В неделя вечерта Иняки Уилямс се качи на самолет и се отправи в посока Париж.
По времето, когато тръгна от френската столица към Льо Авър, брат му Нико Уилямс потегляше в противоположна посока - тръгваше на юг за Лас Росас, на 25 км от Мадрид.
Пътищата на двамата футболисти на Атлетик Билбао се разделиха точно след една незабравима събота, в която те за пръв път се разписаха в един и същ мач и нямаше как да не отпразнуват повода.
"Винаги сме мечтали да играем заедно и да видим нашата майка щастлива", призна Иняки. Но не им е писано да бъдат заедно и в националния отбор - защото от тази седмица отварят съвсем нова глава в своята история и отиват да представляват различни страни.
Майка им Мария няма как да е по-щастлива. Мачовете им не съвпадат, така че тя ще може да ги гледа и двамата.
В петък се очаква 28-годишният Иняки Уилямс да направи своя дебют за Гана срещу Бразилия на френска земя. А следващата вечер 8 години по-малкият Нико най-вероятно ще дебютира за Испания срещу Швейцария.
Точно преди да се посветят на националните си отбори, те изиграха звезден мач при победата с 3:2 над Райо Валекано, изкачила Атлетик до четвъртото място в Ла Лига. Това беше 239-ият пореден двубой на Иняки за "червено-белите".
Точно така - невероятните 239 поредни мача, в които той предано защитава цветовете на клуба, привлякъл го още 14-годишен.
За Нико пък успехът над Райо беше общо 48-и мач в професионалния футбол и крилото ще го запомни, защото отбеляза третия гол за тима си, след като брат му беше открил резултата.
Първия път, когато Иняки играе за Атлетик през 2014 г., той все още не знае как точно семейството му се е добрало до Билбао.
Футболистът е на 20, когато майка му му разказва историята: Мария вече е бременна и със съпруга си Феликс напуска Гана, за да прекоси Сахара предимно пеша и да прескочи оградата, заобикаляща Мелила - автономния испански град в Северна Африка.
И до днес бащата Феликс има проблеми с ходилата и се придвижва трудно вследствие на съсипващия преход. Но няколко месеца след достигането до Мелила, Иняки се ражда в Билбао.
Нападателят вярва, че това е съдба и нищо друго: "Ако не се бях родил в Билбао, никога нямаше да играя за Атлетик".
Когато се присъединява към клуба като тийнейджър, той го прави с конкретна цел. Тогава семейството още живее в жилище, предоставено от социалните служби в Памплона, а настъпва и финансова криза.
Бащата Феликс заминава за Лондон в отчаяно търсене на каквато и да е работа. "Знаех, че ако успея във футбола, ще реша много проблеми и тази идея да събера отново семейството беше най-важното за мен", спомня си Иняки. "Мечтаех да бъда футболист, но мечтаех и да обединя семейството".
Вече е успял да направи всичко това на "Сан Мамес", когато малкият му брат също заиграва в Атлетик от 11-годишна възраст.
До момента двамата никога не са играли в различни отбори - а сега съдбата може даже да ги изправи един срещу друг на Световното първенство.
Нико винаги е бил специален талант, бърз почти колкото Иняки, но по-нисък, по-техничен и креативен. "По-талантлив", както го определя баткото.
Е, Нико може би не е имал същата решимост, същия стремеж и усещане за съдба още от малък, но е притежавал друго голямо предимство: от самото начало е имал брат си.
Малкият Уилямс си е направил само една татуировка: на лъв с малкото му лъвче, пресъздавайки именно себе си и брат си. Когато Феликс заминава за Лондон, "го виждахме по веднъж годишно в продължение на 10 години".
Тогава Нико е само на 2-3 години и Иняки поема ролята на баща. Големият брат приготвя обяда на момченцето, прибира го от училище, води го на тренировки и мачове, дори понякога се изявява като съдия в мачовете на децата - скромните 10 евро хонорар все пак са от полза на семейството.
Малко или много, Иняки отглежда брат си. Понякога със строги методи, стриктно и наставнически. Но с много любов.
Детайл от взаимоотношенията между двамата видяхме след финала за Суперкупата на Испания през януари, когато Атлетик Билбао загуби с 0:2 от Реал Мадрид.
Щом Нико получи сребърния медал, той веднага го свали от врата си, но брат му го порица и му заръча да си го сложи обратно - младият талант трябваше да покаже, че оценява какво е постигнал заедно с отбора.
Още след полуфинала в турнира, когато Нико вкара първия си гол, Иняки написа в Twitter: "Ако те обичах повече, щях направо да умра".
Появиха се и още съобщения, в които големият брат звучи като баща, наблюдаващ зорко кариерата на сина си. За да стигнем до тази седмица, когато Нико беше повикан от Луис Енрике, за да облече екипа на Испания.
Малкото братче ще осъществи една обща мечта и на двамата.
Иняки е играл за младежите на Испания и е бил викан веднъж в мъжкия тим за контрола срещу Босна през 2016-а.
Но така и не получава повече шансове, докато от ганайската федерация неведнъж опитват да го привлекат.
До един момент Уилямс отказва, защото не смята, че мястото му е в Гана. Вярно е, че говори езика, но все пак е роден в Билбао и се чувства баск. От федерацията не се отказват, опитват да убедят и Нико, докато не постигат успех с баткото.
Вероятно възрастта на Иняки играе голяма роля (на 28 е и това може би е последният му шанс да играе на Световно първенство), а през лятото той посети Гана за пръв път от много години, видя се с баби и дядовци, други роднини, посети знакови за семейството си места. Проведе и дълги дискусии и нещо в него се промени.
Нападателят заговори за наследство, за житейски път, за уроци от родителите си. "Дошъл е моментът да се обърна към корените си и към всичко, което Гана и Африка означават за мен и моето семейство. Гана е допринесла за това, което съм като син и като брат", обясни той.
Дори когато Нико и Иняки се разделят, те остават свързани и съдбата им е да получат първи повиквателни по едно и също време. По всяка вероятност даже ще дебютират в поредни дни.
Иняки Уилямс може и да е очаквал това развитие, но не и брат му. Само на 20 и все още живеещ с майка си ("шефката", както я нарича Иняки), Нико е на ранен етап от кариерата и живота си.
Младокът обаче лети през този сезон, показва не само гениални изблици като експлозивния гол срещу Елче, но и постоянство, затова играе във всеки мач.
"Беше с нас в юношеския отбор и го следя от много време", призна Луис Енрике след повиквателната. "Сигурен съм, че семейството му много ще се радва. Само си представете какъв купон ще е, ако и двамата отидат на Мондиала".
Мачът между Атлетик и Райо ден след повиквателната на Нико си беше същински купон и празник за футбола с общо 25 удара към двете врати, 5 гола (включително изумителен външен фалц от Радамел Фалкао), две греди и 4 отменени попадения.
Дори ВАР не успя да развали зрелището, макар че определено се опита.
Над всички бяха двамата братя, които празнуваха емоционално попаденията и обещаха още моменти на обща радост.
"Горди сме да бъдем заедно и да даваме на Атлетик вечери като тази. Мама ще е доволна от своите момчета", отбеляза Иняки Уилямс.
Сега те тръгват в различни посоки, но никой няма да се учуди, ако съдбата ги свърже и в националните им отбори.
Където двамата Уилямс тепърва ще показват магията си.
