"Украинската офанзива буксува" е новият лайтмотив както на путинолюбивите флора и фауна, така и на онези лековерни люде, които се надяваха, че магическите Леопарди и Химарси ще прогонят руснаците обратно на изток.
Всъщност, развоят на войната в Украйна е съвсем логичен и закономерен, съпоставен с историята на военното дело. Ето няколко факта:
- Украйна е в пъти по-малка от Русия във всяко едно географско, икономическо и военно отношение
- Въпреки това именно Украйна е в настъпление, а Русия се брани
- Русия има вековна традиция в това да се брани и печална традиция (също вековна) в това да напада първа
Един поглед върху войните, водени от Русия през последните 500 години, показва, че москвичите и техните по-късно всероссийски наследници и съветски потомци са посредствени в нанасянето на първия удар. Реално, войните с Османската империя са единствените конфликти и то чак след 1768 г., в които Северната империя е успешен "агресор" т.е. държавата, наченала съответната война.
В този контекст, случилото се в Украйна е пореден епизод от една дълга поредица, започнала с Ливонската война в средата на XVI век.
Схемата обикновено изглежда така: Русия напада с огромни сили -> Те са корумпирани, зле снабдени, командването не е добре стиковано, вътрешните фракции се бият по между си повече, отколкото срещу врага -> Руските войски са надвити - понякога в достойна схватка (изтеглянето на Суворов от Италия), понякога позорно (инвазията в Полша, 1921г.) -> Тук следват два сценария - 1) Подписва се мир и се запазва статуквото; 2) Врагът пробва инвазия в самата Русия;
Във втория сценарий обикновено се корени и славата на руските военни успехи - защитата на огромната, лишена от инфраструктура територия, в която разстоянията, природните дадености и климата, превръщат дори най-грижливо планираната инвазия във военна катастрофа.
Именно географията предопределя естеството на руската стратегия, оперативно изкуство и тактика. Съвсем естествено е държава с тези дадености да умее да се брани и трудно да мобилизира силите си в офанзива. Поколения наред дефанзивната доктрина се изгражда, модифицира и усъвършенства.
Очаквано, Русия успя бързо и ефективно да изгради многопластова отбрана в дълбочина, която трудно ще бъде преодоляна. Същевременно, богатата традиция на провали в офанзива означава, че руското военно командване не може да бъде лесно разколебано от неудачите в нападение.
Въпреки това, не бива да подценяваме ефекта от поражението през 2022 г. върху морала на руснаците.
В предните векове провалените офанзиви са се случвали в състояние на пълно медийно затъмнение (или направо липса на медии) спрямо руското общество. Също така, Русия е губела битки, но от други Велики сили, а не от второстепенни политически играчи, какъвто е Украйна.
Унижението от провалите през 2022 г. може да се сравни с катастрофата в Руско-японската война от 1904-1905 г., когато една смятана за нищожна, изостанала държава (Япония), разгромява една от шестте Велики сили. Шамарът отеква глобално. Глобално отекна и миналогодишната украинска плесница.
При цялото си bravado, базирано на ядрена мощ, хиляди танкове, ракети и военна техника, която уж е "самой лучших в мире"*, Русия е поставена в глуха отбрана от Украйна. Това не е активното отстъпление с боеве и контраатаки на Кутузов срещу Наполеон, нито е галантната кампания на Суворов срещу Революционна Франция.
Не е нито защитата на Сталинград от Чуйков или маневрите на Петър Велики срещу шведите в периода 1701-1706 г.
Вече в продължение на десет месеца Украйна държи пълната инициатива на фронта.
Да, украинската офанзива напомня на каменоделец, който бавно и с много усилия кърти парчета от гранитния блок. Но руската отбрана е гранитен блок - корав, непреклонен, но безнадеждно пасивен. С този темп и развой на събитията въпросът не е дали блокът ще се пропука, а кога.
Отчаяният ход с взривяването на язовир "Каховка" и бунтът на Пригожин са сигнали за сериозни проблеми и дори отчаяние. Законът за одържавяването на десетките наемнически войски от средата на миналия месец говори за отчаяна нужда от ресурси и контрол от страна на държавата.
Същевременно, Путин не може да си позволи война с пълна мобилизация на населението с цел инвазия навън. Както речите му показаха, споменът от 1917 г. е твърде болезнен. Първата световна война е вероятно най-катастрофалното фиаско в руската история и вече 105 години тегне над умовете и сърцата на руските лидери.
Това, което е важно за Украйна, е да запази войната в своите граници, без прехвърляне на военните действия в Русия.
Историята е недвусмислена - само когато външните сили водят ограничена война, с ясни цели и обозрими географски рамки, само тогава Русия може да бъде наистина победена. Това се доказва от Ливонската война през XVI век, от Смоленската война през XVII век, от Кримската война през XIX век и от Руско-японската, и Съветско-полската войни през ХХ век.
Русия няма нужда да бъде разгромена и надвита на своя територия. Достатъчно е да бъде победена и унизена на украинска земя и да бъде принудена да признае наново границите по Будапещенската спогодба.
Такъв звучен шамар ще произведе необходимите приливни вълни във вътрешната политика. Русия ще бъде хвърлена в период на политически катарзис и реформи, който има шанс да породи система, която макар и враждебна към Запада, да бъде пълноценен и адекватен участник в международния политически ред.
Това, на първо време, би било повече от достатъчно, за да живеем е един по-мирен и хубав свят.
---
Текстът е взет от страницата на историка доктор Александър Стоянов с негово позволение. Заглавието и акцентите са на редакцията.
* "самой лучших в мире" - "най-добрите на света"
