Хората сме инвазивен вид и резултатите са очевидни на собствената ни планета.
Толкова инвазивен, че според ново проучване за изграждане и поддържане на колония на Марс биха били достатъчни едва 22 астронавти.
Предварителни резултати от изследването са качени в научната база данни arXiv и още не са минали т.нар. peer review - проверка от независими оценители от академичната общност. В него са участвали учени от изследователския университет "Джордж Мейсън" в щата Вирджиния, САЩ.
Те са тествали как биха взаимодействали хора в условията на Марс, включително на поведенческо и психологическо ниво, и каква популация е нужна за поддържане на поселище от хора.
Подобни анализи са правени и преди, а изчисленията сочеха, че за работеща и устойчива колония са нужни между 100 и 500 души. Новите данни обаче сочат далеч по-малък брой нужни "марсианци".
Хората проучват Марс достатъчно дълго - нашите роботи са там от почти 60 години. Затова и сме наясно, че заселването на хора би било изключително комплексно инженерно предизвикателство.
Негостоприемната среда на Червената планета изисква също така хората, които отидат там, да са в състояние да се справят с огромни предизвикателства - не просто да добиват основни ресурси, но и да са зависими от доставки от Земята.
Освен това трябва да са в състояние на място да задоволяват основните си нужди чрез сложни технологии като например да извличат от водата на Марс кислород за дишане и водород за гориво.
Подобни условия няма как да не поставят под изпитание психологическата и поведенческа устойчивост. Затова и учените са потърсили отговори и на този въпрос.
"Опитваме се да идентифицираме областите, които да бъдат обсъждани при планиране на заселване, както и да предложим минимален първоначален брой хора за създаване на стабилна колония", обясняват авторите.
За настоящото проучване те са симулирали колония на Марс. Анализирани са съществуващи данни от екипи, които са се справяли успешно в изолирана и високостресова среда на Земята - като експедиции в Арктика, или космонавти на Международната космическа станция. Разиграни са и сценарии с 4 различни психологически профила.
Учените са използвали компютърен модел, при който са симулирали оцеляването в човешко поселище на Червената планета при различни условия, включително и в случаи на сериозни проблеми като инциденти или забавяне на критично важни доставки от Земята.
Направени са и образци на колонизатори с различни индивидуални характеристики като метаболизъм, устойчивост, нива на различни умения, реакции при различни нива на стрес и според различни доминиращи психологически черти - невротичен, реактивен, социален и кооперативен тип.
Съответните "марсианци" са наблюдавани за всичко - докато спят, движат се, общуват и си взаимодействат, произвеждат или консумират ресурси. Отчетено е как това влияе на здравето и дори живота им.
Сценариите са разигравани за период от 28 години и с различни размери на популацията на Червената планета - от 10 до 170 души. Така се стигнало до заключението, че първоначално население от 22-ма е минималното нужно, за да се поддържа жизнена колония за дълъг период.
Освен това се оказало, че кооперативният тип характер - любезен, емпатичен и приятелски настроен, е най-вероятно да оцелее, докато най-висока е била смъртността при невротичния тип.
"Често сме склонни да приемаме хората само като части от нещо общо, като числа, лишени от личностни подбуди, адаптивност и различия", коментира един от авторите на проучването Анамария Береа, доцент по изчислителни науки в университета "Джордж Мейсън" пред специализирания технологичен сайт The Register.
"Групите от хора са комплексни системи, при които резултатът не е сумата от отделните части, а от съвместните им действия", обяснява тя защо индивудуалните психологически характеристики на евентуалните колонизатори са от огромно значение.
Което може би обяснява и защо сме толкова успешни и на собствената си планета.
