Дълбоки преспи, пременени борове, натежали от сняг скосени покриви на дървени алпийски хижи, ширнала се белота, тонизиращ зимен студ, който прави планинския въздух кристален. Това е ски почивката, която все още си представяме и която ще получаваме все по-трудно и по-рядко.
С всяка изминала година тя се оттегля все по на север или на все по-голяма надморска височина.
Снежните дни намаляват, линията на снега се вдига по-високо в планините, курортите разчитат все повече на изкуствен сняг, а традиционни зимни занимания като пързаляне с кънки по замръзнали езера или ски бягане могат да се практикуват все по-рядко и за по-кратко през зимата.
Бъдещето на зимните спортове и почивки изглежда доста мрачно и показва какво готвят климатичните промени не само на любителите на снега и студа, но и на цели индустрии, свързани с тях.
Тази година положението е още по-критично заради енергийната криза в Европа, която допълнително притиска курортите и ги кара да предприемат всевъзможни мерки - от намаляване на производството на изкуствен сняг до затваряне.
За някои от най-малките сметката не излиза. От управата на Панарота - малък курорт с няколко писти на височина от 1500 до 2000 м в изключително популярния район на Трентино в Италия - обявиха, че изобщо няма да отворят тази зима. Причината - прекалено големи разходи.
На по-големите пък се налага да пестят всеки киловатчас енергия, а повечето и да увеличат цените - както хотелите, така и концесионерите на ски съоръженията.
Във Франция около половината от курортите се готвят за сметки за ток от три до шест пъти по-високи в сравнение с предишните сезони. Във Вал Торанс, в Алпите, картите за лифтовете ще скочат с 9%, а цените на пакетите за зимни почивки на един от големите туроператори - Sunweb, нарастват с 8 на сто, съобщи френският "Монд".
В Италия, в Dolomiti Superski area, която обединява 15 курорта в Доломитите, цените скачат с 10%. Сезонната карта в Юнгфрау в Швейцария вместо 783 евро този сезон ще е 857 евро, съобщава Lonely Planet.
В България още не са оповестени цените за предстоящия сезон, но очакванията на хотелиерите и концесионерите също са за по-високи цени в сравнение с предходния.
Ръстът на цените в Европа можеше да е още по-голям, но масово курортите ще опитат и да пестят енергия. Мерките включват намаление на отоплението, ограничения за нощно каране, по-бавни лифтове и по-малко производство на сняг.
Във Вал д'Изер във Франция скоростта на лифтовете ще бъде намалена от 5 на 4 метра в секунда в по-малко натоварените часове, или 1 минута по-дълго пътуване за клиентите. В Морзин и Авоя освен това ще спират осветлението нощем в някои райони на курортите, ще намалят температурата в обществените басейни с 2 градуса и ще изключат по-рано коледната украса.
Вал Торанс и Шамони ще намалят и производството на изкуствен сняг. Във Вал Торанс, който е сред най-високите в Европа - на 2300 метра, се наложи и отлагане със седмица на старта на сезона през ноември заради липса на достатъчно сняг.
Обикновено курортът е сред първите, които започват работа през зимата, а забавянето на снега може би сочи, че проблемът с енергийната криза е по-малкият.
Такива знаци идват и от други места в Европа - състезания от световните купи в различни зимни спортове бяха отменени или пренасочени заради липса на сняг и това далеч не се случва за пръв път.
Конкретно в южната част на Алпите миналата зима беше с рекордно малко снеговалежи за последните 60 години, а измерванията сочат, че за последния век температурите в планинския масив са скочили с 2 градуса.
Това може да не звучи като особена разлика, но резултатът е покачване на т.нар. линия на снега и той вече пада по-рядко и недостатъчно за дълго поддържане на писти под 2000 метра.
Снежният сезон в Северното полукълбо намалява с 5 дни на десетилетие от 70-те години на миналия век, сочат данните на Европейската агенция по околната креда.
Според проучване, публикувано в изданието Hydrology and Earth System Sciencies и цитирано от National Geographic, ако парниковите емисии останат на настоящите си нива, до края на века снежните дни в Алпите ще намалеят на половина.
Това означава, че на сериозната височина от 2500 метра ще има сняг три месеца по-малко.
Ефектът отдавна се усеща от по-малките курорти на около и под 1500 метра. Толкова ниско те трудно могат да разчитат на естествен сняг, сезонът се скъсява до един-два месеца и във Франция ежегодно има нови и нови курорти, които напълно спират работа поради липса на достатъчно посетители.
Проучване на университета в Гренобъл сочи, че от 169 ски курорта, прекратили работа във Франция от 1951 г. насам, половината от фалитите се дължат на липса на сняг.
От това пък страдат цели планински региони, тъй като местните хора губят поминъка си.
Обикновено курортите опитват да решат проблема с изкуствен сняг. Това обаче е скъпо, изключително ресурсоемко и невъзможно при високи температури.
От 20-ина години насам изкуственият сняг, който се генерира от вода, се използва все повече. Данните на организацията на ски зоните във Франция сочат, че да последните 25 г. изкуственият сняг е намалил значително дните, в които в курортите не може да се кара. Само във Франция обаче за целта се използват 25 млн. кубични метра вода годишно, а курортите имат нужда и от огромни резервоари, в които да я съхраняват, пише "Монд".
За производството на такъв сняг се използват и големи количества електроенергия- до 2 киловатчаса на кубик само от едно оръдие, а за целта са нужни стотици.
Проучване сред курортите сочи, че в последните години за направата на 39 на сто от пистите в страната е използван изкуствен сняг, което е доста по-малко в сравнение с останалите алпийски страни. В Италия те са 90 на сто, в Австрия - 70, а в Швейцария - 48%.
Почти никога пистите не са изцяло от изкуствен сняг - обикновено той се ползва за основа, така че да има достатъчно дебела покривка. И далеч не всички могат да си го позволят - за да може да замръзне водата и да се задържи снегът, температурата трябва да е около и под нула градуса, което все по-често е проблем за пистите, които са на по-ниско.
Паралелно с това снегът се отдръпва и все по на север. В Южна Финландия ще става все по-трудно да се практикуват традиционни зимни забавления, свързани със сняг и лед, гласи анализ на Финландския институт по околна среда.
Това вече се наблюдава в последните години в страната, както и в Швеция и Норвегия. В по-южните части езерата или не замръзват, или не формират достатъчно дебела ледена покривка, в Южна Норвегия вече има зими, в които се налага за часовете по ски бягане в градините и училищата да се произвежда изкуствен сняг.
Анализът на института сочи, че под особена опасност е именно ски бягането - традиционен и масов спорт в тази част на света, който се практикува като джогинг - близо около дома. За него се ползват писти дори в градовете или в непосредствена близост, стига да има сняг.
Обикновено пистите са безплатни на хората, но прогнозата на института е, че това може да се промени, ако се стигне до изкуствен сняг, а в южната част на Финландия може и това да не помогне заради покачващите се температури.
Затова на финландците, шведите и норвежците може да се наложи нещо немислимо доскоро - да пътуват към най-северните части на страните си, само за да могат да покарат ските, които доскоро за тях бяха традиционно ежедневие.
Зимните курорти постепенно ще се нагодят и доста от тях ще оцелеят, предлагайки занимания и почивки в планината без сняг - този процес вече тече. Зимните почивки обаче вече никога няма да са същите.
