По-рано тази седмица в едно от футболните студия по телевизията се случи твърде комична дискусия. Водещият на предаването и бившият футболен съдия Антон Генов се взираха дълго в екрана, за да разберат от повторенията има ли засада при изравнителния гол на „Славия" срещу ЦСКА - София.
Стигна се дотам да чуем, че на голмайстора Янис Карабельов кракът му бил в засада, ама главата - не. А точно с главата въпросният юнак вкарал гола...
Щеше да е смешно, ако не беше жалко, че футболът въобще е стигнал до подобен вид дебат. Нека обаче да се замислим по-сериозно върху повторенията в подобни ситуации на „тънка засада", когато телевизията отсъжда прав ли е бил тъчреферът с флагчето, или не.
Първата работа на телевизионерите в този случай е да ударят една напречна линия перпендикулярно през игрището, и така с помощта на Евклидовата геометрия да ни убеждават право или криво е вдигнат флагът.
А след тях треньорите като папагали да повтарят, че са им вкарали гол от засада, а „момчетата плачат в съблекалнята".
Малцина обаче си дават сметка, че телевизията няма как да отчете с абсолютна точност така наречения „момент на подаването" - фундамент при отсъждането на засада.
Всички се взират в онази проклета линия, и разсъждават дали нападателят е „с едно рамо пред защитника". Но никой не пита дали перпендикулярът действително е прекаран точно в мига, когато е отправен пасът напред. По този въпрос науката и телевизиите мълчат.
Кой всъщност решава кога да бъде поставена линията? В българския случай това е техникът, който работи със специалния софтуер „Пиеро". Но никога вниманието не се фокусира върху абсолютно точния момент на удара, а всички гледат кой е зад линията на засадата. И отсичат смело и категорично: „Чиста засада, нападателят е поне с 10 сантиметра по-навътре".
Виждали ли сте кадър по кадър камерата да следи кога точно топката се отлепя от крака на футболиста?
Не, разбира се. Нека приемем, че началната скорост на паса е 3 метра в секунда (около 11 километра в час, което всъщност е бавно). Техниката на повторение в повечето случаи дели секундата на 25, за да извади 25 отделни кадъра. Следователно, дори и при такова бавно подаване, между два кадъра имаме цели 12 сантиметра разлика, ако разделим тези 300 сантиметра на 25. А какво остава, ако топката се движи по-бързо?
Само че телевизията изобщо не си задава въпроса дали е толкова точна при определянето на момента, в който топката се подава напред. Разбира се, някой ще каже, че издребняваме, и някаква си една десета от секундата е пренебрежимо малко време. Само че това всъщност се явяват два кадъра и половина. В тях топката дори и с този немного бърз ход може да измине почти 30 сантиметра!
Впрочем същото важи и за самия стоп-кадър около линията, при който коментаторите от студиото отсъждат има ли засада или не. При една бърза атака нападателят може да развие 12 километра в час, което прави 3.33 метра в секунда. Но нека приемем, че нашият човек не е чак толкова бърз и се движи с 2 метра в секунда. За една десета от секундата той се придвижва с 20 сантиметра.
Следователно, ако линията бъде прокарана една десета от секундата по-късно, нападателят ще бъде с 20 сантиметра по-навътре в полето на противника. А сме виждали да нападат съдията и за по-малко!
Кой всъщност може да ни гарантира, че техникът от телевизията е толкова сръчен, точен и прецизен, че да уцелва точния момент за прокарване на линията? Никой, особено ако става въпрос за десети от секундата. Да не говорим, че в действията участва и поне един защитник, който се движи с подобна скорост.
В същия ред на мисли можем да стигнем и до извода, че и повторенията на засади от половин метър едва ли са най-обективният съдник. Всъщност става въпрос за едва четвърт секунда, и то при нашия хипотетичен тромав нападател, който тича с 2 метра в секунда. А констатацията „имаше цял метър засада" всъщност се основава на половин секунда време.
Ясно е, че телевизията иска да играе ролята на последна инстанция и съдник за събитията на терена. Но дали е способна да бъде такава, когато става въпрос за десети от секундата, в които грешката може да бъде не 20, ами дори 30 или 40 сантиметра, когато става въпрос за „тънка засада". От екрана във всеки мач можем да чуем куп изисквания спрямо съдиите. А самата телевизия точна ли е?
