Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Попитахме историк: Къде "Наполеон" на Ридли Скот се разминава с историята

Д-р Александър Стоянов разглежда някои от историческите пробойни във филма за живота на френския император Снимка: Apple TV+, изд. "Сиела"
Д-р Александър Стоянов разглежда някои от историческите пробойни във филма за живота на френския император

Едно от основните обвинения към новия филм на Ридли Скот - "Наполеон", е, че макар да става въпрос за адаптация на живота на реална историческа личност, фактите във филма са меко казано неточни.

Колко големи обаче са разминаванията между описаното в лентата и реалните събития?

Обърнахме се с този въпрос към историка д-р Александър Стоянов, автор на издадената съвсем наскоро биография на Наполеон Бонапарт, в която той събира данни от над 150 различни изследвания плюс няколкостотин първични източника за живота на френския император и генерал.

Исторически достоверен ли е филмът на Ридли Скот?

"За съжаление не. Както и другите му исторически филми, "Наполеон" страда от сериозни фактологически пробойни - като се започне от мястото на героите във филма и се стигне до начина, по който се водят основните сражения", коментира д-р Стоянов.

По думите му това не би било проблем, ако подобно други исторически филми на Ридли Скот като "Гладиатор" и "Небесно царство", които също са много исторически неточни, и този беше добър чисто кинематографично.

"Те не ти дават време да си поемеш дъх и да се чудиш "Това наистина ли се е случило така?" Самият факт че "Наполеон" оставя у зрителя достатъчно време, за да разсъждава над историчността на лентата, подсказва, че не е направен както трябва", допълва историкът.

Кои са най-големите разминавания между реалните факти и показаното във филма?

Макар да заявява, че разликите са много, д-р Стоянов посочва като много ярък пример показването на битката при Аустерлиц, която по думите му няма нищо общо с реалното сражение.

"На първо място Наполеон никога или почти никога не се брани, особено при Аустерлиц. Там голяма част от сражението протича под формата на френско настъпление в центъра, а Бонапарт дирижира маневрите на своите полкове с точността на диригент", посочва историкът

"Прочут е моментът, когато той пита един от генералите си колко време му трябва, за да превземе един ключов хълм и след като му докладват че са нужни 20 минути, той оглежда полесражението още веднъж и издава заповед, която с точност до минутата улавя момента, в който вражеската позиция ще е най-уязвима", допълва още той. 

Друг момент на изкривяване на историята във въпросната битка засяга избиването на руснаци и австрийци в ледените води на намиращите се в близост езера.

Д-р Александър Стоянов, автор на книгата "Наполеон (Биография)" Снимка: изд. "Сиела"
Д-р Александър Стоянов, автор на книгата "Наполеон (Биография)"

"Френските оръдия действително поразяват няколко езерца по пътя на отстъпващия враг, но общия брой удавени и измръзнали не надхвърля 200 души, а такова единично, голямо езеро просто не съществува", коментира той.

По думите му сходен момент има и при стрелбата по пирамидите - в действителност сражението срещу египетските войски се води на няколко километра от монументите, а нито едно оръдие от онази епоха не би могло да изстреля снаряд, който да удари върха на Хеопсовата пирамида.

Според Стоянов в тези случаи говорим повече за творческа символика, отколкото за нещо друго. Той обаче вижда още един проблем, който изпъква дори на творческо ниво.

"Лично за мен е проблемен и фактът, че Наполеон е на една и съща възраст през целия филм, което убива ефекта от неговото кариерно развитие, младостта му, която е ключова при възхода му, както и градацията му като личност в периода 1794-1814 г. Хоакин Финикс е разкошен актьор, но освен че сценарият не му позволи да играе, той няма как застинал в настоящия си образ да предаде динамизма на неговото развитие като личност и като двигател на цяла една епоха", обяснява Александър Стоянов.

Митовете за Наполеон

През годините са се наложили множество митове за личността на Наполеон Бонапарт, които обаче не отговарят на реалността. Такъв пример според историка е въпросът за ръста на френския император.

"В действителност Наполеон е бил висок около 168-170 см, което за онази епоха е всъщност един нормален ръст, впрочем по-висок от повечето известни политически фигури от началото на XX век като например Ленин или Хитлер, а от нашата история - Борис III", коментира д-р Стоянов. 

По думите му обаче въпреки това във Франция високите и снажни генерали винаги са били на мода.

"В мемоарите си един сержант от Наполеоновата армия изтъква, че френският войник е свикнал да бъде командван от високи и красиви мъже", коментира историкът, като допълва, че в този смисъл Наполеон не е нито висок, нито особено красив.

Той посочва, че особената прическа на Бонапарт в началото на кариерата му в армията му е спечелила прякора "Кокершпаньолски уши", а войниците му продължават до самия край да го наричат "Малкият ефрейтор", особено високите над 185 см гренадири от Старата му гвардия.

По думите на историка проблем за Наполеон се превръща и тежкият му диалект, който става причина за подигравки дори и от страна на близките за генерала хора.

За биографията на Наполеон Бонапарт

Снимка: изд. "Сиела"

Самото написване на книгата "Наполеон (Биография)" отнема на д-р Александър Стоянов "6 седмици къртовски труд от зори до среднощ" - експеримент, който той сам признава, че не смята да повтаря повече.

Резултатът е един наистина обстоен поглед върху живота на може би най-великата френска личност от историята, която е предадена на лесен за разбиране език в стила на научно-популярната литература. Към текста има и множество пояснителни бележки, които да помогнат на читателите да не се чувстват объркани сред множеството имена и събития.

"Това е осмата ми книга и лично аз, а и редакторът ми Мирослав Александров, с когото работим заедно вече 8 години, смятаме, че е най-добрата, която съм писал", коментира д-р Стоянов.

Кой е най-интересният период от живота на Наполеон Бонапарт

"Това е периодът 1796-1799 г. - трите години, в които той се издига и налага като генерал, сражава се в Италия, а след това заминава за Египет и се връща тъкмо на време, за да стане Първи консул. Точно този период е покрит от два от трите тома, за които единствено сме сигурни, че са диктувани лично от Бонапарт", коментира Александър Стоянов на въпрос коя част от живота на френския генерал му е била най-интересна.

"Третият е посветен на Ватерло, но аз принципно не си падам по финалите, особено на добрите истории, защото когато прочетеш една такава, често се случва да седиш в ступор известно време с едно чувство на неопределеност и несигурност, без да си наясно на къде да продължиш", допълва още той.

---

Книгата на д-р Стоянов "Наполеон (Биография)" е издавана от изд. "Сиела", като авторът ѝ ще раздава автографи на зимния Панаир на книгата в НДК на 10 декември между 11:00 и 12:00 часа.

 

Най-четените