Само преди година Румен Радев и Кирил Петков бяха играчи от един отбор - президент и назначен от него в служебното правителство министър на икономиката, обединени от общата кауза да разрушат модела на предишното управление.
Държавният глава беше обединил около себе си опозицията срещу прясно падналите от власт ГЕРБ, докато служебният икономически министър трупаше рейтинг със завидна бързина, представяйки кадрови реформи в Българската банка за развитие и в Агенцията по инвестициите, отстранявайки "калинки" и разкривайки схеми.
Днес от тази идилия между двамата мъже, които са начело на държавата - Радев за втори мандат като президент, а Петков като премиер, макар и в оставка, сякаш не е останало нищо. Нещо повече - в последните дни изглежда сякаш двамата са в открита война помежду си.
От обвиненията към президента, че е "бабувал" на раждането на "Продължаваме промяната" (ПП) като политически играч, сега самите ПП го обвиняват в намеса срещу тях и подкопаване на управлението.
След като в четвъртък от Брюксел Петков обвини президента в страхливост заради забавения Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за френското предложение и Северна Македония, в петък се появи в "Гардиън" интервю с него, в което той намеква, че служебен кабинет на Радев ще направи завой във външната политика на България към Москва.
Депутати от ПП пък заявяваха в прав текст, че Румен Радев има своята роля в падането на кабинета.
Една от причините за това е коментарът на държавния глава за купуването на депутати, отправено като критика към управляващите в седмицата преди вота на недоверие.
От месеци насам Радев периодично пуска обвинения към правителството, че не се справя с управлението на страната, особено по теми като бедността, инфлацията и борбата с корупцията.
Корените на това недоволство на президента срещу "Продължаваме промяната" могат да се търсят още в първия месец на правителството на Петков, когато някои от кадрите, назначени от служебния кабинет бяха заменени от такива на новата власт без много церемонене.
След това, разбира се, дойде и уволняването на Стефан Янев заради позициите му около войната в Украйна, невписващи се в общите виждания на правителството по въпроса - нещо, което отново ядоса Радев. Макар той и Янев вече да имаха разрив в отношенията си, тогава държавният глава пусна в действие апарата си в защита на бившия си съветник и служебен премиер.
Оттогава насам отношенията между "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 сякаш само се влошават, макар и този път Радев да не влиза в директна конфронтация с премиера, както беше по времето на управлението на ГЕРБ. Поне досега.
След последните коментари на Петков по адрес на президента това може и да се промени.
Причината за това е, че се промени самото позициониране на силите в българската политика. Вотът на недоверие, който събори кабинета на Кирил Петков, даде на "Продължаваме промяната" възможност да изоставят езика и поведението, търсещи компромисност и решаване на конфликти, за сметка на по-остър, безкомпромисен език на приближаващата предизборна кампания.
Така ако преди месец-два президентът просто "се беше объркал" и "нямаше достатъчно информация" за позицията си около ситуацията в Украйна според изказвания на хора от ПП, включително премиера в оставка, днес той директно пречи на правителството и е "страхливец" в тяхната реторика.
За Кирил Петков и хората около него в момента е важно да позиционират себе си като агенти на промяната, като прозападните технократи, дошли да оправят държавата, но сблъскали се челно с мафията и зависимостите в България.
Това личи много силно от тези, които той посочи като виновници за вота на недоверие - по-специално руския посланик Елеонора Митрофанова.
Петков вече на няколко пъти активно свързва корупцията в България с влиянието на Русия у нас, а сега, с посочването на Митрофанова като виновник за падането на правителството, той допълнително засилва тази теза - руският посланик помага на мафията у нас да бутне кабинета, борещ се срещу същата тази мафия.
В този смисъл президентът, с когото Петков и ПП вече имат сблъсък, често е обвиняван в залитане към проруски позиции. И не е изключено спрямо него да се появят и още такива атаки.
Въпросът сега е дали и Радев ще втвърди тона. Възможно е в този случай да се въздържи.
През 2020 г. той имаше протеста на жълтите павета зад гърба си и беше носителят на промяната спрямо управлението на ГЕРБ. Сега обаче Петков е в тази позиция, а Радев е избутан в една равнина с противниците на "промяната".
Затова за него ще е по-сложно да лавира в тази ситуация и е много по-вероятно да възприеме един не толкова остър начин на говорене, който макар да е критичен към управлението на Кирил Петков, няма да изпада в крайни нападки.
По всичко личи, че този сблъсък между премиер и президент ще продължи, подхранван от напрежението на цялата политическа обстановка в момента. По-лошото обаче е, че един такъв конфликт допълнително ще засили разделението в политиката и ще влоши възможността за смислен политически дебат.
