Това беше - който гласувал, гласувал... поне до следващите избори, които поне към момента не изглеждат твърде далеч във времето.
Крайните резултати от ЦИК все още не са готови, но въпреки това суровата истина от вота на българите ни позволява да си извадим няколко основни извода.
Ето ги и тях:
1. Паритет на силите
Макар все в един момент ЦИК да излъчи първа политическа сила след гласуването (към момента това по-скоро ще е ГЕРБ-СДС), на всички трябва да е ясно, че на тези избори няма победител. Поне не и достатъчно категоричен такъв, който да заяви, че българите са го натоварили с моралната отговорност да управлява.
Разпределението на силите в 49-ото Народно събрание се очертава така балансирано, че силите в него да се намират в сложен паритет. Най-вероятно там ще видим шест политически формации, които си разпределят мандатите така, че формирането на правителство да бъде максимално сложна задача.
Макар да има формули за постигане на мнозинство, които не включват коалиция между първите две политически сили, истината е, че подобно сътрудничество между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) би било единственият вариант, който да даде що-годе стабилно управление на България.
Проблемът пред този сценарий е, че кампаниите и на двете политически сили за изборите, както и цялостното им поведение в последната година, са изключително враждебни една към друга. Нещо повече - както ГЕРБ, така и ПП-ДБ отделиха огромно внимание на негативната кампания и изграждането на образ на врага на другия.
И ако при партията на Бойко Борисов именно неговият глас е водещ и може да насочи настроенията на партийците, при широката коалиция на градските демократи евентуално партньорство с ГЕРБ, та било то и в някаква по-неутрална форма като експертен и непартиен кабинет може да доведе до сериозни сътресения сред избирателите.
Затова и комуникацията на партиите след вота ще е от ключово значение. Председателят на "Да, България", част от ПП-ДБ, Христо Иванов вече даде сигнал за готовност за диалог с коментара си във Facebook, че ситуацията сега дава възможност "да започнем да съшиваме прокъсаната тъкан на това общество" и че "демокрацията е разговор между несъгласни".
Така в 49-ото Народно събрание основният въпрос ще бъде доколко двете водещи политически сили ще успеят да установят диалог и дали това ще им е достатъчно да постигнат някакво съгласие за правителство.
2. Възходът на недоволните
Отново ниска избирателна активност, над 100 хил. души, които са гласували с "Не подкрепям никого", нов електорален тласък за "Възраждане" и връщането на "Има такъв народ" - общото между тези четири явления на изборите в неделя е, че всички те дават израз на общественото недоволство спрямо политиката в момента.
Разочарованието от факта, че в рамките на 2 години ходим цели 5 пъти на парламентарни избори, доведе до срив в представителността на вота, като отново около 40 на сто от имащите право на глас са гласували.
От всички гласували, общо над 100 хил. души са избрали протестната опция "Не подкрепям никого" - своеобразен рекорд, който, ако беше партия, щеше да вкара своя парламентарна група в 49-ото Народно събрание.
Същевременно с това двете най-ясно изразени антисистемни партии - "Възраждане" и "Има такъв народ" - получиха сериозна електорална подкрепа.
Партията на Костадин Костадинов вдига резултата си спрямо 2 октомври 2022 г. с около 100 хил. гласа и се оформя като трета политическа сила. Тази на Слави Трифонов пък към момента изглежда, че ще се завърне в парламента след един кратък мандат на отсъствие.
И двете формации са известни с антисистемното си поведение и желанието си да "наказват" политическото статукво, което им позволява сега да черпят щедро от наказателния вот на избирателите спрямо традиционните партии, които вече две години не могат да се разберат помежду си.
За този резултат спомогна до голяма степен и песимистичното отношение на много избиратели относно възможността и 49-ото Народно събрание да излъчи редовно управление - теза, която доминираше обществения наратив по време на кампанията.
3. Промените в Изборния кодекс се оказаха провал
Около 120 блокирали машини за вота, огромни неразбории с изборните протоколи заради смесването на машинно гласуване и гласуване с бюлетини, както и редица технически гафове със заснемането на броенето. Гневни членове на секционни комисии, случаи на припаднали хора, чакащи да се обработят протоколите на комисиите им, както и цялостно усещане за изнервеност и досада.
Това е резултатът на практика от промените в Изборния кодекс, които ГЕРБ, ДПС и БСП успяха да прокарат в миналото Народно събрание.
