Въпреки че във финала на Шампионската лига Манчестър Сити не изигра най-добрия си мач и беше сериозно затруднен от агресивния и подреден Интер, Пеп Гуардиола най-после - след 12-годишно чакане - отново вдигна европейската титла.
По този начин каталунският специалист се превърна в първия треньор, който печели два требъла - при това с два различни отбора - Барселона през 2009 г. и Манчестър Сити през 2023 г. Освен това той е едва шестият наставник, който печели Купата на европейските шампиони или Шампионската лига с два различни отбора, Преди него същото са правили Ернст Хапел (Фейенорд и Хамбургер), Отмар Хитцфелд (Борусия Дортмунд и Байерн), Жозе Моуриньо (Порто и Интер), Юп Хайнкес (Реал Мадрид и Байерн) и Карло Анчелоти (Милан и Реал Мадрид).
Но титлите и купите ли са най-голямото постижение на гения от Каталуня? Дали най-значимото в кариерата на Гуардиола не е приносът му към футболната игра?
Вдъхновен от учителя си Йохан Кройф и от учителя на неговия учител - Ринус Микелс, Пеп променя футбола и го издига на съвсем друго равнище. Идеите, които Гуардиола шлифова в Манчестър Сити, намират своя зародиш в Барселона и най-вече в Байерн.
Периодът му начело на баварския гранд е описан по съвършен начин в двете книги на Марти Перарнау "Поверително с Пеп" и "Пеп Гуардиола - еволюцията". Прочитайки ги всеки от нас може да вникне в дълбочина в идеите на каталунеца, а в следващите редове ще се опитам да ги обобщя, разделяйки ги в две категории - общи и тактически.
Общи идеи за футбола. И не само...
1. По думите на неговия добър приятел Гари Каспаров: "Не печелиш само защото си преместил фигурите си напред." Гуардиола често заимства идеи от други спортове. Например ръгбито и футболът са много подобни по отношение на намирането на пространства и движението на топката.
Перарнау споделя, че според треньора на Манчестър Сити съществуват и огромни прилики между американския футбол, когато топката се изрита дълбоко в противниковата половина, за да се търси притискане на противника там, вместо да се рискува изгубването ѝ в собствената, и планираната контрапреса във футбола.
2. Топката трябва да се движи бързо, а играчите постоянно да променят позициите си. Не е достатъчно топката да се подаде, трябва да бъде прочетена съответната ситуация, така че следващото позициониране да бъде правилно.
3. Гуардиола разчита на играчи, които са способни да играят на повече от една позиция.
4. Всеки пас следва да има ясна идея с цел приближаване към противниковата врата.
5. Добрите играчи са тези, които не губят топката.
6. Топката винаги се движи по-бързо от футболистите.
7. За да се изгради силен отбор, са необходими качествени резерви. Затова за Гуардиола е от значение поведението на играча, дори той да седи на резервната скамейка.
8. Гуардиола казва: "Искам крайни бранители, централни бранители, халфове и крила, които могат да дриблират. Можеш да се научиш на контрол и добро подаване, но дрибълът е ключов".
Тактически идеи
Линия на защитата и преса
Гуардиола изповядва висока линия на зашитата във фаза "владение", по възможност дори в половината на противника. Вариант е пресата да започне едва в началото на противниковата третина, което оставя достатъчно пространство, за да може да се набере скорост след отнемането на топката.
Движение в защита
При хоризонтално движение на защитната линия при атака на съперника всеки защитник покрива гърба на своя колега до него по посока на движението. Целта е да се предотврати разстоянието между които и да е двама от тях да стане твърде голямо и да бъде уязвимо за атаки на противника. Ако един от централните защитници излезе да "бие" противник, колегата следва да заеме неговото място, а мястото на втория централен бранител трябва да се бъде покрито от опорния халф.
