"От заран до вечер той стоеше на скалата, слушаше гълчът, пукотите, ударите на мотиките в земята, търкалянето на колцата, движението, смесения шум от усилията на гигантското дело" - така Иван Вазов описва как слепият Дядо Йоцо очаква първата българска железница, която ще мине през Искърското дефиле.
Главният герой в разказа "Дядо Йоцо гледа" е 84-годишен старец, живял в затънтено планинско селце, "загнездено в един висок усоен валог* на Стара планина, над Искърската клисура". Макар и слепец, единствен той в цялото село "вижда" прокарването на жп линията по дефилето като "символ на свободна България".
Именно този беловлас, "белобрад старец, но със здрав още изглед, с едро, почерняло, грубо лице", става вдъхновение за паметник на Вазовия герой около 80 години след смъртта на автора.
Едноименният паметник е издигнат през 2005 г. в село Очин дол, община Мездра (често погрешно изписвано и като Очиндол), което е на около час път от София по Искърското дефиле, и привлича туристи от близо и далеч.
Проектът за него е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а идеята е на Огнян Петров, който родом е от същото село.
Дарители и Община Мездра помагат за издигането на високата пет метра скулптура, а местните са горди, че родното им място се превръща в популярна туристическа отбивка.
То е предпочитано заради приказната гледка, която се открива от мястото на паметника - към Искъра, към железопътната линия, по която и до днес препълнени влакове извозват стотици работещи от София до Мездра и обратно. Погледът потъва в безбрежна зеленина. В контраст с нея са цветните, отлично поддържани градини в комплекса наоколо.
Приветлива беседка подканва към обяд на открито изморените от разходки в туристи. А за дошлите без пълни с раница с храна наблизо има малко китно заведение - предпочитано място за отмора и спорове сред местните.
Защо казваме спорове? Защото мястото, от което се предполага, че е гледал литературният герой на Вазов, всъщност е обект на спор.
Патриархът на българската литература наистина се е вдъхновявал и писал част от творбите си, съзерцавайки приказните гледки, които предлагат Искърското дефиле и широколистните му гори.
Според някои източници прототипът на Вазовия герой е живял в местността "Арто" в село Заселе, община Своге, където били разположени къщата и кошарите му. Твърди се, че истинското му име е Йордан Църнярски. Според някои разкази той ослепял след падане върху тила си по време на буря, докато бил със стадото си. Една зимна сутрин, години след като ослепял и след като с копнеж изживявал новото време на следосвобожденска България, го открили мъртъв на надвесената над Искъра негова любима скала - Злио Камик, разказва официалният сайт на Гара Бов.
Затова и местните твърдят, че тук именно Дядо Йоцо е "гледал", а не от Очин дол. Тази скала в Заселе е и мястото, където всяка година почитателите на Вазовото творчество и любителите на перото се събират в рамките на традиционните бовски празници в деня, наречен "С перо и песен на Злио Камик". А родословното дърво на Йордан Църнярски е изложено в читалищното фоайе в Гара Бов.
Къщата, в която се предполага, че е отсядал самият Вазов между 1917 и 1918 г. в търсене на вдъхновение, се намира в Бов - в махала "Данговци", разположена в южното подножие на връх Кошущки. Къщата е била собственост на Иван Дангов, чиято дъщеря се казвала Лица. В творчеството на Вазов тя се споменава като Лица Хубавица. Твърди се, че авторът е обичал да се разхожда в района, като стъпките му днес могат да се проследят по Вазовата екопътека, а къщата на Дангов досега е известна като Вазовата къща.
Екопътеката започва от Вазовата къща в Бов и води до четвъртия по височина водопад в България - Скакля. Приказен водопад, който в началото на пролетта е най-впечатляващ, но никой не остава разочарован и от разходка до там през лятото. Най-стръмната част от пътеката изкачва до върха на 100-метрови скали с приказна панорамна гледка към дефилето.
Каквато и да е реалната историята зад вдъхновението на Вазов, сигурно е едно - че ако тръгнете по стъпките му, несъмнено ще усетите духа, пресъздаден в неговите разкази. И особено в "Дядо Йоцо гледа". Дали ще отидете при паметника в мездренското село, или няколко километра по-нагоре по пътя от Мездра за София ще се отбиете в Бов, навсякъде ще чуете екотът на Вазов.
А истината може да потърсите в творбите му, особено тази година, когато се навършват 170 години от рождението на автора.
"Оттогава неговото любимо място за стоене беше скалата на петдесетина крачки от държавата му*, надвиснала над дълбоката клисура на Искъра, загърмяла от трескава работа. (...) Отиваше редовно на скалата, щом наближаваше часът на влака, за да чуе свирката и да погледа българската железница как фучи из устието. Железният път се свързва в мислите му с понятието за свободна България. Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време. Както преди, нищо не наумяваше в селото за него: само "свирката" му обаждаше това. И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа..."
- - -
* валог - падина, котловина
*държавата му - домът му
