Понякога хората можем да бъдем изключително жестоки и да съдим за личността на другите само въз основа на един поглед върху външността. Всеки, който не се вписва в една доста стеснена норма, почти автоматично бива отхвърлен - хора с наднормено тегло, с увреждания, различен външен вид, държание, говорни дефекти...
Заради килограмите сме склонни да даваме негативна оценка на хората с наднормено тегло без да се замислим. "Той е дебел, значи е и мързелив и няма воля" - всеки си го е мислил като види пълен човек на улицата, нали?
"Негативно отношение е леко определение за дълбочината на стигмата, която съществува по отношение на хората с наднормено тегло и затлъстяване", казва психологът Надежда Кашлакева.
Това отношение има дълбоки корени и започва още от ранните детски години в семейството. Децата постоянно чуват оценки кой е дебел, грозен или глупав в разговорите с или между възрастните, и това започва да формира негативна оценка. Повечето възрастни смятат, че подхвърлените забележки са безобидни, но те оформят мнение, по-късно се превръщат в начин на мислене и децата от своя страна започват да дават оценки без особено замисляне. Така, постепенно, се формира стигмата.
"По отношение на хората с наднормено тегло, тя е изключително ограничаваща - всеки, който не се вписва в естетическия модел на много слаб, почти кльощав - особено за жените - веднага получава характеристика за личността си: той е мързелив, немотивиран, няма воля, не го интересува как изглежда и дали е здрав, безотговорен е, не може да се разчита на него, защото една диета не може да изпълни като хората", обяснява Кашлакева, която дълги години е работила като психолог в САЩ и е практикувала индивидуална и групова терапия с хора с психични заболявания и пристрастявания.
Оценките за хората със затлъстяване стигат дори дотам някои да смятат, че те не би трябвало да имат деца, защото не биха могли да ги отгледат добре.
"Вменява се почти вина към това, което е самият човек, само от бегъл поглед върху външния му вид. Заради външния му вид му се приписват поредица от недостатъци на характера", обяснява специалистът.
Колкото по-пълен е човекът, толкова по-отрицателна е оценката и тези, които са със затлъстяване, не се приемат като пълноправни членове на обществото. Това отношение има почти разрушаващ ефект върху хората с наднормено тегло. Още първите стигматизиращи коментари имат дълготрайни и тежки последствия.
"Това води първоначално до емоционален дистрес, повишаване на нивото на безпокойство, ниска самооценка, следва нездравословно поведение и начин на хранене, избягване на физически дейности и на участие в социални ангажименти, и в най-тежката степен се стига до избягване на общуването", обяснява Кашлакева, която от няколко години се е върнала в България и практикува тук.
С подобни коментари се затваря омагьосан кръг, защото стигмата води до изолация, затваряне, повишаване на депресивните състояния, суицидни мисли и злоупотреба с наркотици и алкохол.
И утешаване с храна. Защото един от проблемите на доста от хората с наднормено тегло е, че те се пристрастяват към храната.
"Не е въпросът каква е субстанцията - храна, наркотици, алкохол, хазарт, важното е защо го прави човекът, защото обикновено това запълва някакви емоционални дефицити, празнота и нестабилност. За да се почувствам по-добре сега, ще взема нещо", обяснява омагьосания кръг психологът.
След като си угоди, човек се чувства още по-виновен, пропаднал, неспособен да се справи и така затъва все повече.
Защо обаче едни хора се пристрастяват към храната, а други - не? Все пак всички сме склонни да прекаляваме с храни, в които има повече захар и сол.
"Въпросът е до количествата храна, а не до това какво ядеш, а захарта и солта в храните водят до поглъщане на много по-големи количества", обяснява Кашлакева. Има обаче една важна подробност - една и съща храна, изядена от различни хора, може да води до наднормено тегло при едни, а при други - не.
"Когато говорим вече за заболяването затлъстяване, причините за наднорменото тегло са много и има няколко компонента. Сред тях са генетичната предиспозиция - в рода има склонност към напълняване, или храната се усвоява по-трудно, или има резистентност към инсулина, или хормонални нарушения", обяснява психологът.
При наличие на допринасящи фактори - социални, емоционални, психологически, се получава цялостно заболяване, при което много лесно се наддава и трудно се отслабва. Към тези "утежняващи" фактори трябва да се добавят и механизмите за справяне, които се учат от детска възраст - да си хапваме, когато ни е дискомфортно, и да се утешават децата с храна. Така подсъзнателно и като възрастни започваме да ядем, когато не се чувстваме добре.
Затова и когато човек започва да качва, трябва да си направи самооценка - както на медицинските причини, така и психологически портрет - какво го кара да преяжда.
Често наднорменото тегло е комбинация от медицински и генетични фактори с психично пристрастяване и с наложени механизми за справяне със стреса чрез ядене. И освен за хормонални причини, човек трябва да се замисли и какъв е този дискомфорт, който го кара да се храни по този начин.
Възможно е и първопричината да е друга - както наднорменото тегло води до депресия, безпокойство и безсъние, обратното също е вярно - може да има психологически причини за качването на килограми и промяната в храненето.
Във всички случаи става дума за изключително комплексно заболяване и огромната част от хората с наднормено тегло и затлъстяване не избират да са такива, не са мечтали да са затлъстели - просто това се е случило в резултат на поредица фактори. Затова и да им дадем оценка от един поглед е изключително жестоко и незряло.
Знаем ли изобщо как да се държим?
