Когато започва да трупа пари по "схемата Понци" - добре познатата финансова пирамида, Бърнард Мейдоф е вярвал, че може да излезе от нея чист и неописуемо богат. С течение на времето и нарастването на банковите му сметки обаче започнал да осъзнава, че арестът му е неизбежен.
Използвайки двата най-сигурни инструмента на всяка финансова измама - човешката алчност и наивност, Мейдоф успява да измами десетки хиляди души с общо 65 милиарда долара. Сред излъганите са и холивудски знаменитости.
Заради инвестиционната си схема през 2009 г. той е осъден на 150 години затвор. Няколко пъти Мейдоф искаше облекчаване на наложената му присъда, а като аргумент посочваше бъбречното си заболяване. Миналата година неговите адвокати за последно подадоха документи, използвайки пандемията от COVID-19 и подчертавайки, че при евентуално заразяване, симптомите му на бъбречна недостатъчност ще се обострят. Искането бе отхвърлено.
Измамникът, който на 29 април трябваше да навърши 83 г., почина на 14 април във федералния медицински център в Северна Каролина от естествена смърт.
"Бърни до самата си смърт живееше с чувството на вина и съжаление за престъпленията си. Той беше баща и съпруг, беше интелигентен. Без съмнение не беше перфектен, но беше човек", написа адвокатът му Брандън Семпъл.
За хиляди хора обаче Бърни е човек, обрал спестяванията им по класическа финансова пирамида.
Започнал през 80-те години, той успява да привлече милиарди в хедж фонда си, обещавайки двойна възвръщаемост на инвестициите, но всъщност е прилагал стара схема за измама, известна като "Схемата на Понци".
За разлика от класическата "Схема на Понци" моделът на Мейдоф не предлагал еднократна и висока възвръщаемост на вложените средства, а постоянна. Хората, които е измамил, също не са случайни. Внимателно е подбирал клиентите на инвестиционния си бизнес, а тактиката му е била "твърде сложно е за външни хора и няма да бъде разбрано".
Според информацията на някои издания Мейдоф е работел в богат еврейски кръг и само с хора, с които се е запознавал лично. В елитния му клуб от клиенти са присъствали Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и Стивън Спилбърг. Само Меркин е "изгорял" с близо 1 милиард долара.
Но в началото никой не подозира за това. Данните за инвестициите на измамника са строго охранявани, а единственият начин да разберете повече за дейността на компанията му е при лична среща. Някои медии през 80-те и 90-те го възхваляват, но други започват да се съмняват в бизнеса му, тъй като изплащал нереално високи проценти на инвестиционните си партньори.
Доволните клиенти обаче били най-добрата реклама, която Мейдоф използва години наред, а голяма част от тях публично се хвалели със стабилни печалби. Но с годините аурата на клуба, в който богатите стават още по-богати, започнала да се разпада и все повече хора започнали да се замислят откъде идват парите, с които той плаща на акционерите си.
Този въпрос си задават и 16 служители на Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ (SEC), които започват проверка на бизнеса му. Но Мейдоф имал роднини в SEC и чрез тях успява да се размине само с фиктивно разследване.
Големите печалби, с които се свързвала компанията му, продължавали да привличат внимание и от финансови анализатори неведнъж се изисквало да повторят успеха му.
Сред тях е Хари Маркополос, който започнал да имитира публичната версия за висока възвръщаемост на инвестициите в компанията Rampart Investment Management. След 4 часа опити разбира, че толкова впечатляващи успехи са невъзможни на практика и достига до елементарното заключение: това, което Мейдоф прави, е една огромна измама.
Следва нов сигнал до SEC, придружен от ясното обяснение на Маркополос, което показва, че на думи теориите на Мейдоф може и да звучат прекрасно, но когато се стигне до математика, печалбите са нереални. Финансовата крива при него е вървяла само нагоре, а от основаването си компанията му е имала само един месец на регистрирани загуби.
