Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Футбол без Михов

Един от хората с  модерната светлинка в ръце си тръгва разочарован, уморен и остарял
Един от хората с модерната светлинка в ръце си тръгва разочарован, уморен и остарял

Футболът ни не се гордее със създаване на много положителни личности в последните две десетилетия. Една от тях ще си тръгне следващата седмица, за да докаже, че сигурно и английската правна система е по-гъвкава и способна да се развива от футбола у нас.

Не че без Вальо Михов футбол няма да има. Ще си го има, същият, какъвто си го знаем. Пак на всяко заседание на Изпълкома ще димят цигари, пури и кафенца, пак ще се гласува масово "за" мрежите на вратите да са черни, а не бели например. И пак с типична тарикатска усмивка ще се отбягва и заобикаля всеки наложителен и болен въпрос. Футболът ще си се търкаля бавничко по утъпкания път към нищото.

От точно 12 години Михов и вярващи като него предлагат  намаляване на броя на елитните, а и  на професионалните клубове като цяло. Досега щяхме да сме забравили, че сме го извършили, вече щяхме да имаме резултати. Но в мътната  вода на футбола ни, по-лесно е  да закриеш очи и да протегнеш  ръка. Така и си върви футболът ни...

Михов е явление, което не всеки и не винаги приемаше. В началото на 90-те стана президент  на ЦСКА и опита да наложи мениджърски  тип управление. Отборът бе шампион, спъна се току на прага на Шампионската лига, но изведнъж ескалира недоволство - стопиха се парите, влезли в касата от трансфери на Стоичков, Пенев  и Костадинов, продадени от предишното ръководство. Михов си тръгна, пое  управлението на БФС. Човекът има  и основна роля в най-великите мигове на родния футбол. Заради него Левски бойкотира националния отбор  току преди "Парк дьо пренс", някои играчи не играха в мача на века. Е, бихме и без Наско Сираков. Той пропусна историческия шанс да е част от грандиозното събитие, но Михов бе там. Оцеля сред ураган от ругатни и обвинения. Той преговаря с играчите за премиите на световното през 1994-а и реално е част и от този триумф.

Спретнаха му преврат  и се насочи към европеизиране  на нещата - създаде чуждото за България дотогава животно Професионална  лига. Но и до ден днешен тя остана маргинална част от футбола ни, защото огромният и ленив динозавър, криещ се зад абревиатурата БФС, така и не допусна Лигата да има  истинска тежест и да опита промени. За какво са ти промени, когато нещата си вървят?, ще пита с гърлен глас някой на масата на Изпълкома, иззад дима от кафенцето и пурата.

Михов остава в историята  с променения лик на турнира за Купата на България, с жребиите, със  спонсорите, с появата на Суперкупата... все неща, променящи поне отчасти  облика на играта у нас. Не и без  да се опари, след като реши да въведе мачове без полиция и един финал за купата едва не завърши с жертви. Което само потвърждава тезата - у нас всичко ново се приема тежко  като в дома на Султана от Талевия "Железен светилник".

Един от хората с  модерната светлинка в ръце не успя да освети с нея достатъчно навътре във футбола ни и сега си отива. Разочарован, уморен и остарял.

Да влезе секретарката на БФС с кафенцата и пепелниците.

 

Най-четените