Когато говорим за планински курорти у нас, без съмнение челно място заема Банско.
Само на няколко километра от него обаче се намира едно леко подценявано, но също толкова впечатляващо място, което съчетава в себе си красотата и величието на българската природа с лечебните свойства на минералните извори в Пирин.
Никога досега не бях ходил в Добринище и затова ми беше безкрайно интересно да се убедя лично в магията му.
До него се стига лесно с автомобил, но все пак реших, че най-добрият начин да го направя е с помощта на Родопската теснолинейка, тъй като пътешествие с нея също отдавна стоеше в списъка ми със задължителни изживявания.
Влакчето повече от 70 години неуморно следва маршрута Септември-Добринище и е уникално не само защото е последната останала теснолинейка в България, но и защото разкрива невероятно красиви гледки в цели три планини.
От Чепинския пролом и отвесните му скали в Родопите, през Аврамовата седловина между Рила и Родопите и най-високата гара на Балканския полуостров - Аврамово - до поречието на река Места и Разложката котловина в полите на Пирин.
Целият маршрут на теснолинейката е 125 километра, а пътешествието между Септември и Добринище продължава малко над 4 часа.
На моменти продължителността на пътуването може да се усети, но въпреки това определено си заслужава. По пътя освен колоритни жители на китните села в района, може да се натъкнете на дори по-колоритните истории на групи алпинисти, тръгнали на поход в планината.
Есента е чудесно време за подобно пътуване, тъй като точно тогава Рила, Пирин и Родопите са най-шарени и красиви. Аз, за щастие, имах късмета да улуча идеално време и се убедих защо преди няколко години изданието "Гардиън" нареди теснолинейката сред десетте най-добри влакови пътувания в Европа.
Но както казах, пътят е дълъг и в един момент огладняваш.
Веднъж стигнал в Добринище, първата ми мисъл беше свързана с храна и най-вече за някои от местните специалитети. В града има достатъчно механи и ресторанти в традиционен стил, където да се пробва капама, чомлек, суловара, фудула или бракада.
Няма шанс човек да си тръгне гладен или жаден, защото гостоприемството тук е пословично.
И все пак не всичко е храна.
Добринище е известно и със своите минерални води.
В околността има цели 17 топли извора с температура на водата между 38 и 43 градуса. Самата вода има доказани лечебни свойства, които могат да се усетят най-добре в градската балнеолечебница или някой от спа центровете наоколо.
Балнеолечебницата в Добринище е построена още през 30-те години на миналия век и се намира в красив и видимо обновен малък парк.
Задължително място за посещение е и църквата "Св. Св. Петър и Павел" със своите позлатени кубета. Тя е сред символите на Добринище вече две столетия и днес в храма все още се пазят ценни християнски реликви, датиращи още от XI век.
Само на 5 минути пеша от нея се намира местната конна база, където предлагат уроци за начинаещи, както и разходки сред природата на гърба на най-величественото животно.
Районът на Добринище открива отлични възможности за туризъм през цялата година, но с оглед на локацията е ясно защо на особена почит са зимните спортове.
Пистата, която курортът предлага, е с дължина 5 км. Тя е с начална точка хижа "Безбог" и крайна точка - хижа "Гоце Делчев", а трасетата ѝ са подходящи както за опитни скиори, така и за новобранци. Двете хижи са свързани със седалков лифт, но обикновено през есента той не работи заради профилактика.
Това обаче не бива да спира по никакъв начин всеки с желание за една стабилна разходка сред природата. Именно преходът до хижа "Гоце Делчев" е един от препоръчваните маршрути, а по-големите ентусиасти могат да продължат и направо към хижа "Безбог", а оттам - към едноименния връх в Пирин.
Друг вариант е да се отклоните в посока манастира "Свети Панталеймон", познат сред местните и като "Обидимското манастирче". То се намира на около на 4 километра от последните къщи на Добринище в посока хижа "Гоце Делчев" и на 11 километра преди село Обидим.
Вариант е да стигнете до него и с кола, но доколкото успях да разбера, преходът през гората е далеч по-приятен. За съжаление самото "манастирче" е отворено само през лятото.
Древният Безименен град е още една от множеството забележителности в района, която си струва да се посети.
Намира се в местността "Св. Никола", на 4 километра от Добринище в посока Банско. Това е мистично място, за което все още се знае твърде малко. Липсата на име се дължи на това, че не присъства в исторически извори и там не е намерено нещо, което да дава насока как са го наричали жителите му.
Открит е напълно случайно през 2003 г., когато местните започнали да строят параклис в района. На площ от около 25 декара археолозите разкриват богат древен град с крепостни стени, кули и гробище, а хората живели там са били изключително високи дори по днешните стандарти - 1,80 до 2 метра.
Бил е обитаван в продължение на поне 3500 години и се смята, че жителите му са били от тракийското племе даи, споменато още от Омир.
Място без име, но пълно с история, а съвсем близо до него се намира и водопадът "Свети Никола" - в подножието на високите скали в източната част на руините. Не е особено голям, но пък под него има малко и достъпно езерце.
С всичко това, Добринище предоставя много варианти за всякакъв вид туризъм.
Това е отправна точка за планинари, спа център и изобщо чудно място за ски ваканция, а до хижите "Гоце Делчев" и "Безбог" за всички пътешественици има изграден чудесен седалков лифт.
Топли лечебни минерални извори, девствени гори, бистри езера, мистика и история - всичко е на една ръка разстояние в този пирински край.
---
Съдържанието е изготвено по проект на Министерство на туризма.