Връщането на хартиените бюлетини доведе до множество обърквания и хаос при изготвянето на протоколите от гласуването, а смяната на хартията, с която се печатат разписките от машините за гласуване, доведе до множество проблеми по време на самия изборен ден.
Екзитполовете на социологическите агенции показаха, че машинното гласуване е имало значителен превес над хартиено, като само сред електората на БСП и ДПС хартиените бюлетини са били по-използвани.
Колкото до експеримента броенето на бюлетините да се заснема и излъчва пряко онлайн, той се оказа меко казано неуспешен на фона на проблеми с връзката с интернет, с картината и звука на излъчване.
Извън тези технически проблеми, резултатът беше сериозно забавяне в целия процес по изготвянето на изборните протоколи, което само доведе до допълнително затлачване при отчитането в РИК и ЦИК.
Чуждестранни наблюдатели на вота пък вече излязоха с коментари, че системата, по която се случиха тези избори, е най-сложната, която са виждали.
На фона на всичко това можем съвсем откровено да обявим последните промени в Изборния кодекс за категоричен провал. И ще е добра идея да върнем старото положение - машинно гласуване, машинни протоколи, сверяване с хартиените отрязъци и едно много по-подредено провеждане на избори.
4. БСП не потъна
На фона на появата на "Левицата", събрала бивши видни кадри на БСП, на фона на странната предизборна кампания, фокусирана върху борбата срещу "джендър идеологията", и на фона на поредните изгонени знакови социалисти, очакванията бяха, че червената партия ще претърпи нов срив в подкрепата си.
Това обаче не се случи. Корнелия Нинова и компания изглежда ще получат идентичен резултат откъм брой гласували на този, който взеха на 2 октомври 2022 г. Да, процентът им ще падне леко, но с оглед на очакванията, които имаха повечето анализатори (аз включително), новият провал така и не се случи.
Това може да означава, че социалистите вече са стигнали до наистина твърдото си ядро, в което избирателите са склонни да подкрепят партията независимо от всичко. Може и да означава, че борбата срещу джендърите е привлякла нови избиратели за БСП.
На "Позитано" 20 обаче могат да си отдъхнат, защото този път сривът им се размина.
5. "На есен с песен"?
Макар че все още е твърде рано да говорим категорично за шансовете на следващия парламент да произведе редовно правителство, разпределението на гласовете от изборите ще постави партиите в 49-ото Народно събрание в наистина сложна позиция.
В сегашната ситуация управляваща коалиция от само две политически формации е възможна само и единствено между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, а вече споменахме огромния антагонизъм между тези две политически сили.
Положението се усложнява допълнително и от факта, че през есента отново ще излезем на избори - този път за местна власт, а този вот ще има ключово значение за самите партии. Успех на местния вот дава достъп до ресурсите на местната власт, до влияние на терен в отделните общини и цялостно засилване на позициите.
В сегашната изострена обстановка, в която самите електорати на партиите не могат да търпят идеята за съвместна дейност помежду им, влизането в следизборна коалиция може да се окаже сериозен удар върху подкрепата за местния вот.
И това важни не само за коалиция между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, но и за обединения с ДПС, БСП или ИТН.
Същевременно с това обаче над 60% от избирателите в страната очакват да се състави правителство, независимо от компромиса, което поставя партиите пред изключително сложен парадокс.
Ако не създадат правителство, ще засилят още повече апатията и недоволството сред обществото, ще подсилят вота за антисистемните партии и за опции като "Не подкрепям никого". От друга страна обаче, ако тръгнат да преговарят за коалиция, ще ядосат твърдите си електорати, които виждат в другите формации непримирими противници.
Подобно положение видяхме и в миналото Народно събрание, като там формациите избраха да заложат на нападателната тактика, обвинявайки се взаимно за неуспеха в съставянето на кабинет.
Играта на сигурно сега потенциално може да накара водещите политически сили да изберат същото поведение - да лавират, отбивайки реалните преговори, опитвайки се да прехвърлят вината на противника си.
Дали водещите две коалиции ще бъдат склонни да рискуват с преговори в името на някаква обща форма на управление - независимо от вида ѝ, или ще предпочетат да заложат на твърдите си ядра и да изчакат да минат местните избори - това ще е най-големият въпрос в следващите 1-2 месеца.
