През март 2021 г. студенти от университета "Бъркли" се събират в залата за лекции и сядат на разстояние един от друг, тъй като още спазват правилата за социална дистанция от пандемията.
Остават няколко свободни минути до началото на часа и студентите ги прекарват в дежурното преглеждане на съдържанието в социалните мрежи. Но това, за което тогава не си дават сметка, е, че вниманието на мнозинството от тях е окупирано от едно и също видео.
На него се вижда млад мъж, който кара мотор в Мианмар, когато е застрелян хладнокръвно. Мъжът пада от мотоциклета си и минути по-късно е пометен от приближаващ автобус.
Кадрите са кошмарни, кървави, подробни. Брутална картина, с която никое човешко съзнание не би следвало да се занимава в свободното си време.
Но любопитното е, че впоследствие - при експеримент на лабораторията Lab Investigation на университета "Бъркли" - студентите споделили, че прегледания материал ги е предразположил да потърсят други видеа с трагични инциденти.
Желанието им изобщо не учудва екипа психолози в изследването. Студентите са изпитали т.нар. "дуумскролинг" или феноменът да се пристрастиш към негативните новини.
Терминът идва от английски [doom - гибел; scrolling - превъртане, скролване в интернет] и разцъфтя в тревожните времена, в които заживяхме след 2020 г.
Първо беше пандемията от COVID-19, последваха руската инвазия в Украйна, инфлацията, а миналата година поредицата глобални тревоги заради терористичната атака на "Хамас" в Израел.
Световните събития бяха придружени с наплив от информативни материали, които много бързо се превърнаха в изпитание за психиката поради суровостта на кадрите и описанията.
Социалните мрежи преливаха видеа, снимки, новини, предаващи насилие, жестокости, смърт. И всички ние ги гледахме с натрапчива повтаряемост.
Но тъй като човешката психика е така устроена, че да съпреживява видяното, въпросният дуумскролинг не ѝ се отрази добре.
Оказа се, че когато бомбандираме мозъка си с покъртителни гледки, си причиняваме хронична тревожност, посттравматично стресово разстройство, а в крайните случаи и депресия.
Умът ни се мобилизира в състояние на бойна готовност, без животът ни да е пряко застрашен.
Защо се получава така?
Като начало, би трябвало да е пределно ясно, че съзнанието ни е като гъба, попиваща и изживяваща всеки къшей информация, с който се сблъска. А емоционалното ни тяло трудно поставя бариери между реалността, фантазиите и събитията, които се случват на хиляди километри от нас.
Казано на разбираем език: когато гледате нещо драматично, вие ще го изживеете, все едно сте на мястото на инцидента, дори и да не сте.
А представете си сега какво означава за психиката, ако не гледате само едно видео с насилие, а 5, 6 или 7 на ден. Без значение, че сте далеч от епицентъра на жестоките действия, умът и тялото ви ще се чувстват, сякаш сте там.
Тогава защо продължаваме да търсим и да следим негативните събития? Защото мозъкът ни е мазохистично настроен.
Болката, в това число и психологическата болка, стимулира производството на допамин - хормонът на удоволствието. В малко извратен смисъл драматичните новини ни карат да се чувстваме добре и ни пристрастяват.
Отново заради допамина изпитваме компулсивна нужда да се връщаме към трагедиите, независимо че в здравно естество ни влияят зле.
Друга причина за човешката слабост към кървавите истории е, че всеки от нас притежава сенчеста страна на характера. Имаме потиснати мрачни недостатъци, които в свирепото съдържание онлайн намират отдушник.
Това означава ли, че трябва да дръпнем щепсела на негативните новини?
Няма съмнение, че дуумскролингът в смисъла на заразителното търсене на покъртителни новини ще въздейства зле на психиката. Но това не означава да сме "пълни пердета" за лошото, което се случва по света.
В запознаването с негативните събития има безспорни ползи. Човек научава как да се пази, как да реагира в определени ситуации, които застрашават здравето и живота му. Благодарение на историите за зли и коравосърдечни хора се лекуваме от детинската наивност и ставаме по-внимателни.
Но между информирането като предпазна мярка и заешката дупка на дуумскролинга има чувствителна разлика - рационализирането на фактите.
Експерти по криминална психология споделят за Time, че за да се дистанцираме емоционално от грубото съдържание, трябва да походим аналитично и далновидно. Отговарянето на въпросите: защо се е случило, кои са замесените, случвало ли се е и преди, какво може да се направи в бъдеще, категорично ще успокоят страстите.
Опитът да си обясним логично причинно-следствена връзка ще подейства като спирачка за емоционалната буря в главата ни.
Полезни материали от подобен тип са обзорът, анализът, предоставянето на исторически контекст и удовлетворяващата развръзка на историята.
На противоположната страна са 1-2 минутните видеа на дадено зверство, което не хвърля светлина върху обстоятелствата, а цели само да стряска и пропагандира някаква философия.
Когато количествата на страх, тревожност и стрес се натрупат, организмът губи функционалността си. Негативните емоции го изтощават. Затова ставаме по-разконцентрирани, по-меланхолични, по-малко работоспособни и продуктивни.
Сънят, храненето и качеството на живот също страдат.
Нереалистично е да си обещаваме, че ще стоим по-далеч от телефоните, за да избегнем капаните на дуумскролинга, защото социалните мрежи, интернет и ежедневието ни вече са преплетени.
Но с по-прецизен филтър на информационния балон, шансовете да прекараме качествено време онлайн, без да поставяме психическото си здраве в риск, значително се умножават.
