Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Last Call For Istanbul" - романтика по турски с Къванч Татлату и Берен Саат

Ако може да определим с една дума новият турски романтичен филм в Netflix - "Last Call For Istanbul", то подходящ избор би било "изненадващ".

Филмът, който събира две от звездите на турското кино - Къванч Татлату и Берен Саат, е леко объркана смесица от клишета за Ню Йорк, странен флирт и много силна химия между главните герои, като всичко това успява да бъде интересно по някакъв начин.

Самата идея за турски филми и сериали у нас звучи като нещо евтино, с което се пълни ефирът на телевизиите вечер, за да има лели и баби какво да гледат. В Netflix обаче нещата стоят по малко по-различен начин.

Там вместо сълзливите истории и кълнящите бабички, видяхме екшъни с фентъзи елемент и модерни истории, които излизат от рамките на сапунената драма.

Тримата главни персонажи в този филм - Мехмед, Серен и градът Ню Йорк Снимка: Netflix
Тримата главни персонажи в този филм - Мехмед, Серен и градът Ню Йорк

Затова беше интересно и как са се справили създателите на "Last Call For Istanbul" със задачата да направят модерна романтична история, която да не бъде нито поръсена с прекомерно количество "шекер" история от Босфора, нито поредното стереотипно клише от Холивуд.

Изненадващото в случая е, че с тази задача са се справили. Ако сменим имената на героите от Мехмед и Серин на Райън и Саманта (както самите герои правят във филма за кратко), нищо в историята няма да се е променило значително.

Историята тук разказва за мъж и жена - Мехмед и Серин, които се засичат на международното летище в Ню Йорк на мястото за взимане на багажа. Багажът на Серин се оказва взет от възрастен китаец, който има абсолютно същия куфар като нея.

Жената остава без дрехи и пари, тъй като и портфейлът ѝ е в куфара.

Мехмед героично се притича на помощ и ѝ предлага да проследи куфара заедно с нея, което ги откарва първо до Чайнатаун, а после до бутиков хотел, в който едно време са отсядали Мерилин Монро и Джон Ленън.

Към този момент е станало ясно, че и двамата герои имат партньори в живота си, но въпреки това те флиртуват тежко помежду си. Мехмет обаче през цялото време твърди, че е женен и никога не би изневерил на жена си.

Още от самото начало, гласовете и на двамата зад кадър говорят за това колко много срещата с другия ги е променила, което дава усещането на зрителя, че между двама им ще пламне голяма любов.

Макар да не показва някакви голотии или други "забранени" неща, Last Call For Istanbul сякаш не е от типа филми, които можете да гледате спокойно с децата вкъщи. Снимка: Netflix
Макар да не показва някакви голотии или други "забранени" неща, Last Call For Istanbul сякаш не е от типа филми, които можете да гледате спокойно с децата вкъщи.

Така през половината филм човек гледа как двама възрастни женени хора се държат по начин, типичен за възрастните женени хора в чужда държава, когато са решили да изневерят на половинката си.

В един момент това се усеща вече дори леко странно и неудобно за зрителя, който се оказва в позицията на воайор, докато двамата герои още малко и ще си налетят един на друг.

И след това (почти) всичко си идва на мястото.

Буквално филмът е разделен на две половини и ако зрителят успее да изтрае всичките сладникави до горчивост моменти от първата, втората се оказва доста интересна и изненадваща.

Сериозно - в първите около 45 минути трябваше да се боря с усещането, че този филм е дори по-зле, отколкото може да се предположи. Втората част обаче компенсира за това и дори остави приятна емоция след гледането.

В никакъв случай не може да кажем, че "Last Call For Istanbul" е някакъв много дълбок и смислен филм, но определено дава интересна перспектива върху идеята за това кога и дали умира любовта в една връзка, за комуникацията между партньорите и дали личните мечти са по-важни от общите.

Ако има нещо, което наистина може да бъде похвалено в този филм, то това е огромната химия между двамата водещи актьори.

Ясно е, че в турското кино акцентът много сериозно пада върху физическата привлекателност и "Last Call For Istanbul" не прави изключение тук. Нещо повече, на няколко пъти режисьорът Гонендж Уяник сякаш целенасочено акцентира в сцените си колко точно секси са Татлату и Саат.

Това, което актьорите показват обаче, е отвъд обикновения сексапил.

Връзката между тях те кара да искаш нещата между героите им да се получат, а когато говорим за романтични филми, това е една от най-важните емоции за постигане у зрителя.

В заключение мога да се каже, че "Last Call For Istanbul" не е филм, който ще остане завинаги с вас, но определено е нещо, което да разнообрази вечерта ви след работа.

Затова и нашата присъда за "Last Call For Istanbul" е три кафенца.

 

Най-четените