Докато вие качвате снимки, на които позирате на фона на Айфеловата кула или с ръка върху бронзовата гърда на Жулиета от Верона, едни други туристи си правят селфита на места, станали известни покрай трагични инциденти, ужасяващи убийства и всякакви други зверства, причинени от човешка ръка.
От Аушвиц до Чернобил и от Гетисбърг до мемориала 9/11 в Ню Йорк тези хора са склонни да изминат хиляди километри само за да изпитат тръпката на първичния, екзистенциален ужас, прожектирайки в главите си лентата на трагичните събития от конкретното място.
Добре дошли от другата страна на традиционния туризъм, където е мрачно, студено и тъжно, а сенките на мъртъвци дебнат отвсякъде.
Феноменът е известен като "dark tourism" и изобщо не е от вчера. Терминът е изкован през 1996 г. от професор Джон Ленън от университета в Глазгоу. Според него интересът към места, свързани с най-тъмните периоди на човешката история, датира още от времето на битката при Ватерло, която знатните особи са наблюдавали от каляските си. Липсвали само бирата и пуканките.
Днес мрачният туризъм не се ограничава само до места, свързани с геноцид, войни, природни бедствия и убийства на известни личности. Търсачите на нестандартни туристически забавления могат да бъдат засечени на масови гробища, в призрачни замъци и музеи със странни експонати.
Днес ще направим една обиколка из Дания в търсене на ужаси.
Защо Дания, ще попитате вие. Защото, освен че привлича милиони туристи от цял свят с богатата си история, уникално културно наследство и прекрасна природа, страната има много какво да предложи и откъм неконвенционални забележителности. Ето някои от тях:
Толундският човек
Датата е 8 май 1950 г. В полицейския участък в Силкеборг е получен сигнал за открит труп в блатата на 10 километра извън града, намиращ се в област Ютландия.
Когато пристигат на място, служителите на реда заварват тяло на около 40-годишен мъж в зародишна поза, със здрави стиснати очи и уста, за когото отначало заключават, че е станал жертва на скорошно убийство.
Впоследствие обаче патоанатомите установяват, че това е човек, погребан преди повече от 2400 години! Киселинните торфи в блатото така добре са мумифицирали тялото, че са запазили косата, кожата, мозъка, ноктите и вътрешностите. Дори кожената примка около врата си стояла непокътната.
Всъщност мумията била в такова добро състояние, че по съдържанието на стомаха са разбрали какво е хапнал за последно - ечемичена каша, овкусена с плевели и семена. Е, не звучи като най-апетитното последно ядене на някой осъден на смърт, но поне е било здравословно (тъпа шегичка!).
Заради позата, в която е бил погребан - като агне за курбан, се предполага, че Толундският човек е бил принесен в жертва на боговете в знак на благодарност за щедростта им.
Съдбата на този жертвен агнец може да е поредното потвърждение на правилото, че нещастието на едни е щастие за други, но за негово удовлетворение, пък макар и post mortem, може да се каже, че днес той е най-известният блатен труп в света, а хората се стичат в музея на Силкеборг, за да го видят отблизо срещу скромната сума от едва 50 крони (13 лева).
Викингският гробищен парк
Предполагам, че няма читател, който да не се съгласи, че най-вълнуващият период в скандинавската история, е eпохата на викингите, защото, също като каубоите и супергероите на Marvel, викингите завладяват нашето въображение както никои други истински или измислени герои.
Ако човек иска да се потопи в атмосферата на времето, когато тези смели, необуздани, секси хора са живеели и умирали, най-добре да посети викингския музей Линдхолм Хьое (Lindholm Høje) в Ньоресюнби, област Олборг.
Градчето е известно с най-старото открито от архeолозите викингско гробище на територията на Дания, състоящо се от над 700 побити в земята каменни блокове. За лош късмет на обитателите на селището през 1000 г. пр. н.е. целият район е бил затрупан от масивно пясъчно свлачище.
