Нали сте минавали покрай грандомански билбордове, издигнати край строителните площадки на обществени сгради или жилищни комплекси, на които е нарисувано как ще изглежда мястото, след като приключат строителните работи?
Всичко е подредено в идеални правоъгълници, дърветата са идеални копия едно на друго и дори нарисуваните хора с техните колела, кучета и постелки за йога изглеждат идеално щастливи.
12 месеца по-късно строежът е завършен, обаче крайният продукт е толкова далеч от рисунката на билборда, колкото е вашето мазе от Триумфалната арка.
Крановете и багерите са се махнали, но са оставили след себе си кал, камъняци и всевъзможни отпадъци, а единственото зелено нещо, произвеждащо хлорофил, е троскотът, поникнал между плочките.
Колела няма, понеже няма и къде да се карат, кучетата не са бигъли и териери, а унили улични парцаливци, а хората изглеждат идеално нещастни. Уви, родила се е поредната градска уродливост.
Когато си свикнал да живееш в такава среда до степен, че вече е престанало да ти прави впечатление как всичко около теб е грозно, рушащо се и заринато с боклуци, и изведнъж се озовеш в квартал като този, за който ще ви разкажа сега, ти се налага да си плеснеш два шамара, за да се увериш, че не сънуваш и че наистина се намираш в уголемен милион пъти архитектурен макет, в който НАИСТИНА всичко е идеално.
Една мини Барби вселена, само че, слaва Богу, не розова. Една подредена съразмерност от утопичен вид, в която човек, ако не кара каяк, не носи ленени дрехи в приемливите за летния сезон цветове (шафраново жълто, кокосово бяло и морско синьо) и не изглежда щастлив поне на 11 по ска̀лата от 1 до 10, няма как да пасне.
И щом не пасва, утопията ще го сдъвче и изплюе като досадна костица, случайно попаднала в изкусно приготвено рибно филе.
Така че, ако сте облечени подходящо според сезона (виж по-горе) и знаете разликата между sit-in и sit-on-top каяк, ви каня да се разходите във въображението си из Шлусехолмен - полуострова в южната част на датската столица, Копенхаген, който архитектите са превърнали в истинско чудо на жилищното строителство и градоустройство.
Шлюзовият полуостров
Така става известна някога индустриалната зона на града в Южното пристанище.
След Втората световна война фирмата за производство на цимент Aalborg Portland е първата, която решава да позиционира бизнеса си на пристанището. 20 години по-късно DFDS, основаната през 1866 г. компания за шипинг и логистика, построява товарен терминал, който да обслужва европейската ѝ маршрутна мрежа.
Производителят на самолети Skandinavisk Aero Industry също развива дейността си на острова в продължение на много години, както, между другото, и филиалът на Ford и Lemvigh-Müller, най-старият и най-голям датски производител на стомана.
Когато всички тези представители на тежката индустрия започват да се изнасят от пристанището, общината взима решение да превърне Шлусехолмен в жилищен квартал, прорязан от канали.
Мозъкът, родил грандиозния проект, е на известния холандски архитект, представител на пост-модернизма Шьоерд Сутерс, а изпълнението му е възложено на местната архитектска фирма Аркитем, която работи в сътрудничество с пристанищната и общинска управа на Копенхаген.
Строителството започва през 2004 г., а само две години по-късно пристигат първите заселници.
От вратата за краката във водата
Идеята зад новаторския проект е заимствана малко или много от амстердамския урбанистичен модел. Изкуствено създадените канали дават усещането, че сградите са построени в самото море и на практика си е точно така, понеже се строи непосредствено до водата.
Това обаче е в нарушение с общоприетата архитектурна политика, според която всеки трябва да има равен достъп до водата. В Шлусехолмен обаче от вътрешните дворове на всяка кооперация има стълби, които водят директно до водата. По този начин всички съкооператори, независимо на кой етаж живеят, могат буквално от вратата си да стигат до "паркираната" си в канала лодка.
Друга важна концепция, залегнала в основата на проекта, освен тази за архитектурното разнообразие на всяка сграда и единението с природата, е тази за заедността.
Социалната стратегия дава възможност на жителите да създадат връзки със семействата, с които живеят в една сграда. В огромните дворове в междублоковите пространства има специални помещения със стъклени стени, които, гледани отгоре, наподобяват Лувърската пирамида.
Оборудвани с всичко необходимо за дворно парти и без значение какво е времето навън, там хората могат да организират празненства с гости през уикендите целогодишно.
Изглежда моделът работи, понеже, според социологическите проучвания, иначе затворените и не особено общителни скандинавци много повече се социализират със съседите си, ако живеят в Шлусехолмен в сравнение с другите квартали.
Пристанищните къпални
Архитектурният гений пак се е развихрил, за да създаде нещо уникално на полза роду там, където природата дава възможност за това.
Københavns Havnebade представлява система от съоръжения за къпане в морската вода, които се изградени по протежение на цялата урбанистична брегова ивица между Северното и Южното пристанище.
Понеже, разбира се, на никого даже няма и да му хрумне да се освободи от боклука си в нерегламентирани за тази цел места, водата в къпалните е също толкова чиста, колкото и в откритите води на протока Йоресунд между Дания и Швеция.
През топлите месеци на годината, ако човек реши да се повози на водния автобус 992, обслужващ линията между двете пристанища, ще може да оплакне око в необичайна за много места по света гледка.
Хиляди хора, сред които и много безгрижно настроени и небрежно захвърлили горнището на банския русалки, се радват на великолепното, макар и късо скандинавско лято, припичайки се на дъсчените кейове или разхлаждайки се в нетипично сладката морска вода.
Дали Шлусехолмен е за всеки?
Ще излъжа, ако отговоря с "да". И не само защото на квартала му се носи славата на най-престижния такъв в момента, нещо като копенхагенския Ориндж Каунти.
И не защото броят на апартаментите в него е крайно ограничен и ерго не може да удовлетвори голямото търсене: осемте 4-етажни комплекса разполагат с едва 1100 жилища, 98% от които отдавна вече не са налични на пазара на недвижимо имущество.
И също не защото цените са високи: месечният наем само на ЕДНА стая в някой от апартаментите варира между 8300 крони (2200 лв.) и 12 000 крони (31 500) лева.
Истината е такава, че за да живееш в Шлусехолмен, трябва да имаш определена нагласа. Трябва да можеш да се вживееш, или по-точно да се разтвориш в уникалната по рода си атмосфера на лишения от всякакъв кич и превзетост скромен аристократизъм, който отличава скандинавците от всички други нации.
А да, и не че сигурно ви интересува, ама пък що да не взема да се похваля, че и аз живея в Шлусехолмен. Нищо че нямам каяк, нито sit-in, нито sit-on-top такъв, който да се поклаща в канала под терасата ми.
