Обещанията, които си дадохме в новогодишната нощ в стил "Нова година - ново Аз", в момента се изпълняват с пълна пара - януари е, време е да ги реализираме.
Сред тези решения е обещанието на мнозина през 2019-а да използват все по-малко и по-малко технологии и даже директно да се откажат от смарт-устройствата си и да си купят телефон с фенерче. За такова смело решение спомагат и редица статии за негативните ефекти от употребата на технологиите.
Според тях заради екраните се разсейваме по-лесно и имаме дефицит на вниманието, а и се превръщаме в технологични маниаци.
Отказът от използване на устройства или поне намаляването на времето, прекарано с тях, щяло да ни направи по-съпричастни и по-съсредоточени и да има още куп други крайно положителни ефекти върху поведението ни. Чрез изключването от дигиталния свят би трябвало до голяма степен да елиминираме тревожните настроения, претоварването с информация и пристрастяването към социалните мрежи.
Всъщност честата употреба на технологиите и интернет сама по себе си не е никакъв проблем. Все още има твърде малко научни доказателства, че дигиталният детокс е полезен. А отказът от устройствата може да ви донесе повече негативи, отколкото ползи.
В основата на мита, че дигиталният детокс е нещо хубаво, стои една грешна идея - че технологиите изначално са нещо лошо и вредно. Оттам идват и схващанията, че те водят до нарушения в съня, депресивни състояния, тревожност и така наречения "страх от пропускане на нещо важно". Само че обикновено учените си вадят заключения колко депресиран и разтревожен е човек, без да обръщат особено внимание дали тези емоции действително са породени от някое устройство.
Тоест не можем да кажем дали някой е депресиран, защото използва социалните мрежи, или използва социалните мрежи, защото се чувства депресиран.
Човешките емоции са деликатна система, която се влияе от куп външни фактори и смартфоните са само една миниатюрна частица от тези фактори. Понякога дори наглед елементарни неприятности и затруднения в ежедневието са в състояние да ни накарат да се чувстваме потиснати, без това да има каквото и да било общо с гледането в някой екран.
А повечето проучвания разчитат на информация, която самите респонденти предоставят. Така данните за ежедневната употреба на технологии може да са неточни или плод на субективно усещане.
Вече има приложения, които следят времето, прекарано пред екрана, но те също не са най-точният показател - депресията и тревожността не се свързват с общата употреба на смартфона, а с отделни негови приложения, които не бива да бъдат третирани еднакво. Да разглеждате из Instagram не е като да си пишете с приятел или като да си броите крачките с фитнес-тракер.
Според учени от Кралския колеж по педиатрия и детско здраве във Великобритания няма никакви доказателства, че времето пред екрана е "токсично" за здравето. Оттам допълват, че вредите от технологиите са преекспонирани и преувеличени, но въпреки това негативните проучвания продължават масово да имат по-голям ефект от позитивните и да оформят общественото мнение.
В същото време има много малко данни, че дигиталният детокс е полезен.
По-голямата част от информацията за него е по-скоро плод на разказвани от уста на уста истории, отколкото на научни изследвания. Някои аргументи изглеждат логично, например този, че отказът от технологии насърчава физическата активност. Но отново няма конкретни изследвания, които напълно да потвърждават твърдението.
А да се откажете от технологиите означава и да се откажете от техните ползи. Социалните мрежи например помагат на хората да комуникират и да се социализират - действия, за които се знае, че повишават нивата на щастие. Затова и не е учудващо, че някои потребители, отказали се от социалните платформи, споделят, че чувстват скука и неудовлетвореност.
Притеснението от технологиите е връстник на самите технологии.
Хората ги е страх от всяка масово навлизаща в живота им новост и смартфоните, таблетите и социалните мрежи не правят изключение. Що се отнася до дигиталния детокс - звучи по-скоро обезпокоително, отколкото обнадеждаващо огромна част от обществото да вдигне ръце от технологиите и да се върне с десетилетия назад.
