Футболът постепенно се събужда от странната си хибернация, а мозъкът на Арсен Венгер гъмжи от идеи за бъдещето на играта след кризата с коронавируса.
През уикенда легендарният бивш мениджър на Арсенал най-сетне е попътувал за пръв път от доста време, но вече се е завърнал в седалището на ФИФА в Цюрих, за да продължи обсъжданията относно променената реалност във футбола.
Като шеф на глобалното развитие на играта, Венгер е в центъра на належащите въпроси. Какво следва за един спорт, който ще оперира в изолация от големия си източник на енергия: феновете по трибуните?
Как да бъдат посрещнати новите икономически предизвикателства, когато се увеличава дистанцията между футболните богаташи и останалите? Тези и още въпроси постоянно безпокоят французина.
Последните седмици обаче даваха повече време за размисъл и за по-дълги телефонни разговори с хората, които движат футбола. Арсен Венгер няма търпение чрез работата си във ФИФА да помогне на любимия си спорт да се пребори с проблемите. Но уверен ли е, че централата може да постигне целите, които си поставя?
"Нали знаете разликата между оптимиста и песимиста", отговаря той, засмива се и вдига своята метафорична наполовина пълна чаша.
Това обаче не означава, че Венгер не се тревожи за последиците от спирането на мачовете. "Силните ще станат по-силни, а слабите по-слаби", предупреждава той. "Разликата може да се увеличи. Гледайки икономическите прогнози, предвижда се спад между 8 и 10% в цяла Европа".
"Европейската централна банка прогнозира, че догодина вече отново ще имаме растеж. Така че не смятам, че за големите клубове ще има много икономически проблеми. Но ужасното е, че по-малките лиги ще пострадат много. Реалният проблем на играта не е на най-високото ниво, а долните дивизии".
Заплахите са глобални и засягат нации и лиги, където парите не са много и инфраструктурата не е толкова развита. Сред отговорностите на Арсен Венгер е да предпазва футбола и да му помага да процъфтява навсякъде.
"Имаме много работа пред нас. Разликата между Европа и останалия свят става все по-голяма и е нужно сериозно развитие, за да се подобри конкуренцията при младежите и при жените. Две неща са основни - да се създадат спешни фондове вътре в първенствата, които да помогнат на застрашените за оцеляването си отбори, и фондове за подпомагане на младежкия и юношеския футбол".
Венгер винаги е бил склонен да погледне на футбола в по-широк план и да обърне внимание на чисто човешкия фактор, на въздействието на играта върху обществото, на връзката с икономиката. Затова неговата гледна точка е толкова ценна именно сега.
Както на всички ни, така и на Венгер му се е сторил странен животът без футбол.
"Липсва ти самата надпревара. Беше трудно ден след ден да нямаш очаквания и да ги няма анализите след мач. Създаде се една празнина. Но аз все пак продължавах доста да се занимавам с футбол и проведох много разговори по телефона относно бъдещето на играта".
Естествено, бившият мениджър на Арсенал очаква с особен интерес подновяването на Висшата лига. Но признава, че там липсата на фенове ще се усети повече от където и да е другаде.
"Специалното в Англия е как хората реагират по време на мача. В това отношение са най-добрите. Затова мисля, че ще е най-осакатеният шампионат, когато публиката липсва. Просто осъзнаваш, че без фенове футболът не е истински. Играчите са само едната част от спектакъла. Сега осъзнаваш колко ти липсва другата част".
"Забелязвам, че по-малките отбори са по-ощетени без феновете си. Например в Германия може да се види, че в домакински мачове срещу големите тимове един елемент липсва - напрежението, вярата, мотивацията, които идват от трибуните. Виждаме, че вътрешната мотивация на един отбор не е достатъчна срещу грандовете. Големите отбори имат повече класа, но едно от нещата, изравняващи силите, е именно подкрепата на привържениците и техният интензитет в мача. Да не забравяме, че това влияе и на опонентите, и на съдията".
Венгер беше сред хората, които взеха решението да се увеличи броят на смените при рестартирането на шампионатите.
"Така имаш повече възможности да даваш почивка на играчите при натоварена програма", обяснява той. "Имаш и повече тактическа гъвкавост. Когато имаш три смени, реално разполагаш с две, защото винаги трябва да си оставиш една в случай на контузия".
Мозъкът му сякаш изведнъж се завръща в треньорски режим и започва да обмисля как да ръководи един тим през трудна серия от мачове.
Точно с това свое мислене и с десетилетията опит на скамейката Венгер е толкова полезен на администраторите във ФИФА, когато дойде време да се взимат тежки решения.
Французинът винаги е бил за равни условия на отборите и е сигнализирал за опасността финансовите сили да изопачат играта. Затова съществуващите правила за финансов феърплей го изправят пред известна дилема.
Трябва ли тези правила да бъдат отпуснати сега, когато футболът е лишен от основни източници на приходи?
Венгер продължава да вярва във финансовия феърплей, но признава, че се налага преосмисляне на начина, по който ограниченията се прилагат.
"Много се борих в полза на финансовия феърплей. Съжалението ми е, че когато се борих, на отборите им беше позволено да си правят каквото искат, а същите отбори сега са с най-силни позиции в лигата. Разбира се, те вече подкрепят финансовия феърплей, защото ги устройва. Не искат някой нов да се появи и да ги застраши".
"Може би трябва да отворим вратата, като бъдем много внимателни от етична гледна точка. За да имаме повече гъвкавост в резултатите, може би трябва да отворим вратата или да направим така, че всички да имат еднакви ресурси. Сега е твърде предвидимо. Например във Франция преди началото на шампионата всички питат кой ще е втори. Добре финансираната доминация на ПСЖ не позволява състезание с няколко коня".
Може ли нещо да се направи?
"Да, сигурен съм, че УЕФА е наясно. Но не съм убеден, че таван на заплатите би сработил. Дава се за пример Америка, но и там в един отбор имаш някой, който изкарва $5 млн. и друг, който печели само $50 000. Това също не работи".
Клубните първенства се завръщат, но за националните отбори бъдещето все още е доста неясно.
Ограниченията за пътуване са факт и е трудно да си представим добре посетено и пълноценно Европейско първенство догодина или Световно първенство още една година по-късно. Арсен Венгер обаче продължава да вярва във важността на футбола на национално ниво.
"Една от функциите на националните отбори са да развиват по-малките страни и да отварят вратата за тях да участват на международни турнири. Това е необходимо. Да не забравяме, че когато на Англия беше забранено да играе в Европа, отне години, преди да се завърне. Футболът на национално ниво е изключително съществен за развитието. Ключът е развиването на младите футболисти във всяка една страна. Виждаме, че страните, които работят добре, като Исландия, могат да се представят успешно".
Понякога идеите му за бъдещето на футбола може да изглеждат твърде смели, но Венгер просто е непоправим оптимист за играта, която обича.
"Светът ще продължи напред. Има много за вършене и надеждата е, че и аз мога да допринеса мъничко".
Със сигурност е бонус за ФИФА, че притежава боец като него, готов да се бори за това как да изглежда футболът утре - дори да е съвсем мънич по-добре от начина, по който изглежда днес.
