерене на болни амбиции между велики футболни меценати, от което на всички отдавна им се повдига.
Начинът, по който се ръководят и управляват живите същества в българския клубен футбол, обаче е толкова омерзителен, че изисква незабавна реакция и драстични действия от страна на прокуратура, следствие, МВР и всички институции. И няма никаква нужда някой да сезира другиго или да чакаме БФС да се самосезира. В Бояна са част от статуквото и е ясно, че няма да направят нищо по въпроса. Българският футболен съюз има интерес циркът да продължава до безкрай и няма абсолютно никаква изгода някой да мъти водата. Така че, да се надяваме на реакция от Изпълкома, Михайлов или някой от останалите, е смехотворно. А дори да приемем, че БФС започне разследване – как точно ще го направи? И какво ще постигне? Футболната централа не е следствие, не може да провежда разпити, да вика свидетели и т.н. Това е работа на държавата.
Изхвърлиха Верея, ще кажете. Да, но там нямаше мърдане – сигналите са от УЕФА и замазването на скандала щеше да излезе твърде солено. А и става дума за дребна риба. Как ли обаче щяха да се развият нещата, ако бяха замесени едрите играчи? И дали всъщност не са, но за тях да не се огласява? Възможно ли е най-слабият отбор в групата да си урежда мачове наляво и надясно и никой друг да не е замесен? Реторични въпроси.
Но това са дребнотемия на фона на всичко гореописано.
В българския футбол няма и помен от професионални отношения, от зачитане на правото на избор и от уважение към човешкото достойнство.
Ако футболистите са взели подкуп, участвали са в черно тото или са направили нещо друго нередно – да ги предадат на властите, за да ги съдят по каналния, нормален и утвърден ред. И защо направиха втори тест? И истински ли е той?
Наистина футболистите и треньорите ни са за съжаление. Как после да очакваме от тях спектакли и зрелища, които да пълнят душата и очите? Как да са пример на децата, как да ги запалят по футбола?
Наистина жалко за легендата Георги Илиев, за таланта Иван Дюлгеров и за всички други момчета, които сега ще приключат срамно кариерата си в т.нар „български футбол“. И всичко ще си продължи по старому.
А ако смятате, че футболистите ни са проекция на обикновения българин, а животът на българските футболни клубове по нищо не се различава от този на цялото ни общество, не сте никак, ама никак далече от истината...
