Твърдението, че българките били най-красивите жени на света, е абсолютна глупост!
Не, защото ние, момичетата, родени и живеещи в тази страна, за нищо не ставаме, а защото и по света има ужасно много всякакви красиви жени, които изобщо не са българки. Както и такива, които, дето викаше баба ми, за страх да ги гълташ. Красотата на една жена е твърде разтегливо понятие и това, което у нас се харесва, всъщност често изобщо не влиза в критериите за красота по света. Пък и айде стига с тези генерализации! Както казва един мой приятел стендъп артист: „Много мразя генерализирането! Хората, които генерализират, са тъпаци!"
Въпросът с красотата на българката е като този с уникалната българска природа. Тя, че е уникална, уникална е, ама първо природи на тоя свят да искаш, при това коя от коя по-впечатляващи и красиви. И второ, ние бая се трудим ежедневно да си разсипваме родната колкото можем повече.
Същото и с жените. Големи красавици били българките! Някои от тях да, но чак пък да държим палмата за световна женска красота, особено в последните години на чалга трансформации...
За да не говоря празни приказки, ви предлагам да вземете едно кафе и спокойно да го изпиете на която и да е главна улица в среден български град, докато позяпате що за народ минава там денонощно.
Със сигурност ще се извърви един солиден, разкикотен поток от малки, напращели девойки с впити като водолазни костюми рокли, огромни коси с екстеншъни и на вафли, и с грим като за травеститско парти. Слаби - неслаби, високи-невисоки, краката и задните им части ще са щедро предоставени за разглеждане, а деколтетата им ще правят нещо като гореща връзка между брадичката и пъпа.
Която е успяла да заработи някой и друг лев или пък има татко / батко / гадже мутра, със сигурност ще е силиконово подплатена, а устните й ще са като прясно нажилени от ято върли оси. На която финансите все още не са достигнали за подобен род редакции, успокоение ще са безбройните селфита, в които е лесно да стегнеш подмишниците си така, че гърдите да скокнат нагоре, и да нацупиш устничките толкова професионално, че горната да изглежда поне два пъти по-голяма от долната. Ръцете на тази средностатистическа българска красавица ще са удължени от перфектно изрисувани нокти, върху които ще се вихрят всякакви сюжети - от пеперудки, през японски вишни, плажове с чадърчета, устнички, сърчица и „черничко и беличко с точици в средата" (както веднъж се изрази една подобна мома пред маникюристката ми, опитвайки се всъщност да опише знака на Великия предел).
Българката принципно носи у себе си убеждението, че е красива по природа. В това няма нищо лошо - независимо дали си красив или не, по-добре е да вярваш, че си, нали така? Въпреки това обаче на нея не й пречи системно да унищожава или поне умело да прикрива всичките си природни достойнства. Лековатият вид, приеман у нас за нещо като must have за успешна обществена реализация, включва такива адски стилови намеси и недоразумения, че понякога нещата, ако не са трагични, са просто отчайващо жалки.
Можете да се убедите в това дори и само ако гледате телевизия. Да давам ли за пример новото попълнение „натурални" девойки от сегашния Биг Брадър, който-ние-никога-не-гледаме, или вече сами сте се сетили? Пък и то в тоя формат нали в края на краищата се появява точно това, което вирее из географските ни ширини, т.е. някаква там представителна извадка.
Това задължително загрозяване и опошляване на българката се възпитава от детство. Пак телевизионен пример да дам - това шоу, дето трябва да се забрани от всички организации за защита на детските права, наречено Детска Евровизия. Че там е пълно с малки момиченца, нарочно превърнати в миниподобия на сексапилни мацки. То са накъдрени и стилизирани прически, то са лъскави, розови устeнца и натежали от спирали миглички, то са роклички и токченца! За маниерите пък да не говорим! Не знам кой и как се занимава с визията на въпросните клети момиченца, но още когато изгря това иначе талантливо и красиво дете Крисия, стана ясно, че критерият на отбора от стилисти, гримьори и имидж мейкъри в този бранш е супер извратен.
Затова и вместо с детски лица и чаровна хлапашка непохватност, сцената на това кичозно и обидно състезание е задръстена от миниатюрни женички, които перят ръце встрани и се поклащат сладострастно, докато пеят за любов, изневери и душевни терзания. Мацуранки, чиито майки и бащи явно нямат нищо против някой да окепази така дъщерите им. Като майка на две дъщери го казвам - ако да кажем по логиката на някакво неясно умопомрачение аз все пак се окажа родител, подложил малката си госпожица на подобен род публично състезание и някой там вземе та ми я издокара като макет на Йорданка Христова или Галена, със сигурност просто ще помета сцената с все продуцентите и вокалните спецове.
Разбирането за женската красота може да бъде извратено възпитавано навсякъде. Едва ли има нужда да припомням гадните американски състезания, в които четири-петгодишни момиченца са истерично превръщани от майките и стилистите си в лилипутски вариант на Доли Партън и научени да се чекнат неестествено по сцената.
Какво се случва у нас обаче и как тотално изкривихме представата на момичетата за стилна и истинска женска красота, си е наш, български проблем.
И докато не си вземем уроците от институционализирането на чалгата, критерият ни за красота, както между впрочем и цялата ни етика (мразя да казвам „ценностна система") като общество, ще си остане чисто и просто просташки. Та и красавиците ни няма да са нищо повече от напомпани и нафукани простакеси.
Това лято прекарах известно време на един нормален средиземноморски плаж. В първите дни усещах подсъзнателно, че има нещо, което не е съвсем наред и някак ме притеснява. След седмица установих какво беше то - просто на плажа беше пълно с нормални, естествени, истински хора. Мъже с поотпуснати рамена и без бицепси като дини, жени с целулит, малки гърди и омекнали задници и тийнейджъри, за които е по-важно да порят вълните с борд или да играят с топка във водата, отколкото да заемат изкусителни пози и да си правят секси селфита.
На брега и вечер из курорта не се разхождаха нито манекени, нито чалга певици, нито порнозвезди, нито здравеняци с вид на кечисти. Вглеждах се в лицата на тези хора, дошли от всички краища на света и не видях нито двойни джуки, нито напълнени скули, нито потънали в грим лица. Видях несъвършени физиономии - с неправилни носове, с малко криви зъби, с щръкнали уши... обаче красиви. Нормално красиви, приятни за гледане, както казваше същият онзи мой приятел стенд ъп артист. Тази красота е взела да ни липсва на нас, българките. Заприличали сме на природата си - принципно прекрасна, но толкова „подобрена" с бетон, стъкло и боклук, че невидима за очите.
Затова не е вярно, че българките са най-красивите жени на света. Пък който има да хейтва, нека се чувства свободен да го направи - до поредната доза Биг Брадър и Детска Евровизия има още малко време, подарявам му го.
