Мъри Стоилов е несъмнено визионер. По принцип всички сме за хубави терени, меки седалки и вдъхноваващ кетъринг.
Нищо вдъхоновяващо обаче не видяхме в дебютното представяне на "синия" тим. Всичко там е застинало на кота Славия и нито Рикардиньовци, нито Ронадлдиновци не биха били способни да да измъкнат клетниците от блатото.
Левски играе нефункционален, грозен и отблъскващ футбол. Терените, ранните часове, удобните терени, сложените съдии няма как да предотвратят бедствията от дългогодишните наслагвания, чиято дамга петни отбора, а и клуба до днес.
Всички мантри за орбити и вселени отиват моментално в коша след едно от най-срамните представения на този събран от кол и въже тим.
Ако авторът наслагва вроден негативизъм и деструктивизъм, моля да бъде простен. Не се прощава обаче пълната безхаберност на единадесет човека, облечени в синьо, които не могат елементарно да изнесат топката, да наложат някаква лека пресичка, да отнемат, да контраактакуват...
Далече е мисълта за траен контрол, за натиск и взаимодествия.
Този Левски е едно аморфно създание, без цел път и посока. И БГ Мъриньо всекидневно взе да бяга от принципите си. Защото всеки ще попита къде са новите Коприваров, Огнянов и т.н.
В крайна сметка Визионера кой юношка внедри в този без това безхаберен отбор? Къде са ценностите на треньора?
Ники Михайлов ли е правилният избор, бразилчето за десен бек става ли, Уелтон "новият" Робен ли е?
Днес всички се питат има ли футболен Господ. Авторът-атеист казва: "Футболният Господ е един и Той отдава всекиму дължимото."
