Живеете на едно от тези специални места, на които идват туристи от цял свят, но нямате усещането, че това е сбъдната мечта и че сте извадили невероятен късмет? Напълно възможно е - за някои хора това е по-скоро безкраен туристически ад.
Елиза Крепалди живее във Венеция - градът, който е топ туристическа дестинация за целия свят. Според Крепалди едни от най-красивите места в града вече не са достъпни за местните хора. Нещо повече - заради туристите им се налага да се откажат от живота в някои от кварталите на собствения им град.
Проблемът е един и същ и дори се задълбочава за все повече и повече туристически дестинации. Проблемите пред испанския островен курорт Палма де Майорка също не звучат откъсванато: джентрификация*, изхвърляне на хора от родните им квартали. Убиване на малкия местен бизнес.
С разрастването на туризма по света нарастват и предизвикателствата пред местните жители на туристическите градове и курорти. Благодарение на евтините полети и на сменените приоритети на днешните поколения, пътуването по света е издигнато почти в култ.
През лятото близо 180 000 туристи преминават през летището на острова всеки ден. Според министъра на туризма в пика на сезона има толкова туристи, колкото и местни жители.
И все пак за страна като Испания, която страда от висока безработица, туристическият бум би трябвало да е нещо положително. Дали наистина е така?
Не съвсем. В Палма де Майорка вече съществува протестна група "Cituitat per a qui l'habita"("Градът е за тези, които живеят в него"), които си искат родното място обратно от туристите. В своя манифест при основаването си през 2016-а групата казва, че тези които печелят от туризма са малцинство и го правят за сметка на мнозинството.
Традиционните пазари в градовете постепенно стават "увеселителни центрове за туристите", за "Cituitat" островът и неговият местен дух са изправени пред унищожение.
Венеция отдавна е друг пример за негативните последици от туризма. Там на няколко десетки хиляди жители на Стария град се налага да живеят с над 30 млн. туристи всяка година.
Може би се питате не би ли трябвало да има място за всички?
Ежедневният опит на местните хора и проучванията на специалисти показват, че е точно обратното. Местните жители са все по-недоволни, а на турстите се гледа като на хора, които рядко проявяват достатъчно такт и уважение.
В Барселона броят на годишните посетители в последните три десетилетия се е увеличил повече, отколкото във всеки друг град. Сега туристите са около 30 млн. и положението е стигнало до степен, в която определени квартали вече не са приятно място за живеене.
Настоящият кмет на Барселона - Ада Колау - беше виден активист срещу неконтролируемия масов туризъм, преди да бъде избрана на поста й през 2015-а.
Между другото първата жена-кмет на Рим, Вирджиния Радж също беше избрана на поста след като оглави локална кауза за проблема с паркирането и майките с детските колички.
За някои туристически локации стои и въпросът доколко те са безопасни в случай на масова паника. В Дубровник в Хърватия например, вече се говори от експерти, че тесните, претъпкани улички биха могли да се окажат смъртоносна клопка в случай на масова истерия.
Въпросът не е да се спре туризмът, а по-скоро той да бъде озаптен и поставен в ясни граници. "Тези, които искат да си карат колелата по улиците, да си паркират на пиаца "Сан Марко" или да плуват в Канале Гранде, очевидно нямат представа какво всъщност представлява градът", коментират местните във Венеция.
Много от европейците предпочитат да пътуват без гид, и да търсят възможно най-автентични изживявания. Те обаче не осъзнават, че всъщност са част от проблема. Вече няма "добри" или "лоши" туристи. Всъщност така наречените "гадни" туристи в известен смисъл са по-малко вредни.
Пътешествениците, които предимно си стоят в хотелите и на плажовете, са като затворени в гето. Те почти не безпокоят местните. Промяната в усещането за туристите като заплаха идва от нарастващия брой курортни домове, Airbnb и бутикови хотели, които имат директен и силен ефект върху града.
Изследователят на туризма Жероен Оскам, директор на школата по туристически мениджмънт в Хага, извежда често парадоксалните възприятия на чужденците: "В Берлин един милион хора, отседнали в Airbnb квартири през 2016-а смятат, че не са част от туристическата маса".
Оскам казва, че "маркетингът е блестящ. Образът на клиширания турист, правещ си селфита пред Айфеловата кула, контрастира с този на пътешествениците, седящи в апартамент и наслаждаващи се на времето си заедно".
Популярна шега е, че туристите търсят не-туристически изживявания. "Хотелите не могат да издържат на конкуренцията - когато отсядате в хотел, по дефиниция сте туристи. Това обаче не означава, че потребителите на Airbnb не са част от масовия туризъм."
В скромни мащаби икономиката на споделянето, каквото по философията си е Airbnb, може да предложи краткосрочни предимства на жителите, но когато стане масова, тя се превръща в местен казус.
И хотелите, и Airbnb допринасят за претоварването на градовете с хора, но между тях има разлика: "Градовете могат да регулират хотелите, но не и отдаваните през Airbnb квартири". А точно такива регулации са това, което местните искат по цял свят - в Ню Йорк, Амстердам, Барселона и Берлин.
Неизбежно местните жители се оказват в конфликт с целогодишните си съседи. Кошмарът за едни е прехраната за други, независимо дали става дума за домове, туристически магазини или барове.
*Джентрификация (англ. gentrification) - известна още и като "градска реконструкция" - планирано от професионалистите и властите обновление и реконструкция на квартали в лоши райони с идеята да се подобри градската среда в тях. В резултат на джентрификацията се повишава броят на по-заможното население в района за сметка на жителите с ниски доходи. Това води след себе си до повишаване на цените на имотите и стандарта на живот в района.
