Лайгъри, зеброиди, пизли...
Животинските хибриди звучат и изглеждат странно, неестествено и дори зловещо. Докато не се сетим, че и мулето също е хибрид - кръстоска между кон и магаре, както и ние самите - между хомо сапиенс и неандерталци.
"От генетична гледна точка, хибридно животно се получава в резултат от кръстоска между родители с различни родословия", обяснява пред National Geographic Ерика Ларсън, еволюционен биолог в Университета в Денвър.
Тоест, според науката не е нужно да става дума за различни видове - хибридите може да са кръстоски между подвидове или дори различни популации, стига те да са ясно различими едни от други и да имат характеристики, заради които вероятността да се чифтосват да е малка - например за се разгонват в различни сезони или да имат различно поведение.
В природата хибридизацията е доста често срещана, особено при птиците и растенията. Известни са и немалко случаи на естествено смесване и при бозайници. Доста от най-популярните хибриди обаче са дело на хората - в изкуствена среда или дори в лаборатории.
Кръстосването на видове е естествена част от еволюцията и далеч невинаги е успешно.
Често хибридите имат здравословни проблеми или са стерилни и не могат да се възпроизвеждат. Те рядко успяват да вземат единствено най-успешните гени от родителите си, което е и причината на света да има отделни видове, а не една тотална мешавица от животни и растения.
Вероятно най-известният хибрид са лайгърите - кръстоската между мъжки лъв и женски тигър.
Това е най-голямата котка - потомството на двете величествени животни израства повече от родителите си. Мъжките лайгъри могат да стигнат до 3,5 метра дължина и над 400 кг тегло. Като цяло са социални, подобно на лъвовете, но обичат водата - като тигрите.
Тази кръстоска не е нова - първите записани случаи са отпреди 2 века от Индия, където има и легенди за диви лайгъри от времената, когато на субконтинента още са бродели и лъвове, които да се кръстосвали с тигри.
Лайгърите обаче се срещат единствено в плен и в днешно време са резултат от случайни кръстоски. В зоопарковете се спазват стандарти да се държат двата вида отделно едни от други, но се случват инциденти и на света има около 100 такива животни.
Смята се, че тези котки имат повече здравословни проблеми от "нормалните" големи събратя. Освен това по правило мъжките са стерилни, но женските не са. Макар и рядко, има съобщения за тяхно потомство.
В дивата природа този вид няма как да се появи по простата причина, че тигрите и лъвовете не се срещат на едни и същи места.
Същото важи и за другия такъв хибрид - тайгън - потомък на мъжки тигър и женски лъв. Те са по-малки от лайгърите - стигат до 180 кг, но отново живеят само в плен и само женските могат да се възпроизвеждат.
При тайгъни има документирани случаи на последващи хибриди - литигън - малките на тайгън и лъв, и титигън - плод на кръстоска между тайгън и тигър.
На света е известен един титигън. Той е роден в зоопарк, чиято управа смятала, че майка му е стерилна и я пуснала при сибирски тигър. Животното доста наподобявало на тигър, с тази разлика, че характерната окраска била по-бледа. За съжаление, и майката тайгън, и титигънът, умират от рак.
Има хибриди между лъвове и леопарди - леопони и липарди, както и пумапард - кръстоска между пума и леопард, и съответните хибриди на ягуари с лъвове, леопарди и тигри.
Има и още няколко доста известни хибрида от света на котките - тези на по-малки диви котки с домашни. Най-популярните са савана - комбинация между сервал и домашна котка, и бенгалска котка - там пък единият родител е азиатска леопардова котка.
Те се развъждат с комерсиална цел от хората, но пък са едни от малкото, чието поколение не е стерилно.
Доста срещани са и хибридите на еднокопитните животни - коне, магарета и зебри. Мулето и катърът - съответно кръстоска между магаре и кобила и магаре и кон е толкова успешен за хората хибрид, че първоначално така са били наричани самите хибриди - мулета.
Мулето взема най-доброто и от двамата си родители от гледна точка на хората - силата на коня и издръжливостта на магарето. Те са по-работоспособни и по-товароподемни и най-често се използват за превоз на хора и товари при планински и труднодостъпни терени.
И мулето, и катърът обаче са стерилни, с малки изключения при женските.
Хибридите на зебри с коне и магарета също не са чак такава рядкост. Те се наричат общо зеброиди. Един от тях е зеброн - кръстоска между женска зебра и кон, и развъден изкуствено в Африка подобно на мулето - заради силата и устойчивостта му, които позволяват да носи товари по трудни терени.
Допълнителният бонус е, че зеброн не е податлив на доста от болестите, на които конете и магаретата са. Той обаче има характера на зебрата, което го прави трудно податлив на дресировка.
Say hello to a...#zonkey? http://t.co/KSO4Kug0UQ #zebra #donkey #animal pic.twitter.com/b1MAPCwTZ6
— Staance (@staance) August 14, 2014
Подобно на горните примери, тези хибриди не могат да имат поколение.
Кама пък е хибрид между лама и камила, създаден в специален репродуктивен център в Дубай. Целта е животно, което хем да дава повече вълна от ламата, хем да има размера и силата на камилата.
Тези животни не просто няма къде да се срещнат в природата - кръстоската им би била опасна, защото мъжката камила може да бъде до 6 пъти по-голяма от женската лама. Затова потомството им е резултат от изкуствено осеменяване.
Подобен хибрид е този между крава и бизон, който за разлика от повечето хибриди, може да дава собствено поколение. Целта е по-леко месо, с по-малко мазнини.
В дивата природа също се наблюдават доста хибриди. През 2019 г. е документиран първият случай на нарлуга - хибрид между нарвал и белуга. Има и над 20 случая на кръстоски между делфини и китове - и в плен, и на свобода.
Особено популярен е и хибридът между полярни мечки и гризли - пизли. Заради затоплянето на климата двата вида се срещат по-често - белите мечки слизат на юг в търсене на храна заради липсата на лед, от който да ловят тюлени на север. Гризли пък бягат от по-топлите условия на юг.
Тяхното поколение може да се размножава и според някои учени дори би имало потенциал полека-лека да измести полярната мечка като вид.
Именно това се смята за една от заплахите при естествената поява на хибриди - ако единият или двамата родители са от застрашен вид, както е полярната мечка. Тя може да бъде погълната от собственото си потомство, което обаче не носи само нейните гени, и така да изчезне.
От този процес обаче могат да се селектират и успешни гени, които да са по-пригодени към средата и да помогнат за оцеляването на определени хибриди.
В огромната част от случаите обаче това са просто случайности. Шеги на природата, които не играят нито положителна, нито отрицателна роля.
