Всичко започва с едно пътуване до Мексико.
През 2015 г., месеци след като е заснела последното си видео Hands To Myself, Селена Гомес е на почивка. Нейните приятели пият пиня колада и се забавляват на плажа, а тя е в стаята си и гледа филм след филм, докато стига до документалната лента за живота на Мадона Truth or Dare ("Истината или се осмеляваш").
Историята за славата, която проследява на екрана, я разклаща из основи, но тогава и самата Гомес не разбира защо. Спомня си само, че е изтичала при приятелите си и извикала: "Хора, трябва да гледате това".
Оказва се, че един от тях познава режисьора на филма Алек Кешишян и седмици по-късно Селена и екипът ѝ обсъждат възможността Кешишян да снима документален филм за поп звездата. Режисьорът обаче има своите условия.
"Ако искате да го направя както трябва, ще ми дадете пълен достъп до всичко. Така работих и с Мадона", казва Кешишян, но Селена Гомес не е готова да изпълни желанието му.
Необходими са и още 6 години и интензивна психотерапия, преди да позвъни отново на Кешишян с новината, че вече може да снима документалния филм за нея така, както той иска - разполагайки с цялата истина за звездата, която пиарите ѝ усърдно крият от медиите.
Лентата Selena Gomez: My Mind and Me под режисурата на Кешишян дебютира на 4 ноември в стрийминг услугата Apple+ и от разказаното пред камера се разбира защо въодушевлението на Селена Гомес от Мексико изгасва, когато разбира, че в документалния си филм трябва да е напълно откровена.
Не токсичната ѝ връзка с Джъстин Бийбър е темата, заради която се чувства неудобно. Нито годините ѝ в Disney. Гомес се е притеснява да говори за биполярното си разстройство и менталните проблеми, които ескалират в началото на 20-те ѝ години.
"Искам да съм честна с вас - била съм в 4 психиатрични центъра. Имала съм моменти, когато не мога да контролирам чувствата и възприятията си, независимо дали те са хубави или лоши", разказва Селена за The Rolling Stones.
Периодите ѝ на превъзбуда и меланхолия са в режим на ротация от години, но никой около нея не отдава голямо значение на това. Случвало се е да е толкова изпълнена с енергия, че да не успява да заспи по цели нощи. Имала е и фази, в които не намира стимул да стане от леглото.
Приятели ѝ я посещават, храната ѝ се носи на поднос в спалнята, но никой не предполага, че състоянието ѝ е сериозно до 2018 г. Тогава звездата започва да чува гласове в главата си, които стават по-силни и по-силни, заглушавайки реалния свят около нея.
Приета е в психиатрично заведение и заради халюцинациите първоначално диагностицирана с психоза и тежка параноя.
"Едно от най-страшните неща на психозата е, че не знаеш кога и дали ще приключи. Понякога продължава с дни, друг път - със седмици, а понякога и цял живот", споделя Гомес.
След известно време стреляне напосоки, лекарите се спират на друга диагноза - биполярно разстройство, обясняващо редуващите се епизоди на мания и тъга, които я връхлитат, без нищо да ги е провокирало. След като напуска заведението, Гомес намира психиатър, който ѝ изписва лечение, бавно подобряващо психозата, докато тя напълно не изчезва.
Контролът над биполярното разстройство обаче е далеч по-сложен. Селена пие медикаменти, които не ѝ позволяват един ден да износи и да кърми собственото си бебе. Следи за изостряне на симптомите, понеже ако това се случи, има опасност психозата да се върне.
Малко преди началото на пандемията от COVID-19 звездата гостува в университета "Станфорд" и говори с лектори за грижата за психичното здраве, а от тях разбира, че дребните ориентири, които има за контрол на заболяването си, са непознати за обществото.
А щом са непознати, има голям риск да ескалират и да доведат състоянието до фаза, в която психозата е необратима. Този информация променя мнението на Гомес да държи в тайна психичното си здраве и решава да разкаже от А до Я за преживяванията си, докато се адаптира към диагнозата в документалния филм Selena Gomez: My Mind and Me.
Осъзнава, че ако продължава да мълчи, ще засилва стигмата и разпространяването на митове за биполярното разстройство.
"Този филм не е за мен. Аз съм само лицето на проблема. Дали аз съм точният човек, който трябва да говори за това? Не знам. Но се надявам да помогна за осведомеността относно психичното здраве. Иска ми се да има повече дискусии, които ще са от полза на медицината за превенция на проблема", разказва Гомес в документалния си филм
Премиерата на Selena Gomez: My Mind and Me бе на 4 ноември едновременно със стрийминг дебюта в Apple+. На червения килим заедно със Селена бяха Франсия Райса, Камила Кабейо, Били Айлиш, Оливия Родриго. Тейлър Суифт, за която Гомес казва, че е единствената ѝ приятелка в музикалната индустрия, от дистанция ѝ каза, че се гордее с нея.
"А Кара (моделът Кара Делевин бел.ред.) доведе две стриптизьорки, защото искала на следващия ден пресата да пише, че събитието е било смесица от изискано и еротично", шегува се изпълнителката.
Селена така и не е гледала филма за себе си и не смята да го прави. Минути преди прожекцията да започне излиза от залата и се връща, когато публиката е на крака.
Част от терапията ѝ изисква да не дълбае излишно в травмата си и да стои далеч от социалните мрежи. От години Гомес не е отваряла някоя от масовите платформи. Дала е всички пароли на асистента си, който качва снимки и послания до феновете, а тя се посвещава само на занимания, които ѝ носят спокойствие.
"Сега минавам през най-слънчевия период в живота си. Нищо не може да се сравни с удоволствието да съм вкъщи, пред камината, да чета книга или да гледам сериал. Вярвам, че има нещо над мен, вероятно - биполярното ми разстройство, което ме държи смирена. Без него сигурно щях да бъда поредното празноглаво същество, което живее, за да носи хубави дрехи през цялото време", разказва Гомес.