След като Хари Маркополос не получава отговор от комисията, той изпраща заключенията си до медиите, но никой не желае да ги публикува. В същото време престижът на един от най-големите хедж фондове в света продължава да расте и всички да се питат: каква е тайната на този Мейдоф.
А тайната на успеха му се оказвала стара, колкото света. Мейдоф е използвал класическата финансова пирамида или т.нар. "Схема на Понци" с тази разлика, че не е привличал обикновени хора, а само богаташи. Той успял да ги убеди, че е измислил система, с която вложените от тях пари ще се удвоят за кратко време.
Хванал в капана първите си жертви, той продължава да търси нови хора и със свежите пари изплащал предполагаемите пари на предишните инвеститори. В действителност не е направена нито една сделка, а само са превеждани пари от една банкова сметка към друга.
Центрофугата се завърта успешно и през новото хилядолетие. Потокът от желаещи да се включат в инвестиционната схема, която обещава "дъжд от пари", не стихва и дори стотици души да се откажат едновременно и да поискат обещаните си печалби, Мейдоф разполага с достатъчно средства, за да преведе сумите.
Успява да изплати и 105 милиона долара на най-големия си клиент Bayou Group, след фалита им през 2005 г.
Незнайно защо всички спазвали политиката на мистерия и никой не обсъждал открито инвестициите си в хедж фонда. Клиентите дори се съгласявали да нямат онлайн достъп до сметките си и да не следят случващото се с парите им.
Но през 2008 г. балонът се пука, понеже се случва нещо, което не Мейдоф не е успял да предвиди.
На световните борси индексът "Дау Джоунс" пада главоломно и светът изпада в дълбока финансова криза, засегнала най-вече американските пазари. "Лемън Брадърс" обявяват банкрут и инвестициите падат до минимум. Всички клиенти на Мейдоф започнали да искат парите си обратно.
Никога преди не му се е налагало да прави толкова чести преводи и положението бързо достигнало до критично ниво заради липсата на достатъчно финанси. Искал от някои клиенти отсрочка, не я получил, опитал се да вземе заеми, но също ударил на камък и в съзнанието му започнала да се избистря единствената перспектива за бъдещето му - затвор.
Два дни преди ареста успява да преведе на синовете си 170 милиона долара и да признае, че е иницирал финансова измама. Именно неговите синове го издават на властите.
На 11 декември 2008 г. Бърнард Мейдоф е арестуван, а година по-късно е признат за виновен за най-голямата финансова измама в историята на САЩ. От съдебната скамейка той казва, че се чувства облекчен, тъй като от години го преследвала параноя, че ще го хванат и след като това се случило, страховете му изчезнали.
Когато е попитан защо не е спрял навреме, той отговаря, че е искал, но е било твърде сложно. Мейдоф признава, че в апогея си е използвал пари на престъпни групировки от Русия и Колумбия и заради тях оттеглянето му не е било толкова лесно.
След като миналата година отново помоли съда за смекчаване на 150-годишнината му присъда, той заяви, че дълбоко съжалява за станалото - за хората, които остави без цент на прага на най-сериозния финансов трус за съвременното общество, и за сина си Марк, който се обеси, след като с години не можеше да си намери работа, носейки името на баща си.
Мейдоф си отиде не като гений или иноватор, а като мъж, който добре познава човешките слабости и знае как да натрупа милиарди от тях. След като схемата му е разкрита, масово хората обясняват съществуването ѝ с патологичната човешка глупост.
Вярата на хората, че могат да станат по-богати, без да полагат усилия, е колелото, задвижило както измамата на Мадоф, така и на всички останали финансови измами в историята.
Много анализатори смятат, че ако финансовата криза не се бе случила, пирамидата на Мейдоф щеше да функционира и до днес, крепяща се на нови инвестиции от хора, които чакат парите им да се удвоят, без да се стараят за това.