"В България се смята, че е хубаво да се мотивира човек, като му се дадат съвети и му се каже какво да прави и какво да пробва. А тези нежелани съвети са сред най-вредните неща при общуване с хора с наднормено тегло, колкото и да са ни близки", обяснява Кашлакева.
Според психолога даването на съвети на диети трябва да се обмисли много внимателно. Подобно поведение вкарва другия в защитна позиция, при която се активират механизмите за бойкотиране на всякакъв здравословен подход или мисъл.
"Този самосаботаж е много характерен за общуването, когато се чувстваме нападнати. И като се има предвид, че хората с наднормено тегло имат и по-ниска самооценка, по-затворени са, по-малко общуват и съответно - уменията им за общуване намаляват, когато минат в защитна позиция, се получава още един допълнителен саботаж: няма да го направя", изяснява механизма специалистът.
Не бива и да се правим, че проблем няма, но е добре отношението да е малко отвъд повърхностната оценка и общуване. Тъй като проблемът на тези хора е комплексен, за да се справят с него, те имат нужда от биопсихосоциален подход, който включва цялостна терапия - от промяна на гледната точка до упражнения и диети. Само с диетата, която им предлагаме и която те може би дори са опитвали, е трудно да се постигне траен резултат - ако човек не е променил погледа си върху света и живота, рано или късно се връща към старите навици, които са му носили утеха.
Затова трябва да подходим с разбираме - като начало да разберем защо тези хора са с такова тегло и че това не е техен избор. "Всеки се радва да бъде изслушан и разбран и винаги можем да предложим да поговорим, да погледнем и силните страни на този човек, а не просто килограмите му, и да изведем на повърхността добрите му качества", съветва психологът. Подобен подход дава сила и помага на човека отсреща да се фокусира и да си помогне, защото ще се почувства значим и можещ.
Пълни хора има навсякъде и във всяка възраст и е добре наистина да се замислим, защото стигмата започва от ранна възраст. Родителите трябва да внимават какво говорят пред децата си и да не им насаждат готови оценки.
Ако детето пък има пълни съученици, които обижда, е добре да го коригираме. Но не да му кажем "Така не се говори!", а да поговорим с него - да разберем защо говори по такъв начин; направило ли му е нещо лошо другото дете; да го попитаме ако то качи килограми, другите според него ще спрат ли да го обичат. Добре е да се наблегне на другите качества на обижданото дете, отвъд външността.
А ако нашето дете е по-пълно? "Най-важно е да се работи за самочувствието му - да се облича така, че да му е най-комфортно, да се набляга на хубавите му черти и постоянно да се поощрява", смята Кашлакева.
Естествено, трябва да се внимава с храната, но в никакъв случай не бива да се налагат забрани и диети. "Опитът показва, че поставянето на ограничения води по-късно до разстройства на храненето. Трябва да се вкарват здравословни храни, но под формата на игра, децата да участват в приготвянето на храната", дава пример тя.
От огромно значение е постоянно да се работи за самооценката и самочувствието на детето, защото именно те в по-късна възраст може да са решаващи за това накъде ще тръгнат килограмите му.
Тук обаче не става дума да се изпада в другата крайност - да се приема безпроблемно затлъстяването и да се смята, че проблемът е единствено в наложената от обществото норма. Това е сериозен здравословен проблем и той трябва да се лекува, иначе води до много заболявания и лошо качество на живот.
"Това е също толкова вредно, колкото и стигмата - всяка крайност е нездравословна. Трябва да намерим баланса - и като общество, и като професионалисти, на това, което е здравословно, на установените норми, в които човешкото тяло се чувства най-добре", смята психологът. Но при всички положения трябва да окуражаваме хората да обръщат внимание на теглото си.
Не е продуктивно също така постоянно да се повтаря, че тези хора са болни и едва ли не нищо не зависи от тях.
"Те не са безнадеждни и не са в терминална фаза. От това заболяване има изход и той трябва да се търси и преследва, а не просто да се оправдае състоянието с болест, за чието лечение да не се прави нищо", казва експертът.
Заради всичко това е изключително трудно да се "излекува" затлъстяването без психологическа помощ. По думите на Кашлакева "най-важен е холистичният подход - духът и тялото са свързани". По отношение на духа се работи върху разбиране на проблема, овладяване на мислите и на поведението, които пречат и саботират, а за това е нужна дългосрочна психологическа подкрепа, наред с физическите упражнения и диетата.
Дългата практика на Надежда Кашлакева сочи, че всички тези неща се правят по-успешно, когато пациентът е в група с други хора със сходен проблем. "Сам е много по-трудно - все пак сам си стигнал до тревожност и дори депресия, и освен медикаменти е нужно и общуване с психолог и други хора", пояснява тя. Затова и реакцията на околните и непознатите е толкова важна.
Тя е важна и заради още нещо. Затлъстяването е лечимо, но това става трудно и бавно. И колкото повече околните го приемат така, вместо да отписват хората с наднормено тегло, толкова повече шанс им дават. Време е да приемем, че те не са лоши, мързеливи и безнадеждни, а хора като нас, които имат нужда от подкрепа и помощ.
-------
Какво е Get in Shape 4? Инициативата на Webcafe.bg и нашите партньори има за цел да ви мотивира да "влезете във форма" - да се движите повече, да се храните по-добре, да тренирате, да полагате грижи за тялото си. Познати лица тренират в рамките на 3 месеца, за да ви докажат, че има ли желание, има и начин. Освен това ви очакват и съвети за фитнес и хранене. Всичко за инициативата, участниците и съветите може да откриете в платформата Get in Shape.