Но точно както се е случило с мумифицирания от лавата на изригналия Везувий град Помпей, и тук природното бедствие е способствало за чудесното съхранение през вековете на археологическите останки от този мини апокалипсис.
Къщата на Дявола
След тази пространна разходка из провинцията отиваме в столицата Копенхаген, а адресът, който търсим, е Laksegade 210, или улица "Сьомгова" 210.
Сградата на този адрес представлява интерес, защото в миналото е станала епицентър на най-загадъчния и определено най-известен случай с полтъргайст в страната, който и до ден днешен продължава да предизвиква тръпки на страх от минаващите покрай нея, както и да привлича туристи-любители на окултното от цял свят.
През една септемврийска вечер на 1826 г. обитателите на къщата изскачат на улицата с писъци, обладани от тотална паника. За часове мълвата за къщата, в която изведнъж започнали да хвърчат във всички посоки картофи, дървени цепеници и домакински прибори, плъзнала из цял Копенхаген и хората започнали да се стичат на улица "Сьомгова", за да се убедят със собствените си очи, че Дяволът е обладал къщата.
Полицаите, дошли да въдворят ред, регистрирали случката като произшествие от неизвестен характер, но теориите за това какво точно е предизвикало необичайните събития продължили да вълнуват мало и голямо години наред.
И аз бях там, пих и ядох, дето се казва, но нито една цепеница не видях да се носи във въздуха по волята на Лукавия.
Бункерите-мулета
Необичайното стадо от мулета на плажа в Блован (Blåwand) всъщност са стоманени бункери, останали от Втората световна война, които от ужасяваща реликва от миналото са превърнати в уникално произведение на изкуството.
След като Германия окупира Дания през 1940 г., по протежение на целия западен бряг на полуостров Ютландия са изградени 7 хиляди фортификационни съоръжения, изработени от стомана. Десетилетия след края на най-ужасяващия военен конфликт в новата история на човечеството бункерите продължили да си стоят там като уродливо напомняне за събитието.
В началото на 90-те обаче някои от бункерите са превърнати в скулптурни композиции, наподобяващи мулета като изборът на точно това животно съвсем не е случаен. Бидейки импотентни по приrода, мулетата са използвани от творците, участвали в проекта, като символ на ужаса от войната, който не бива да се повтаря, т.е. да се възпроизвежда повече.
Призрачните обитатели на замъка Воргор
Този замък, чиято история може да се проследи назад във времето чак до 1481 г. и за който очевидци твърдят, че призраците буквално се прескачат в него като зайци, се намира в община Брьондерслев, най-североизточната точка на Дания.
Замъкът нямаше да е кой знае колко по-различен от многото други такива на територията на страната, ако не му се носеше славата на обладан от духове, затова и се е превърнал любима дестинация на модерните ловци на такива, които срещу входната такса от 120 крони (30 лева) се надяват да чуят някой и друг смразяващ кръвта стон, идващ откъм подземните помещения за изтезания.
Безапелационно най-известният дух, обитател на Воргор, е Ингеборг Скел, известна още като Бялата дама. Приживе е била господарка на имението в периода между 1560 и 1604 г. и за нея се твърди, че зад привидния имидж на правоверна съпруга и християнка всъщност се крие вещица, която обичала да се заиграва с Дявола.
Но вещерството е най-безобидното, в което местните я подозирали. Жената била толкова зла, казват, че убила първородния си син, после съпруга си, а на всеки, когото залавяли да събира дърва за огрев в горите ѝ, без значение дали възрастен или дете, Ингеборг заповядвала да отрежат няколко пръста или направо цялата ръка.
Всички други, които я дразнели като например непокорни и злонравни прислужници били хвърляни да гният в така наречената куча дупка - килия толкова тясна, че човек нито може да се изправи, нито да легне в цял ръст.
Как после да не посетиш замъка, ако има дори минимален шанс да се запознаеш с духа на тази, меко казано, кръвожадна господарка!
