Ако трябва да бъдем честни, Джеймс Бонд е най-лошият шпионин, който може да съществува. Никога не си прави труда да си прикрие името и абсолютно винаги успява в някакъв момент да попадне в плен на враговете си.
В истинския живот нещата не се случват така, а най-добрите шпиони не могат да си позволят да бъдат разкрити и заловени. Това важи особено много и за началниците им, които пък трябва да дават пример.
Неслучайно и един от най-успешните директори на разузнавателни служби завинаги ще бъде запомнен като "Човекът без лице"именно заради своята потайност.
Истинското му име е Маркус Волф и е топ шпионин с почти митичен образ по време на Студената война, ръководител на външното разузнаване на Германската демократична република (ГДР) в периода 1952 -1986 г.
През цялото това време той стои в сянката на своя шеф в Министерството на държавната сигурност (ЩАЗИ) - Ерих Милке. Но това е съвсем целенасочено, тъй като само по този начин Волф би могъл да движи спокойно своята мащабна мрежа от шпиони в продължение на повече от три десетилетия.
Роден е през 1923 година в Хехинген - в днешната провинция Баден-Вюртемберг. Баща му е известният лекар и драматург Фридрих Волф, който поради еврейския си произход и комунистическите си убеждения, е принуден да напусне Германия през 1933 година.
Цялото семейство, сред което и брата на Маркус - Конрад - станал по-късно популярен филмов режисьор - живеят до 1945 година в Съветския Съюз. Бъдещият шпионин израства и се образова в СССР, който става неговата втора роднина. Неслучайно през целия си живот е познат сред близките си като Миша.
"Често ме обявяваха за "половин руснак" на шега, снизходително, а понякога и критично, но аз никога не приемах това като обида. Когато посещавах Москва по-късно по служба, излизах от германската си идентичност, винаги когато можех, и бродех улиците като обикновен московчанин", пише самият той в своята книга "Супер шпионин".
В младежките си години е член на Младежкия интернационал, а след края на Втората световна война се завръща в Германия, където работи като журналист, отразявайки Нюрнбергския трибунал от Съветската окупационна зона в Берлин.
За две години работи и в източногерманското посолство в Москва, където е набелязан да заеме позицията, която ще определи целия му живот.
През 1952 г. му е поставена задачата да стане първият началник на външното разузнаване на Източна Германия.
През по-голямата част от кариерата си е известен като "Човекът без лице", тъй като чак през 1978 г. западните служби разбират как изглежда. Едва тогава агенти на САПО (шведското разузнаване) успяват да го снимат, докато е на посещение в Стокхолм.
Впоследствие самоличността му е потвърдена от източногермански беглец, потърсил убежище на Запад, който разпознава кой е човекът на снимката.
"Той ще остане в историята като един от най-успешните началници на шпионски служби", твърди за The Guardian Йохан Щад, експерт по историята на ЩАЗИ.
"Само че негативната страна на работата му също не трябва да бъде забравена - например неговият отдел за дезинформация за Западна Германия, който разпространяваше клюки и лъжи, за да оклевети западните политици", допълва експертът.
Това обаче е само част от мащабната дейност, ръководена от Волф. Той е начело на една обширна мрежа от 4000 шпиони, сътрудници и доносници, която действа в Източна Германия и чужбина, най-вече ФРГ.
Те действат в рамките на по-голямата структура ЩАЗИ - най-мащабната организация в Източна Германия с огромно влияние върху почти всеки аспект от живота на обществото.
Смята се, че до рухването на комунистическия режим ЩАЗИ разполага с над 90 000 щатни служители и още поне 300 000 доносници при население от около 16 милиона души.
Като шеф на Службата за външно разузнаване Волф постига големи успехи с инфилтрирането на шпиони в правителствените, политическите и бизнес кръговете на Западна Германия.
Без съмнение най-големият от тях е свързан с аферата "Гийом", която води до оставката на западногерманския канцлер Вили Бранд.
Още в средата на 50-те Гюнтер Гийом и жена му Кристел, също таен агент на ЩАЗИ, емигрират на Запад, преструвайки се, че бягат от комунизма. Само че истинската им задача е да проникнат в политическата система на ФРГ.
С годините Гюнтер се издига в рамките Немската социалдемократическа партия и успява да стане близък приятел и личен секретар на канцлера Бранд.
Когато дейността му е разкрита, в страната се разразява огромен политически скандал, който струва поста на Бранд и 13-годишна присъда за Гийом.
Все пак през 1981 г. агентът на ЩАЗИ е върнат в Източна Германия при размяна на заловени шпиони между двете страни. Цялата дейност на Гийом през годините, в които той е крадял информация, през по-голямата част от времето е лично дирижирана от Волф.
Шефът на ЩАЗИ е известен и с използването на по-нестандартни стратегии, като например агенти тип "Ромео", които съблазнявали западногермански правителствени служителки.
През кариерата си работата на Волф го свързва и с един от най-издирваните крайно-леви терористи по време на Студената война - венецуелецът Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала. В книгата си Волф го определя като "най-проблематичния клиент на ЩАЗИ."
Оставката на Волф през 1986 г. идва във време, когато тогавашният шеф на Кремъл Михаил Горбачов започва курса на реформи в Съветския Съюз, отхвърлян от ръководството на ГДР. Самият той се разграничава от хардлайнерите в партията и подкрепя провеждането на реформи.
"Въпреки множащите се предупреждения от собствените ни редици, не можахме да предотвратим това, че държавното ръководство продължи да живее в свой собствен свят и не съумя да се справи със ситуацията, даже и когато хората започнаха да бягат. Това остави горчив вкус за нас, комунистите", казва той пред близо един милион души по време на масова демонстрация малко преди падането на Берлинската стена.
Под освирквания Волф се опитва да призове към ново начало, при участието на Германската единна социалистическа партия, която по онова време вече е загубила своя монопол над властта.
За подобно нещо обаче е твърде късно.
Точно преди обединението Волф временно бяга към Москва, но се връща през 1991 г. в Германия, където е съден по редица обвинения, включително и за държавна измяна. В крайна сметка получава условна присъда и затворът му се разминава.
"Не мога да кажа, че се гордея с това, което правех", споделя Волф пред Reuters, след като е окончателно оневинен. "Все пак не мисля, че съм живял за нищо".
