Интелигентните роботи, извършващи полезни дейности и обществени функции, отдавна не са само в сферата на научната фантастика. Те са все по-близо до ежедневието ни и за тях вече е обичай да играят футбол, да свирят рок музика, да женят двойки и да се превръщат в неизменна част от човешкото тяло.
Ами ако роботите са проектирани, създадени и сглобени от български ученици между 4-ти и 10-ти клас? И то изцяло с части и софтуер на Лего?
Това също не е никаква, ама никаква новост. Въпросната дисциплина става все по-масова и доказателството е третото поред мащабно българско състезание по Лего роботика.
То ще се състои утре в столичния „Интер Експо Център" и в него ще премерят сили 22 отбора - над 150 ученици от цялата страна, подготвяни от 15 ментора.
За състезанието ще се грижат 20 рефера, 10 помощника и един водещ. Всъщност то представлява просто регионален кръг от голямата международна лига за ученици FIRST LEGO League (FLL), която се провежда на няколко кръга в различни региони по света.
"Организирайки състезанието за трети път, всичко става доста по-лесно и с по-малко напрежение", радва се Кирил Митов, ръководителят на училището за роботика Robopartans, организиращо българската Лего лига.
За Кирил и необичайната му академия, предлагаща куп вълнуващи дисциплини, вече знаете от Webcafe.bg.
Сред големите амбиции на Robopartans е именно да помогне за отглеждането на боеспособни отбори по роботика, които да представят страната все по-добре на международно ниво.
Но Митов и екипът му целят и нещо доста по-важно: да развият оригиналното мислене и отборния дух на всички участници.
"Състезанието дава възможност на учениците да работят по проект в екип като истински изследователи", казва друг от организаторите, Екатерина Аначкова. "Вярваме, че по този начин ще се развият не само като бъдещи професионалисти, но и като личности. Нарастващият всяка година брой на участниците ни подсказва, че сме на правилен път."
Робо-спасители
Но как така някакви роботи от Лего се състезават един срещу друг и на какво основа ги оценява журито?
Всяка година състезанието в световен мащаб има за тема един общочовешки проблем. Тази година той е "Природни бедствия" и отборите ще се посветят на проблемите, които земетресенията, ураганите, наводненията, сушата и цунамитата нанасят на Земята всяка година.
За целта на състезателното поле с размери 230 на 120 см са поставени около 15 обекта, които напомнят определени бедствия. Например по средата на полето има макет на къща, висока около 10 сантиметра. Представяме си, че се е случило наводнение и затова роботът трябва да отиде до нея и да я повдигне на височина около 5 сантиметра, с което да я спаси от наводнението.
В същото време на различни места по полето са поставени макети на хора, гориво, радио и вода. Роботът трябва да ги открие и да ги събере на едно място, за да успее образно да осигури ресурси на хората, претърпели бедствие.
Да, няма грешка - всичко се прави от робота съвсем самостоятелно. Учениците просто го носят на състезанието, пускат го върху полето и той напълно автономно трябва да реши възможно най-много мисии за време от 150 секунди.
Учениците имат между 8 и 10 седмици, за да конструират и програмират своя състезател. Задачите са едни и същи за цял свят, но решенията са винаги различни.
100% Лего творения
Роботите трябва да бъдат конструирани единствено с помощта на Лего части и основните сензори - ултразвуков, светлинен, звуков, за допир и жироскоп. А за програмирането младите участници могат да използват единствено софтуера на Лего, за да бъдат равнопоставени.
В допълнение към успешното представяне на отборите се взимат предвид и написаната програма, както и дизайнът на робота.
Но целият този труд дава само 25% от оценката, защото състезанието има още три кръга, в които учениците трябва да демонстрират отборна работа, да преминат през техническо интервю от съдии, и да представят свой проект по темата на състезанието.
Менторите
Всеки от отборите е ръководен от ментор - опитен специалист в областта, който освен че напътства учениците, им служи и за модел на подражание.
„За мен е много важно учениците да видят в него човек, на когото искат да приличат", казва Кирил Митов. „Той е човекът, към когото учениците да се обръщат, когато имат проблем. Той е човекът, който им задава правилните въпроси и посоката на търсене.
Но той не трябва да дава отговорите", добавя Митов и признава, че това е един от подходите, с които се гордее и заради които училището по роботика е толкова харесвано и от родителите на децата.
Златната възраст
А защо участниците са точно между 10 и 16 години? „Учениците губят интерес към техническите науки и математиката някъде около 5-9 клас. Това е златното време, в което може да събудим интерес в тях", обяснява Митов.
„И въпреки че съм виждал едва един-двама седмокласници да решават матрици по Крамер, в същото време съм виждал хиляди ученици на същата възраст да не искат да се прибират вкъщи, защото роботите им не си решават мисиите, и да не можем да ги "изгоним" от залите за подготовка".
Българският шампион
Заради забележителния ентусиазъм на децата, Митов разказва, че състезанията предните две години са били изключително емоционални.
Имало проекти, които много впечатлили самия Митов - например автоматизираният прототип на ръка, която помага на възрастни хора, разработен от отбора Odessos Nexus.
Миналата година са присъствали около 600 души и при цялото озвучаване в залата, в ролята си на водещ Митов едва успял да надвика агитките на двата отбора финалисти - MindMotion и KASAPIN40.
Именно победителят KASAPIN40 постигнал и най-големия успех на български отбор в международното състезание.
На полуфиналите в Словакия (2012 г.) отборът се класирал първи сред 18 отбора от 5 страни. През същия сезон на финалите за Централна и Източна Европа в Германия KASAPIN40 стига до пето място.
„Може би точно силната отборност ги направи толкова добри", коментира Митов. „KASAPIN40 ме впечатли първо с менторите, които наистина насочваха и събуждаха интерес в учениците, и нагледно им показаха, че в живота, ако искат нещо, трябва да се борят.
И самите ученици осъзнаха, колко е важна тяхната роля и днес се опитват да помогнат на по-начинаещите отбори и да ги насочват".
Перспективите
Страхотното представяне на KASAPIN40 зарежда организатори и участници с оптимизъм и за международната част от Лего лигата.
България е само една от 70-те страни, в които се провежда състезанието, като излъченият утре български шампион ще замине за следващия кръг в Чехия за съревнование с над 20 други отбора.
„Нивото става високо", признава Кирил Митов. „Но единствената разлика, която аз съм открил между ученици в България и по света е опитът на един отбор. Както един истински професионален проект, така и това състезание не се печели просто със събиране на "таланти" (каквото и грешно определение да вкарваме в тази дума).
Необходими са целенасочени, последователни усилия, за да може в рамките на няколко години да се изгради среда, която да излъчва много добре подготвени отбори".
Той не крие, че очакванията му към българския представител са отново да бъде в челните 6 на финалите (измежду 800 отбора в нашия поток), както е било през последните две години.
"Ако и там се справим, отиваме на фестивал в Щатите с 120-те най-добри в цял свят", ентусиазиран е той.
Но разбира се, далеч по-съществени от всякакви класирания си остават уменията и опитът, които придобиват децата-изобретатели.
От Robopartans вярват в подхода си и знаят, че роботиката може да възпитава чисто човешки качества - както знаят и че българското образование има нужда от повече такива проекти.
