В продължение на десетилетия различните клонове на науката се опитват да намерят тайната на дългия живот.
От уелнес индустрията до медицината, генетиката, геномиката и дори технологиите на изкуствения интелект - всички искат да разгадаят мистериите на живота и смъртта.
В случая един основните въпроси е свързан с намирането на начини за забавяне на процесите на стареене, а в Германия един екип от учени смята, че е близо до отговора.
Изследователи от Кьолнския университет твърдят, че са открили не само, че генната транскрипция с напредването на възрастта се ускорява и става податлива на грешки, но и че тези дегенеративни процеси могат да бъдат забавени и дори прекъснати.
"Това е откритие, което не се случва всеки ден", казва пред Euronews д-р Андреас Бейер, водещ на изследването, чиито резултати са публикувани в научния журнал Nature.
Допреди десетилетие, когато всъщност стартира проекта на Кьолнския университет, никой не се е занимавал сериозно с влиянието на генната транскрипция.
Това представлява сложния процес на пренос на генетична информация от ДНК върху РНК и има решаващо значение при формирането на всички нови клетки в тялото.
"През целия ни живот нашите клетки се регенерират и заменят, но всяка една е различна, а това, което ги прави различни, са разнообразните гени, които се активират в тях. Въпросното активиране се нарича транскрипция", обяснява Бейер.
Клетки на мускули, нервна система, кръв и кожа изпълняват съвсем различни роли и съответно активират действието на различни гени.
Казано на по-прост език гените дават цел, смисъл и роля на всяка една клетка. Затова и замяната на една мъртва клетка трябва да се случи чрез точния брой перфектно извършени транскрипции, които не само да прехвърлят памет, но и да активират точните гени, нужни за новото образувание.
Двигателят на този процес е ензим, наречен Pol II или РНК-полимераза.
Според откритието на екипа на д-р Бейер, колкото повече остаряваме, толкова повече се ускоряват транскрипциите, а Pol II прави все повече грешки. Това съответно означава създаване на "дефектни" клетки, които водят до заболявания.
"При повече грешки на Pol II се нарушава устройството на целия геном. Последствията са подобни на тези, които виждаме при генни мутации", казва Бейер.
Оттук следва и пробивът на неговия екип, който в продължение на години изследва показанията на червеи, мишки и мухи с генетични модификации в посока възпиране на инсулиновите сигнали. Тестове се провеждат и на мишки, поставени в нискокалоричен хранителен режим.
Във всички случаи резултатите показват значително по-ниска скорост на транскрипции при възрастни екземпляри.
При мухите и червеите с въпросните мутации се наблюдава с 10 до 20% по-дълъг живот в сравнение с тези без генетични модификации. Същите резултати показват и тестове с човешки кръвни проби от мъже и жени в различни възрасти.
Според учените може да се говори за общовалиден феномен за много биологични видове, а не само при мухи и червеи.
"Нашето проучване твърди, че например здравословната диета или известно ограничаване на калориите ще подобри качеството на транскрипциите и ще има благоприятни ефекти за клетките", отбелязва Бейер.
В дългосрочен план откритието вероятно ще послужи в борбата с рака, тъй като това заболяване е тясно свързано с мутации в клетките и съответно намирането на начини за намаляване на грешките при транскрипции, ще означава и по-малка вероятност от развитието на коварната болест.
В още по-широк смисъл откритието би могло да бъде първа стъпка към намиране на начини за забавяне на стареенето и дори обръщането на неговия ход.
Така би се оборило тезата от едно по-старо и изключително мащабно изследване на 40 учени от 14 държави.
Според тях човешкият вид има определена продължителност на живота и относително фиксирана скорост на стареене, които зависят от чисто биологични фактори и не могат да бъдат променени.
При множество изследвани групи от различни времеви периоди и различни условия на живот се наблюдава абсолютно една и съща тенденция - висок риск от смъртност в ранна възраст, който рязко спада през следващите години и след това прогресивно нараства заради намаляващата резистентност на телата и естествените процеси на стареене.
Именно то е единствената константа.
Въпреки технологичният, социалният, медицинският и екологичният напредък на човешката цивилизация, моделът на смъртност в напреднала възраст остава сравнително непроменен, а науката все още няма съществен пробив в опитите за забавяне на стареенето, въпреки огромните инвестиции в тази област.
Или поне нямаше до откритието на учените в Кьолн.
