Помните ли кога актив от 17 гола до края на януари се считаше за прекрасно постижение и превръщаше съответния голмайстор в кандидат за играч на сезона?
Няма как такова нещо да се случи през тази кампания във Висшата лига, когато Ерлинг Холанд задава нови стандарти за резултатност и ефективност.
Светът се променя, очакванията към футболните звезди също и ако вкарваш по един гол на всеки два мача, значи изоставаш от най-добрите.
Такъв е случаят на Мохамед Салах, който изглежда изпаднал в някаква своя лична криза покрай пропадането на Ливърпул и ужасната форма на мърсисайдци напоследък.
Ако погледнем само резултатността, Салах въобще не се справя зле и активът му от 17 попадения във всички турнири няма как да бъде счетен за слабо постижение. Хари Кейн например има само един гол повече.
Египтянинът даже води при голмайсторите в Шампионската лига заедно с Килиан Мбапе и е съвсем възможно до края на сезона да надмине резултата си от миналата кампания, когато се разписа 31 пъти.
По това време миналата година той съвсем основателно беше считан за един от най-добрите в английския елит и в целия свят. Но дори статистиката му все още да е добра, хората, които познават играта му, няма как да не забележат промяната.
В последните мачове, и конкретно срещу Брайтън в неделя, Салах не можеше да намери себе си и му липсваше всякаква увереност и пробивност по десния фланг.
Ливърпул затъва, а звездата на отбора не е способен да спре затъването.
Дори в тази форма Салах продължава да допринася, записа седмата си асистенция за сезона и единствено едно изчистване от голлинията на Люис Дънк го лиши от попадение. Но трябва да си дадем сметка, че вече от доста време египтянинът не е онзи доминантен играч, който виждахме преди.
Все още ги има паметните му избухвания и няма как да забравим победния му гол срещу Манчестър Сити през октомври. Дотук това е изпълнението на сезона за Ливърпул.
Салах постигна и хеттрик срещу Рейнджърс, след като влезе от скамейката, отбеляза два гола на Тотнъм и един срещу Астън Вила на Боксинг дей.
Но тези моменти стават все по-малко. Головете му за първенство са едва седем, колкото имат например Харви Барнс и Роберто Фирмино - дори играчи като Мигел Алмирон и Родриго Морено са по-резултатни.
В момента Салах реализира 0.34 гола средно на 90 минути и това е един от най-ниските показатели сред играчите с поне 5 гола. Реализираните от него шансове за гол пък са едва 14%, което го поставя единствено над съотборника му Дарвин Нунес.
Пристигането на Нунес със сигурност е един от факторите, които могат да обяснят случващото се със Салах. Години наред атаката на Ливърпул се базираше на интелигентното движение на Роберто Фирмино и Садио Мане, които се поставяха в услуга на отбора, вършеха много черна работа и осигуряваха пространства за египтянина.
Тактическата зрялост на Фирмино в ролята на фалшива деветка, както и постоянната опасност от Мане по левия фланг, даваха много възможности на Салах да се възползва от пробойни в защитата на противниците.
Като добавим и невероятната игра на бековете Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън в най-добрите времена, е лесно да си обясним защо Ливърпул беше толкова труден за спиране и Салах получаваше толкова възможности да заблести.
Присъствието на Нунес и донякъде на взетия през миналия януари Луис Диас промениха начина, по който отборът атакува. Уругваецът обича да чака пасове зад защитата, докато колумбиецът взима топката от по-задна позиция и търси възможности за диагонални пробиви от левия фланг към центъра.
Това наложи промяна и в играта на Робъртсън и Трент. Левият бек обичайно стои малко по-назад, когато Диас играе, а Александър-Арнолд търси точните моменти за дълги топки към Нунес от дълбочина.
Понякога това сработва по прекрасен начин и така например Дарвин се разписа наскоро срещу Уулвърхемптън - след брилянтен прехвърлящ пас на Трент.
Но не бива да се подценява ефектът от тези промени върху Салах.
Мане го няма, бековете вече не са толкова атакуващо настроени, а халфовете на Клоп не пресират с предишната интензивност и редовно губят битката в центъра на терена. Нищо чудно, че египтянинът изглежда изгубен на терена в толкова много от мачовете.
Често Салах напразно чака изгодни топки, изолиран е на десния фланг и е някак безпомощен и объркан от случващото се с Ливърпул.
Контузиите в състава също никак не помагат.
Салах, Луис Диас и Дарвин Нунес имат само 342 минути заедно на терена, Салах и Диого Жота - 335.
Фирмино го няма още отпреди Световното първенство, а Клоп е принуден да прибягва до експерименти в атака с поставяне на Харви Елиът, Алекс Окслейд-Чембърлейн, Фабио Карвальо или Къртис Джоунс в предни позиции. Принуден е и да пуска новото попълнение Коди Гакпо като централен нападател далеч преди нидерландецът да се е адаптирал към състава.
Нормално е при постоянните промени триото в нападение да не може да постигне никаква сработеност и от това да страда Салах, макар да остава най-активният в атаката - с най-много докосвания в противниковия пеналт за цялата Висша лига, с най-много създадени положения за съотборниците.
Висок остава и броят на дриблите и ударите му. Мохамед Салах определено не се крие по терена и не пести усилия, но изглежда изнервен и понякога отчаян.
Самият Клоп наскоро призна, че египтянинът страда насред цялата криза на "Анфийлд".
Трудностите на Салах съвпаднаха с подписването на бомбастичния нов договор със заплата от 300 хил. паунда седмично, а спадът при него се наблюдаваше още във втората половина на миналия сезон.
Все пак нападателят вече е на 30 и кара своята седма година в Ливърпул. Досега беше на изключително ниво сезон след сезон, но с натрупването на мачове може да е дошъл моментът на изчерпване във физически или психически план.
Той все още има половин сезон в първенството и осминафинали на Шампионската лига срещу Реал Мадрид, където да се прояви в различна светлина.
За съжаление обаче старият Салах, който беше постоянен кошмар за защитниците, вероятно ще се появява все по-рядко. Както се случва и при други футболни звезди, след като преминат 30-те, можем да очакваме влиянието му върху мачовете да се свежда до кратки, решаващи изригвания и отделни прояви на изключителната му класа.
Той ще трябва да се научи да чака търпеливо своя миг, вместо да тормози съперниците цял мач. Затова обаче ще се нуждае от добре функциониращ отбор около себе си и няма да е способен сам да преобрази този изхабен Ливърпул.
Намираме се в период, в който мърсисайдци отчаяно се нуждаят от най-добрата версия на звездата си - но може би пък самият Салах още повече има нужда от един по-силен Ливърпул.
А това изисква промени, които едва ли ще се случат в този все по-обречен за Клоп и играчите му сезон.
