В сериала "Историята на прислужницата" по антиутопичния роман на Маргарет Атууд, многото нещастия, които сполитат Офред предизвикват смразяващ резонанс у повечето зрители. На моменти дори човек може почти да усети физическата болка, която героинята изпитва по време на издевателствата върху нея, а ужасът от страшната несправедливост е създаден по такъв начин, че обзема гледащия.
Усещането е толкова разстройващо, защото знаем, че всяка част от сюжат тук е повлиян малко или много от реални исторически събития. Самата Атууд пише за творчеството си: "Ако трябваше да създавам въображаема градина, исках жабите в нея да са истински."
Съответно поради това лесно можем да се поставим на мястото на Офред и да изпитваме емпатия към нея. Това е част от човешката ни способност да споделяме чувствата, които другите изпитват. Всъщност, когато виждаме някой друг да страда, се задействат областите в мозъка, които са свързани с нашата собствена болка.
Оказва се обаче, че собственото ни емоционалното състояние има ефект върху това до каква степен изпитваме емпатия. Емоциите ни буквално променят начина, по който мозъкът реагира на другите, дори когато те страдат. По-конкретно, когато ние се чувстваме зле, това има ефект върху начина, по който възприемаме света.
Настроението се отразява на човешкото поведение по милиарди начини - от избора на храни (когато сме в лошо настроение, се храним по-нездравословно), до приятелствата ни. Когато приятели ви са мрачни и разстроени, това усещане може да бъде заразно и да ви накара също да се почувствате по-нещастни. Според изследване на човешкото поведение и емоциите от 2017 г. лошото настроение също може така да се разпространява дори и чрез социалните медии.
Всъщност емоциите са толкова силни, че когато сте в позитивно настроение, това влияе на степента, в която изпитвате чисто физическа болка, например от контуция. Позитивното настроение има обезболяващ ефект. Ако човек изпитва негативни емоции - напротив, болката може да се усети многократно по-силна.
По-лошото, поне според скорошно изследване, публикувано през декември 2017 г., е че когато се чувствате зле, това влияе на вградената ви способност да реагирате на чуждата болка. То буквално притъпява емпатията.
Емили Кяо-Тасерит от Женевския университет и нейният екип са искали да разберат как емоциите влияят на начина, по който човек реагира на чуждото страдание. Участниците са били поставени в силно дискомфортна ситуация, при която върху краката им било поставено устройство, което постепенно повишава температурата си, предизвиквайки болка у респондентите. Междувременно изследователите показали на участниците позитивни или негативни клипове като въпросът към тях бил дали са успяли да усетят емпатия към тези, които изпитват болка.
Резултатите били категорични - докато сами изпитват болка, участниците демонстрирали по-слаба активност на мозъка в областите, свързани с болката: предната инсула и средния сингуларен кортекс. Те обикновено се активират, когато виждаме други хора да изпитват болка, както и когато ние самите изпитваме болка.
"С други думи, негативните емоции могат да потискат способността на мозъка да бъде чувствителен към страданието на другите", обяснява д-р Кяо-Тасерит.
Това е показателна констатация. Тя ясно демонстрира, че емоциите буквално променят "състоянието на мозъка", и че по този начин собствените ни чувства определят как ние възприемаме чувствата на другите.
В подобен дух, друго изследване на Кяо-Тасерит и колегите ѝ установява, че след гледане на потискащ клип, хората са склонни да възприемат лице с неутрални емоции като по-негативно.
Тези резултати имат видим ефект в реалността. Ако овластен човек е изложен на голямо напрежение в живота си, той ще е по-малко чувствителен към евентуално страдание, изпитвано от колега или подчинен, и дори може да доведе до по-груба реакция.
Защо обаче негативните емоции намаляват емпатията? Вероятно се проявява специфичен тип емпатия, наречен "емпатичен стрес". Той според Олга Климецки от Женевския университет представлява "усещането, че си смазан" - При този феномер, когато видим че нещо лошо се случи на някой друг, това задейства собствените ни заищити, вместо да остави мозъка да възприеме чуждото страдание. Този тип емпатия често демонстрира много различна активност на мозъка в сравнение с типичната емпатия. Такъв тип стрес по естествен път да намалява и съчувствието.
Възможно е също така всяка ситуация, която предизвиква негативни емоции, да насърчава да се концентрираме повече върху себе си и проблемите, пред които сме изправени, отколкото върху външните фактори.
"Тревожните и депресирани пациенти, които страдат от излишък от негативни емоции, е по-вероятно да се фокусират върху собствените си проблеми и да се изолират", казва Кяо-Тасерит.
Изследване от 2016 на Климецки и нейните колеги дори открива, че емпатичният стрес също така засилва агресията. В този случай участниците са били поставени в несправедливи ситуации и после са имали шанса да изберат дали да накажат, или да простят на този, който ги е ощетил. Преди това всеки един от участниците е трябвало да направи личностни тестове, които да дадат базови знания за всеки от тях.
И Климецки констатира, че тези, които са били по-естествено склонни към съчувствие, са реагирали с не толкова унизително за другия поведение.
За Климецки това е показателно. В нейните мащабни изследвания на емпатията тя е установила, че е възможно да се изгражда по-състрадателно поведение. Тя твърди, че чувството на съчувствена емпатия може да бъдат предадено на други и усвоено. Емоционалната ни реакция спрямо другите поради това не е твърдо установена и подлежи на промяна.
Това показва, че можем да задействаме вътрешната си емпатия, дори и когато самите ние сме под стрес, стига да има подходящите условия за това. Когато мислим по-позитивно, това ще позволи на вниманието ни да се разширява, за да обхване и нуждите на другите.
Според д-р Тасерит това има и друга позитивна страна - би допринесло за по-добри отношения и връзки, които са ключов фактор за щастието.
Така че следващия път, когато сте в мрачно настроение, замислете се за ефекта, който това може да има върху хората, с които общувате ежедневно.
Може също така да изберете по-осмислено кога да четете смразяващи антиутопични романи или да гледате хорър филми. Ако ги четете или гледате, докато сте в лошо настроение, това е перфектният момент да овладеете емпатията си - и да се чувствате по-малко стресирани от страданието на другите - било то реално или измислено.
