Спортът има способността в специални моменти да кара времето да застива - и да обединява огромно количество хора чрез силата на едно неописуемо колективно чувство.
Привържениците на Левски изживяха такъв миг в четвъртък вечерта, когато видяха незабравим гол в заключителните секунди. Гол, който няма да бъде забравен и който след години бащи ще показват на синовете си и ще предават през поколенията.
Съдбата отреди героят в синьо да бъде съвсем неочакван. Взет от отбора на безработните във Франция и посрещнат с толкова много (основателни) подозрения на "Герена", Асими Фадига може и никога повече да не отправи такъв удар дори на тренировка.
След като през първото полувреме на мача срещу Айнтрахт Роналдо напомни за Христо Йовов с отказа си да намери вратата от няколко метра разстояние, после Фадига съживи спомените за Николай Тодоров-Кайзера и за неговата тупалка за 2:1 срещу Рейнджърс на същия стадион преди точно 30 години.
Френският халф така обра паяжините в горния десен ъгъл на вратата на Кевин Трап, че вратарят за малко щеше да се разплаче и физиономията му след попадението веднага се превърна в любим кадър на "сините" запалянковци.
Заради такива епизоди човек обиква футбола за цял живот.
Вече не се случва често българският футбол да осигурява подобни незабравими моменти на феновете, така че стойността на всеки от тях става още по-голяма.
Особено когато изглежда и заслужен заради цялостното представяне на отбора, както беше вчера на "Васил Левски". Защото това беше мач, който Левски не заслужаваше да загуби.
На пълния стадион, където публика и отбор бяха едно цяло, сякаш беше предопределено да се случи нещо магично - и футболните богове отново откликнаха на "сините" молитви.
С крайното 1:1 мечтата за групите на Лигата на конференциите и за още страстни европейски вечери остана жива и ще вълнува агитката поне още седмица.
Разбира се, това е емоционалната, фенска гледна точка за случилото се. Но дори да се абстрахираме от големите емоции, трябва да отдадем заслуженото за постигнатото от Левски.
Да, това е просто равен резултат и не дава предимство на реванша, а играчите на Николай Костов не показват някакъв извънземен футбол и имат редица слабости. Повечето са си футболисти със съвсем ограничен потенциал.
Но тимът се представи равностойно и на моменти надигра именит германски отбор, седмият в Бундеслигата от миналия сезон, осминафиналист в Шампионската лига и победител в Лига Европа от 2022 г.
Клуб с около 35 млн. евро годишен бюджет само за заплати на футболистите, който разполага с автора на победния гол във финала на Мондиал 2014 Марио Гьотце и с оценявания на 100 млн. евро Рандал Коло Муани.
Каквото и да си говорим, Айнтрахт обитава съвсем различна футболна реалност в сравнение с борещия се за оцеляването си "син" клуб, който от години флиртува с фалита и започна сезона с война между фенове и ръководство.
Както каза преди мача немският журналист Кристофер Михел, за Айнтрахт отпадане от Левски би било провал, равносилен на издънка в първия кръг за Купата на Германия. Болезнено за родния футбол, но вярно в съвременната реалност на играта.
Все по-рядко българските отбори въобще стигат до среща със съперник от такъв калибър, още по-рядко успяват сериозно да му се противопоставят.
За сравнение служи станалото с Лудогорец срещу нидерландския гранд Аякс почти по същото време снощи. Макар и с несравнимо по-голям опит в Европа от Левски през последните години, шампионите приключиха още през първото полувреме и получиха три гола за 25 минути.
Такава бездна вече зее между големия футбол и това, което играем в България, че представяне като на Левски срещу Айнтрахт е събитие с национално значение.
Поне за една вечер Левски надскочи не само собствените си лимити, но и тези на целия български футбол.
Постигна го с подредена и тактически грамотна игра след скованите първи минути, с използване на емоцията от пълния стадион, с характер и концентрация в напрегнатите моменти, както и със задължителната доза късмет.
Късмет, но и воля за борба до последно, която помогна в трето поредно евродомакинство да бъде отбелязано попадение в добавеното време.
Левскарите не се сринаха след наивно допуснатия гол в началото и дори след скандалния пропуск на Роналдо на празна врата.
Продължиха да спазват основната си идея за провеждане на мача и да гледат смело към вратата на Кевин Трап. Намериха сили и за финален щурм - който за малко щеше да се окаже безплоден, ако не беше изригването на Фадига, отбелязал гола на живота си.
Ако пък не беше ранната грешка на Асен Митков, Левски можеше да се надява и на нещо повече от този мач.
Но и сега "синята" публика си тръгна с усещането за победа, защото феновете безпогрешно разбират, когато станат свидетели на нещо значимо. И защото за обичащите Левски има и по-важни неща от крайния резултат.
Най-логичното е в реванша германците да покажат по-голям процент от своите възможности и да победят (даже убедително) пред собствена публика.
Но този път Левски ще си тръгне от евротурнирите с гордо вдигната глава. Като клуб с истинско европейско лице на терена.
А тъкмо това иска преданата публика, изпълнила "Васил Левски" снощи.
И тъкмо затова хората не изоставиха любимия клуб и в най-тежките и нерадостни години от неговото съществуване.
