Малко неща могат да скарат еколозите така, както ядрената енергия.
Особено в САЩ и особено след два кошмарни инцидента в АЕЦ - в "Три Майл Айлънд" в края на 70-те и в Чернобил през 1986 г. Ядрените електроцентрали не отделят никакви вредни емисии, но опасността от евентуална авария плаши дори и най-смелите.
Поддръжниците на този тип енергия обаче изтъкват, че при правилно боравене това е възможно най-чистият и безопасен източник на електричество.
Именно заради тази дилема атомната електроцентрала "Вогтъл" в щата Джорджия се оказва гореща в много отношения тема.
АЕЦ-ът има четири реактора, всеки от които може да захранва по около половин милион домакинства и бизнеси годишно. Въпреки това на електроцентралата далеч не се гледа като на безспорен и абсолютен успех.
Една от основните причини е, че атомните електроцентрали са изключително скъпи за изграждане.
Те трябва да преминат през редица регулации, обикновено надвишават първоначално предвидените разходи и отнемат години за конструкция. Някои противници на ядрената енергия са категорични, че инвестицията въобще не си струва.
"Вогтъл" попада сред възможно най-скъпите инфраструктурни проекти на САЩ - одобрена е през 2009 г. и досега за централата са похарчени 35 милиарда долара. Голяма част от разходите се поемат от жителите на Джорджия, чиито сметки за ток скачат неимоверно.
Друг проблем е, че от 70-те години насам "Вогтъл" е първата АЕЦ в Северна Америка, която се строи от нулата.
Реакторите са модел AP1000 и никога преди не са влизали в експлоатация. Затова инженери и строители се сблъскват с препятствия, които са първи и единствени по рода си.
С други думи, атомната електроцентрала е и нещо като упражнение, което трябва да генерира ноу-хау за потенциални следващи подобни проекти.
За да започне изграждането на "Вогтъл", се налага специално обучение на над 13 хил. строителни работници.
За сметка на това реакторите AP1000, които преди не са били интегрирани в действаща АЕЦ, се приемат за "флагмани" в областта си - те са с огромна мощност и изцяло нова система за охлаждане и "пасивна" сигурност, която не изисква човешка намеса.
В същото време се разработват и различен тип реактори като така наречените малки модулни реактори, които могат да се окажат по-гъвкави решения от AP1000. На площадката на "Вогтъл" най-вероятно ще има място за поне един такъв малък реактор.
Към всичко, изброено дотук, се прибавят и други спънки - корекции в реакторите в движение, забавяне доставката на някои строителни елементи, непредвидени разходи.
Въпреки това атомните електроцентрали биха могли да бъдат отговорът на все по-нарастващото търсене на електроенергия - не само в САЩ, но и в Европа. И именно опитът, придобит при изграждането на "Вогтъл", ще помогне при изграждането на нови мощности.
Джон Котек, вицепрезидент в американския Институт за ядрена енергетика, посочва за "Ройтерс", че преди 10-15 години ситуацията е била подобна със соларните панели и ветрогенераторите.
И те са били скъпи за изграждане и е липсвал квалифициран персонал, но тези проблеми вече са отстранени. "Когато правите нещо отново и отново и имате истински силен стимул да го правите, стигате до по-висока ефективност и по-ниски разходи. Точно това ще се случи с ядрената енергия", добавя Котек.
Колкото до "Вогтъл", през март месец електроцентралата е включена към американската електропреносна мрежа и вече провежда тестове на пълна мощност.
АЕЦ-ът би трябвало да предоставя ток за домакинствата през второто тримесечие на 2024 г.