Движение в атака
Движението в атака започва с диагонален пас, чрез който да се преминават една или две от линиите на съперника. В края на движението играчът, получил топката (особено типично при Манчестър Сити), обикновено е близо до ъгъла на наказателното поле. Следва центриране, при което е изключително важен таймингът на навлизане на атакуващите футболисти в наказателното поле (силна черта на Илкай Гюндоган). Не е задължително скоростта на първоначалното движение да е твърде висока, по този начин се дава възможност на отбора да се придвижи напред компактно.
"Обърнати" бекове, изнасяне с трима и задачи на вътрешните халфове
Крайните бранители или поне единият от тях във фаза "владение" влиза в центъра на терена и ефективно играе като опорен халф. Гуардиола поставя началото на този модел на игра в Байерн. По този начин се изгражда система 3-2 или 2-3 в зависимост от това дали и двамата бранители се превръщат в халфове (Зинченко и Кансело, Алаба и Лам) или само единият. През 2023 г. каталунецът надгради над този модел, като използва не краен, а централен защитник в тази позиция - Джон Стоунс. При владение Стоунс играеше до Родри, а във фаза защита се прибираше в защитната четворка.
Това позволява на останалите халфове да играят по-високо и да създават опасности. Не е задължително тези полузащитници да са с твърде високи технически умения, но да са много добри в уцелването на момента, в който да навлязат в наказателното поле, и/или са по-добри в завършващия удар.
Освен това е възможно номиналният опорен халф (например Родри) да влезе между двамата централни бранители и да изнася топката (т. нар. La salida lavolpiana на името на Рикардо Ла Волпе). Използването на халф като защитник е основен момент с оглед по-ефективното и умело изнасяне на топката.
Крайният ефект е използване на защитниците като халфове и халфове като защитници.
Работа на крилата
При Гуардиола крилата традиционно дават широчина (и височина) на атаката и отварят пространствата между крайния и централния защитник. Когато крилата центрират с по-силния си крак, тогава акцентът за отбелязването на головете идва от централния нападател и халфовете, които играят по втора топка (по подобие на решителния гол на Родри срещу Интер). Когато крилата са "обърнати", те влизат навътре и стрелят с по-силния крак, съответно тогава акцентът за вкарването на голове е на първо място върху тях.
Позиционна игра ("Positional play")
Теренът е разделен на пет вертикални коридора, като в нито един момент повече от двама полеви играчи не трябва да са в един и същи коридор. Също така, бекът и крилото също не следва да са в един и същи коридор. Ако крилото влезе навътре, бекът трябва да го дублира по тъча и обратното.
Фалшива деветка
Фалшивата деветка се използва като допълнителен полузащитник с цел създаване на числено превъзходство в средата на игрището. Ако някой от централните бранители последва нападателя, който отстъпва към центъра, тогава на мястото се създава пространство, което може да се използва от крилата или атакуващите полузащитници.
В Барселона Гуардиола въведе този модел на игра, вдъхновен от миналото и нападатели като унгарския маестро Нандор Хидегкути, а в ролята естествено се вписа Лионел Меси. През последния сезон в Манчестър Сити този стил на игра беше изоставен поради наличието на головата машина Ерлинг Холанд.
"Преобръщане на пирамидата" (по заглавието на книгата на Джонатан Уилсън)
Каталунецът преобърна отново футболната "пирамида" и заигра в система 3-2-5 или 2-3-5 във фаза "владение". Гуардиола приема за грешка факта, че не е бил достатъчно гъвкав (т.е. агресивен) в тактическо отношение в периода си в Барселона.
Дълги топки срещу висока преса
Срещу отбор, който пресира високо, могат да се използват и дълги топки в празни пространства, както и планирана контрапреса. По тази причина от огромна важност е добрата игра с крака на вратаря и бранителите. От съществено значение в тези ситуации е и борбата за втората топка.
В последната книга от трилогията за Бьорнстад - "Победителите", шведският писател Фредрик Бакман пише: "Това е най-хубавото на спорта - никога не можеш да го изговориш целия."
Бих добавил, че това е най-хубавото и на Пеп Гуардиола - никога не можеш да го изговориш целия. Защото той винаги ще измисли нещо ново. А може би вече го е измислил.
