Днес говорим за The Weeknd като за краля на актуалния dark R&B жанр, като за прероден Майкъл Джексън и като за един от най-обичаните модерни изпълнители с най-завършен музикален облик.
Абел Тесфайе, както е истинското име на канадския певец, вече може да се похвали с няколко сингъла, достигнали №1 в Billboard, и 4 успешни албума в 10-годишната си кариера.
Един от скорошните му хитове Blinding Lights не спира да се върти и в българския радиоефир, но той си спечели фенове у нас още преди години с Can't Feel My Face, The Hills, Call Out My Name и още от неговия впиващ се в съзнанието, чувствен и меланхоличен звук.
Зад славата, хитовете и мистериозния обаятелен образ на Абел се крие неговата житейска история на трудно съзряване, бягство от дома, употреба на наркотици и бурен живот.
Тази година е изключително значима за The Weeknd, който навърши 30 и издаде четвъртия си албум After Hours насред целия смут и неяснота по време на пандемията. Кризисните условия не попречиха на After Hours да получи гръмки отзиви от музикалната критика.
Доста други изпълнители отложиха новите си албуми заради внезапно връхлетялата финансова криза и отмяната на всякакви планирани турнета. Но The Weeknd не искаше и да чуе за такова нещо. "Феновете ми чакаха албума, знаех колко е важен за тях", обясни той.
Резултатът беше шеметен дебют под №1 в Щатите, Канада, Великобритания и още куп страни.
After Hours е колкото музикален, толкова и визуален разказ и в него The Weeknd се превъплъщава в порочен персонаж с червено сако, на когото ще се случат злокобни неща.
В клиповете на песните героят изживява изключително мрачна нощ, започнала с купонясване и хазарт в Лас Вегас, за да стигне до свръхестествени измерения, вероятно обладаване от зъл дух и извършване на убийство.
Неясната форма на неговите послания обичайно води до спекулации и догадки, до търсене на обяснения и анализи на собствения му живот, на проблемите с прочутите му бивши приятелки като модела Бела Хадид и певицата и актриса Селена Гомес, на необичайното му минало.
Но ако има какво да научим от досегашния му живот, то е да не вярваме на лесни обяснения за същността на The Weeknd.
Абел Тесфайе има етиопски корени и от малък се вдъхновява от соул музика, хип-хоп, фънк и инди рок. Родителите му се разделят, а майка му работи постоянно, затова той е отгледан предимно от баба си.
Относно баща си изпълнителят разказва: "За малко го видях, когато бях на 6 и после когато бяха на 11-12. Имаше друго семейство с деца, не знам къде живееше. Май го видях само за една вечер. Сигурен съм, че е страхотен човек, не го съдя. Не е бил агресивен или алкохолик или задник - просто го нямаше при нас".
На 17 Абел спонтанно решава да избяга от къщи и от училище и да заживее в малък апартамент заедно със свой приятел.
Двамата постоянно купонясват, крадат храна от супермаркетите, харчат каквото имат за алкохол и най-различни наркотици.
Изпълнителят признава, че наркотиците са му помагали в създаването на музика и е разчитал твърде много на тях - определя ги като своя опора и разкрива, че е започнал с марихуаната още 11-годишен.
"Да, и за миналите няколко албума се връщах към тях. Понякога човек има проблем с вдъхновението и си казва "Не мога да го направя без наркотици", признава Абел.
Той обаче има необичайно силна мотивация да успее. Осъзнава колко е наранил майка си като е избягал от къщи и смята, че оттогава тя е гледала на него като на провал. Затова Абел е решен да се върне, когато е постигнал нещо голямо.
"Не можех да се върна без вече да съм направил нещо, иначе сигурно никога нямаше да се върна. Това определено беше голяма мотивация, да не се връщам с празни ръце".
Абел приема псевдонима The Weeknd именно след бягството си, когато изчезва за един уикенд и така и не се завръща. В името умишлено е изпуснато едното "е", с цел да се различава от канадската група The Weekend.
В Торонто Абел среща продуцента Джереми Роуз, който има идея за dark R&B проект и пуска един от инструменталите си на Тесфайе. Певецът започва да импровизира спонтанно върху музиката и така двамата създават песните What You Need, Loft Music и The Morning, които The Weeknd по-късно качва в YouTube без даже да разкрива самоличността си.
Така в края на 2010 г., когато е едва 19-годишен, звездата му започва да изгрява.
През 2011 той пуска трите си компилации House of Balloons, Thursday и Echoes of Silence и окончателно заразява аудиторията си, печели вниманието на музикални издания и на звезди от черната музика, включително на рапъра Дрейк, който го взима за подгряващ артист.
Между 2012 и 2014 г. The Weeknd вече се превръща в звезда със значително влияние и милиони фенове. Колкото и да е сравняван с Майкъл Джексън, той успява да избяга от сянката на Краля на попа със свой собствен мрачен почерк и песни, характеризиращи се с бавно темпо, опияняващи синтезатори с полъх от 80-те и стегнати хип-хоп бийтове.
В началото специфичната му дълга и стърчаща коса е най-разпознаваемото в неговата външност, но той решава да я махне през 2016 г. и това обозначава цяла нова фаза в имиджа му.
Основните характерни черти на неговата музика обаче си остават. Гласът му е едновременно жален, изстрадал, но и плътен и категоричен, а фалцетите му могат да бъдат и смразяващи, и стоплящи. Клиповете пък са същински произведения на изкуството с холивудска визия и с по някой шокиращ момент, който постоянно да държи зрителя нащрек.
"Музиката след края на партито, когато идва махмурлукът", беше описан стилът му в британския "Гардиън".
Понякога текстовете, занимаващи се с безразборни връзки, разглезен начин на живот и себеомраза, може да са твърде елементарни и провокативни, но никога не са лишени от емоция и искреност. The Weekend е сред изчезващия вид съвременни изпълнители - с ярък собствен почерк, но и с достатъчно смелост да влиза в различни превъплъщения и да преосмисля себе си, дори с това да рискува да срине целия си досегашен имидж.
Може би най-добрата илюстрация за последното е неговото най-скорошно видео към Snowchild. В него той се връща назад в кариерата си в анимиран филм, припомнящ различните му артистични роли. Абел не се задоволява само да погледне към миналото, но и изглежда загатва, че можем да очакваме още много от него.
Защото The Weeknd е не само настоящето, но и бъдещето на R&B музиката.
